Решение № 1001 от 23.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1001 гр. Варна, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. Й. при участието на секретаря Христинка Ст. И. като разгледа докладваното от Д. Й. Гражданско дело № 20223110114681 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 310, ал.1, т.1 ГПК вр. чл. 344 КТ Производството е образувано по искова молба на В. П. Н. срещу “***, с която са предявени следните искове: по чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца със заповед 004/21.10.2022 г. на работодателя по чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението със заповед 004/21.10.2022 г. на работодателя, а именно „агент-оператор център за телекомуникационни услуги“ по чл. 344, ал.1, т.3 КТ – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7887,04 лв. – обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за периода от 21.10.2022 г.-12.02.2023 г., формирана както следва: сумата от 7840,00 лв. –основно месечно трудово възнаграждение и 47,04 лв.-допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит , както и иск по чл.86 ЗЗД за сумата от 42,44 лв.- мораторна лихва върху главницата от за периода от 21.10.2022 г.06.11.2022 г.

В исковата молба се поддържа, че ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответника по силата на трудов договор №18/08.07.2022г., за длъжност агент-оператор център за телекомуникационни услуги“, като в чл.2 от договора бил уговорен срок за изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя. Между страните било уговорено трудово възнаграждение в размер на 2100 лв. и допълнително трудово възнаграждение в размер от 0.6% на година за трудов стаж. Излага се, че при сключване на трудовия договор предоставила медицинско удостоверение, видно от което е инвалидизирана. Твърди, че не е била запозната с длъжностната характеристика. Сочи, че на 21.10.2022 г. правоотношението било прекратено от работодателя поради „несправяне с работата“ от нейна страна. Оспорва прекратителната заповед като немотивирана, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ, в заповедта следвало да бъде посочено какви точно качества липсват на служителя, за да изпълнява трудовите си задължения, което не било посочено. На следващо място, поддържа, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като работодателят не е получил предварителното разрешение на Инспекцията по труда, съобразно чл.333, ал.1, т.3 КТ, доколкото ищецът е лице с 30% намалена работоспособност решение ЕР 0665 089/17.05.2022 г. В уточнителна молба от 01.12.2022 г. са изложени доводи 1 за постоянен характер на възнаграждението за „купони за храна“, поради което то следвало да се включи в размера на обезщетение по чл.344,ал.1, т.3 КТ. При изложеното иска уважаване на предявените искове. Ответникът е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват. Сочи се, че съобразно предвиден в трудовия договор срок за изпитване, работодателят имал право да прекрати правоотношение без предизвестие по чл.10, ал.1, .“а“ от трудовия договор. Поддържа се, че ищцата е била запозната с длъжностната си характеристика. Поддържа се, че правоотношението е прекратено на основание чл.71, ал.1 от КТ – специално основание в срока на изпитване, като са спазени условията за същото – при наличие на валидно сключен трудов договор с клауза за изпитване в полза на работодателя, в срока на изпитване, с писмена заповед, връчена на служителя. Счита, че не е налице соченото от ищеца уволнително основание по чл.328 КТ, а специалната норма на чл.71 КТ. Изложени са доводи за неприложимост на закрилата по чл.333, ал.1, т.3 КТ, тъй като такава не се предвижда при прекратяване на правоотношението на основание чл.71, ал.1 КТ, както и тъй като заболяването от което ищцата страда не е сред тези, от които страдащите служители се ползват със закрила. По отношение на претенцията по чл.344, т.3 КТ се излага, че на ищцата са заплатени всички ваучери за периода на траене на трудовото правоотношение. Иска се отхвърляне на исковете.

Варненският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Така предявените от ищеца обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

В тежест на ищеца е да установи, 1. сключването на валидно трудово правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „агент-оператор център за телекомуникационни услуги“ при ответника 2. че трудовото правоотношение е било прекратено с оспорената заповед; 3. размера на брутното трудово възнаграждение за пълен работен месец, предхождащ месеца на уволнението, 4. че претендираните допълнителни възнаграждения имат постоянен характер; 5. обстоятелството, че е останал без работа за целия претендиран период от четири месеца и девет дни, 6. размера на обезщетението В доказателствена тежест на ответника е да установи по реда на пълно и главно доказване, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото си на уволнение на соченото от него основание, а именно 1. валидна клауза за изпитване в сключения с ищеца трудов договор за срок от 6 месеца; 2. че срока за изпитване е уговорен в негова полза; 3. че е отправил волеизявление с писмен вид за прекратяване на правоотношението при упражняване на правото си за прекратяване в срока на предизвестие / основанието за прекратяване/.

С доклада на делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са признати за безспорни обстоятелствата, че между страните е било налице трудово правоотношение по трудов договор 18/08.07.2022 г.; служителят е постъпил на работа на 11.07.2022 г.; трудовият договор е сключен със срок на изпитване от шест месеца; трудовото правоотношение е прекратено със заповед 004/21.10.2022 г., считано от 21.10.2022 г.

От представения трудов договор №0018/08.07.2022 г., сключен между страните се установява, че ищецът е заемал длъжността „агент-оператор център за телекомуникационни услуги“, с дата на постъпване на работа 11.07.2022 г. В чл.2, ал.1 от договора е постигнато съгласие, че същият се сключва със срок на изпитване от 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, считано от датата на постъпване на служителя на работа, като през време на този срок работодателят има право да прекрати договора без предизвестие. В чл. 10 от договора едностранното изявление на работодателя в срока на изпитване е предвидено като основание за прекратяване на договора без предизвестие.

Видно от заповед 004/21.10.2022 г. за прекратяване на трудов договор 018/08.07.2022 г. е посочено, че в съответствие с чл.71, ал.1 от Кодекса на труда е прекратено трудовото правоотношение с ответника, считано от 21.10.2022 г., като причина за прекратяването на договора е посочено „несправяне с работата“.

Към исковата молба е представено експертно решение на ТЕЛК 0665/089/17.05.2022 г. на В. П. Н., видно от което е направена оценка на работоспособността – 30% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години при водеща диагноза „астма с преобладаващ алергичен компонент“.

Ответникът е представил декларация за запознатост на служителя-ищец с 2 длъжностната характеристика, правилника за вътрешния трудов ред, правилата за безопасност на труда, заповедта на работодателя за посочване на фактите и сведенията, представляващи фирмена и търговска тайна при постъпването му на работа от 08.07.2022 г.; протокол за встъпване на работа от 11.07.2022 г., в което служителят се е подписал, че му е предоставен екземпляр от трудовия договор, длъжностната характеристика и уведомлението до НАП, видно от което трудовия договор е регистриран.

По делото са представи доказателства- справки от ел. система на НАП, видно от които ищеца продължава да не е трудово ангажиран и към датата на последното съдебнозаседание – 10.03.2023 г.

Представен е преписи от трудовата книжка на ищеца, видно от която е вписано прекратяване на правоотношението с ищеца, считано от 21.10.2022 г. на основание чл.71, ал.1 КТ.

Изслушана и приета е съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява, че размера на обезщетението за оставане без работа през периода на претенцията е в размер на 7887,04 лв. – главница за периода от 21.10.2022 г.-12.02.2023 г., формирана както следва: сумата от 7840,00 лв. –основно месечно трудово възнаграждение и 47,04 лв.-допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Вещото лице е посочило, че във времетраене на трудовото правоотношение ищецът няма отработен пълен месец, с оглед на което е основал заключението си на последния пълен календарен месец преди прекратяване на трудовия договор- септември 2022 г., възприел го е за базов и направил изчисления при приемане, че през него са отработени всички 20 работни дни.

Други относими за спора доказателства не са събрани.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че от представените писмени доказателства – съдържанието на прекратителната заповед, съответстващо с правата на работодателя по чл.2 и чл.10 от трудовия договор, трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.71, ал.1 КТ с едностранно предизвестие от страна на работодателя в срока за изпитване.

Видно от представения трудов договор, страните са постигнали съгласие за срок на изпитване от 6 месеца, в който работодателят има право да прекрати договора без предизвестие, т.е. уговорения срок на изпитване е в полза на работодателя, които обстоятелства са отделени за безспорни с доклада по делото с допуснато негово изменение от първото по делото съдебно заседание.

Договор със срок за изпитване може да се сключи както с цел да се провери годността на работника да изпълнява възложената му работа (срок за изпитване в полза на работодателя), така и с цел работникът да провери дали работата е подходяща за него (срок в полза на работника). В срока на изпитване работодателят извършва преценка за годността на служителя да изпълнява възложената му работа / решение № 118 от 4.06.2015 г. по гр. дело № 6968/2014 г. на ВКС, III г. о.; решение № 26 от 28.02.2018 г. по гр. д. № 2545/2017 г., III г. о. и др. /, която преценка не подлежи на съдебен контрол, а до изтичане на срока за изпитване разполага с правото да прекрати трудовия договор без предизвестие. Независимо в чия полза е уговорен срокът за изпитване, за да се прекрати действието на трудовия договор е достатъчно писменото изявление на страната, в чиято полза е уговорен срокът, да достигне до насрещната страна, без да се излагат причините, мотивирали страната да прекрати договора (така решение № 11/24.01.2012 г. по гр. д. № 1783/2010 г., IV г. о., решение № 65/24.03.2015 г. по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о.). Уговорката, с която срок за изпитване има само работодателят, е действителна и не противоречи на закона, тъй като КТ изрично я урежда. Тя би могла да бъде нищожна като заобикаляща закона когато с нея се цели не проверка на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с работника по облекчения за работодателя ред по причини, които не са свързани с изпълняваната работа (решение № 118/04.06.2015 г. по гр. д. № 6968/2014 г., III г. о., Определение № 541 от 12.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1421/2018 г., IV г. о., ГК), каквито обаче твърдения не са наведени от ищеца и в каквато посока не са събрани доказателства.

В чл.70, ал. 5 КТ е установена еднократност и изключителност на договор с уговорка за изпитване - само веднъж, за една и съща работа в едно предприятие - работодател, за да не се държи работникът или служителят в договорна връзка, която е неокончателна и несигурна и се прекратява облекчено от работодателя, в чиято полза е уговорен срокът.

3

С оглед съдържанието на трудовия договор и при липсата на спор, че страните не са имали предходни трудови правоотношения за същата длъжност, съдът намира, че в чл. 2 от договора се съдържа валидна уговорка за изпитателен срок на служителя в срок от 6 месеца от постъпване на работа. Датата на постъпване на работа се установява от представения протокол за встъпване от 11.07.2022 г., с оглед на което изпитателния срок е изтичал на 11.01.2023 г. / ако не е прекъсван от ползвани отпуски/, с оглед на което прекратяване на договора със заповедта от 21.10.2022 г. е в изпитателния срок. Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК / решение с № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г. на ІV г. о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 228/10 г. на ІІІ г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на ІІІ г. о./ - страната в чиято полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Предвид разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора. Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор. В този контекст, неотносими за спора са събраните гласни доказателства по искане на страните, целящи установява на факта дали ищцата се е справяла с работата или не.