Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 394 от 18.08.2023, Районен съд - Дупница

Съд
Районен съд - Дупница
Дело
Гражданско дело 84/2023
Вид
Решение № 394
Подписан
18.08.2023
В сила
06.10.2023
Състав
Мирослав Руменов Саневски

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 229, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 394 гр. Дупница, 18.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510100084 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Л. З. Н., ЕГН:

**********, с адрес: ***, срещу Е. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, с която искова молба е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 13.04.2023г., съдът, като е констатирал, че ищецът е починал след предявяване на иска, на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 от ГПК, е спрял производството по делото и е изпратил препис от книжата на наследниците на починалия ищец, като им е указал в едноседмичен срок от получаване на съобщението да вземат становище дали поддържат предявения от техния наследодател иск и желаят ли да бъдат конституирани на негово място в процеса.

В указания им срок наследниците на ищеца са подали молба с вх. № 4826/23.05.2023г. и 4827/23.05.2023г., с които са заявили, че поддържат предявения от техния наследодател иск и желаят да бъдат конституирани като ищци в процеса, поради което, с определение от 25.05.2023г. съдът е конституирал като ищци в производството З. Л.

Н., ЕГН: **********, с адрес ***, и К. Л. Н., ЕГН: **********, с адрес ***, на мястото на починалия им наследодател Л. З. Н., ЕГН: **********.

Ищците твърдят, че са собственици на следните недвижими имоти:

1. Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 171 кв.м. съгласно КК и КР на село Падала, община Рила, одобрени със заповед № РД-18-85/10.02.2020 година на ИД на АГКК град Кюстендил, трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване; предишен идентификатор: няма; номер 1 по предходен план: няма и

2. Поземлен имот с идентификатор № *** с площ от 152 кв.м. съгласно КК и КР на село Падала, община Рила, одобрени със заповед № РД-18-85/10.02.2020 година на ИД па АГКК град Кюстендил, трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин, на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор: няма; номер по предходен план: няма.

Легитимират се като собственици на имотите на основание наследствено правоприемство от наследодателя им-първоначалния ищец Л. З. Н., който владял имота в период от 20 години, като е удостоверил собствеността си чрез снабдяване с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, акт № 193, том І, рег. № 1829, дело № 181 от 2022 година на нотариус С. С. - нотариус с район на действие РС-Дупница, вписан с рег. № 293 на НК на РБ.

Първоначалният ищец Л. З. Н. твърди, че дълги години е владял, ползвал, стопанисвал процесните имоти и ясно и недвусмислено е показал, че е единствен техен собственик. Имотите реално са част от друг негов собствен имот, който притежава на основание Покупко - продажба, а именно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот, акт № 180, том І, рег. № 1654, дело № 149 от 22.07.2013 година на С. С. нотариус с район на действие ДРС. Процесиите два имота Л. З. Н. придобил на основание наследство от своя баща, а той по правоприемство от неговия баща /дядо на ищеца/. Ползва имотите като собствени вече над двадесет години, като ги е засадил с ябълки и круши и ги ползва като овощна градина в последните години, а преди това ги почиствал и стопанисвал, като част от двора на своята къща.

С изненада Л. З. Н. научил, че някой манифестира собственост върху неговите имоти.

Ответницата се е снабдила с Нотариален акт за собственост на недвижим имот, а именно:

Нотариален акт за собственост на основание давностно владение, акт № 23, том 4, рег. № 8823, дело № 589/29.10.2021 година на Д. Г. - нотариус с район на действие PC-Дупница.

Впоследствие ответницата е продала двата процесни имота на своята дъщеря А. Г. К., с ЕГН: **********, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт № 36, том 4, рег. № 8975, дело № 602 от 04.11.2021 година на Д. Г. - нотариус с район на действие PC-Дупница, която по време на сделката е в брак, респ. е придобила имота в режим на СИО, с П. Г. В., ЕГН: **********.

С оглед изложеното, ищците молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата правото им на собственост върху гореописаните имоти, както и по реда на чл. 537, ал. 2 от ГПК, да отмени констативния нотариален акт, с който тя се легитимира като техен собственик. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който се оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен. Счита иска за недопустим, понеже между А. Г. К. и П. Г. В., от една страна и Л. З. Н., от друга страна, е налице висящо гр. дело № 1077/2022г. по описа на РС-Дупница, което е с предмет гореописаните недвижими имоти.

2

Твърди, че А. Г. К. и П. Г. В. са придобили собствеността върху имотите чрез покупкопродажба от праводателя им Е. С. Д.-ответница по настоящото дело, поради което счита, че е налице идентичност между двете дела, поради което настоящото дело се явява недопустимо.

Счита предявения иск и за неоснователен, като твърди, че ищецът никога не е владял процесните имоти. През цялото си пребиваване в с. Падала ответницата е ползвала процесните имоти, владяла ги е като свои, заедно със своите (вече покойни) родители. След напускането й на с. Падала, имотите са предоставени за ползване на близки хора от селото, където те отглеждат зеленчуци. Твърди, че владението й върху процесните имоти е явно, необезпокоявано и несъмнено. Моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо, респ. да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за собственост на основание давностно владение, акт № 23, том 4, рег. № 8823, дело № 589/29.10.2021 година на Д. Г. - нотариус с район на действие PC-Дупница, вх. № 4920/29.10.2021 година, Акт № 63, том 20, дело 3068 при Служба по вписванията гр. Дупница, съдържащ се в изисканото от нотариуса и прието като доказателство по делото нот. дело, оттветницата Е. С. Д. е призната за собственик на основание давностно владение на:

1. Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и регистри на с. Падала, община Рила, област Кюстендил, одобрени със заповед № РД- 1885/10.02.2020година на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор няма; номер по предходен план няма; с площ от 241 кв.метра, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, *** и 55083,90.6, ведно със сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 32 кв. метра на два етажа, предназначение -жилищна сграда, еднофамилна;

2. Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и регистри на с. Падала, община Рила, област Кюстендил, одобрени със заповед № РД- 1885/10.02.2020година на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма; номер по предходен план няма; с площ от 171 кв.метра, при съседи: поземлени имоти с идентификатори

***,

***,

***,

***,***,***, ***, *** и ***, и

3. Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и регистри на с. Падала, община Рила, област Кюстендил, одобрени със заповед № РД-1885/10.02.2020година на ИД на АГКК, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма; номер по предходен план няма; с площ от 152 кв.метра, при съседи: поземлени имоти с 3 идентификатори, ***, ***, *** и ***.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти № 36, том IV, рег. № 8975, дело № 602 от 04.11.2021г. на нотариус Д. Г., с район на действие района на РС – Дупница, вх. № 5024/04.11.2021 година, Акт № 147, том 20, дело 3146 при Служба по вписванията гр. Дупница, ответницата Е. С. Д. е прехвърлила на А. Г. К. собствеността върху същите имоти.

Видно от представеното с отговора на исковата молба удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Сапарева баня (л. 37 от делото), А. Г. К. и П. Г. В. са сключили граждански брак на 07.07.2021г., т.е. процесните имоти са закупени от Е. Д. по време на брака им.

С нотариален акт (констативен) № 193, том I, рег. № 1829, дело № 181 от 19.04.2022г. на нотариус С. С. с район на действие района на РС – Дупница, № 188, том 5, peг. № 1366 от 19.04.2022 година при Служба по вписванията гр. Дупница, първоначалният ищец Л. З. Н. е признат за собственик на основание давностно владение на процесните Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и регистри на с. Падала, община Рила, област Кюстендил и Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и регистри на с. Падала, община Рила, област Кюстендил.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба № 180, том I, рег. № 1654, дело № 149 от 22.07.2013г. на нотариус С. С., с район на действие района на РС – Дупница, вх. № 2606/22.07.2013 година, Акт № 68, том 10, дело 994 при Служба по вписванията гр.

Дупница, Л. З. Н. е закупил от З. М. Н. и Е. К. Н. Поземлен имот с идентификатор ***, съгласно кадастралната карта и регистри на с. Падала, община Рила, област Кюстендил, одобрени със заповед № РД-18-10/09.05.2013 година на Началника на СГКК Кюстендил, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, предишен идентификатор няма; номер по предходен план няма; с площ от 947 кв.метра, при съседи: улица, Т. П. Ш., поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** ведно с построените в имота сгради с идентификатори № *** и идентификатори № ***.

Събрани са гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелите Т. Г. А., В.

П. М. (живяла във фактическо съпружеско съжителство с първоначалния ищец Л. Н. до неговата смърт), В. Г. Л. и Р. Б. Н..

Доведените от ищците свидетели Т. Г. А., В. П. М. дават показания, че наследодателят на ищците Л. Н. е стопанисвал процесните имоти, като насадил в тях овощни дръвчета.

Доведените от ответниците свидетели В. Г. Л. и Р. Б. Н. дават показания, че ответницата Е. Д., а преди това нейнтие родители са ползвали процесните места, които са гранични с имота на Л. Н., като ги дели „межда“-розлика във височината на двата имота. Л.

Н. си обработвал собствения имот и между страните никога не е имало спорове за собственост.

4

Съдът не дава вяра на показанията на ангажираните от ищците свидетели, поради това, че от една страна свидетелката М., като живяла на съпружески начала с наследодателя на ищците, е заинтересована от изхода на делото в тяхна полза, а от друга страна, показанията на тези свидетели са противоречиви-свидетелката М. сочи, че дръвчетата, намиращи се в процесните имоти, са ги садили тя, Л. и тримата им сина, кроят ги, пръскат, почистват ската, косят тревата. А свидетелката А. сочи, че дръвчета са там от много години, преди Л. да започне да поддържа къщата.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото налага следните правни изводи:

Целта на установителния иск е да се внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Търсената с него защита се изчерпва в силата на присъдено нещо, с което спорното право се потвърждава или отрича. Установителният иск е допустим, когато правото на собственост се оспорва, като неоснователно друго лице твърди, че има права върху същата вещ или отрича съществуването на тези права у собственика.

В случая предявеният иск е допустим, тъй като и двете страни по делото се легитимират като собственици на процесните имоти по силата на издадени в тяхна полза констативни нотариални актове и твърдят да са придобили същите по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

По начало изтичането на предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10 – годишен давностен срок не води автоматично до придобиване на правото на собственост дори през този период упражняващото фактическата власт лице да е владяло имот явно, необезпокоявано и непрекъснато, тъй като правото на собственост не може да бъде придобито без да е изразена воля за това. Когато се твърди придобиване на собственост на основание давностно владение, то се доказва със свидетелски показания, писмени доказателства за факта на владението или нотариален акт по обстоятелствена проверка. Този нотариален акт легитимира владелеца като собственик на имота и обръща доказателствената тежест в процеса /в тежест на този, който оспорва нотариалния акт, е да обори констатациите на нотариуса/. В този смисъл е приетото в Тълкувателно решение № 11 по т.гр.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Ако ищецът се позовава на присъединяване на владението, той следва да докаже както факта на владението, така и основанието за присъединяване на владението.