Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3990 от 31.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 1206/2024
Вид
Решение № 3990
Подписан
31.08.2024
В сила
05.10.2024
Състав
ЕМАНУЕЛА ЙОЧЕВА КУРТЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.125,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.179,ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№ 3990 гр. София, 31.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно наказателно дело № 20241110201206 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „...“ ЕООД, представлявано от управителя А.Б., чрез упълномощен адв.И. Р., против наказателно постановление /НП/ №691102-F686249/13.02.2023 г., издадено от директор на ТД-НАП-София офис „Оборище“, въз основа на съставен на 23.11.2022 г. на „...“ ЕООД, представлявано от А.Т.Б., акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F686249, за това, че „...“ ЕООД, в качеството си на регистрирано и задължено лице по ЗДДС, не е изпълнило задължението си да подаде справкадекларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчния период месец юли 2022 г., в законоустановения срок /до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася/ - до 15.08.2022 г. /14.08.2022 г. неработен ден/, с което на 16.08.2022 г. в гр.София, е извършило нарушение на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, поради което и на основание чл.179,ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В НП е отразено, че справката-декларация е подадена по електронен път 1 на 01.09.2022 г., т.е. със закъснение от 17 дни, нарушението е установено на 25.10.2022 г. след извършената проверка, възложена с резолюция от 27.09.2022 г., и нарушението е извършено за първи път.

Посочено е и че АУАН е съставен по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН, защото не е явил по изпратената по електронен път покана на „...“ ЕООД и получена такава от дружеството, негов пълномощник, в посочения срок. Екземпляр от акта бил връчен на пълномощник на Дружеството на 17.01.2023 г.

От „...“ ЕООД било депозирано пред административно наказващия орган писмено възражение срещу АУАН, в което е посочено, че неподаването на декларацията се дължи на допуснат пропуск.

Недоволен от НП и наложената с него санкция от „...“ ЕООД, представлявано от управителя А.Б., чрез упълномощения адв.И. Р. то било обжалвано чрез административнонаказващия орган пред СРС.

В жалбата е написано, че НП е незаконосъобразно и недоказано, за което са изложени следните доводи: за месец юли 2022 г. Дружеството е съставило справка-декларация и е наредило плащане на дължимия ДДС на 12.08.2022 г., но е пропуснато изпращането по електронен път на НАП на вече съставената справка-декларация, като дължимия данък по нея е внесло в срок, а на 01.09.2022 г. Дружеството, констатирайки посочения пропуск, незабавно по електронен път е изпратило справката-декларация; в случая е налице очевидна маловажност на деянието, за което е приложим чл.28 от ЗАНН. Написано е в жалбата и че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН е съставен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл.34,ал.1,б.“в“ от ЗАНН, като неподаването на декларация се счита известно на органа по приходите още от първия ден на изтичане на срока за деклариране; НП създава впечатление за антидатиране - за издаване извън срока по чл.34,ал.3 от ЗАНН, тъй като на него е изписана дата 13.02.2023 г., а е връчено на Дружеството на 03.01.2024 г., през който период „...“ ЕООД не е търсено, нито е известено по друг начин за издаденото НП. С оглед на това се иска отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.

Към жалбата са приложени в копие: справка за регистрация по ЗДДС на „...“ ЕООД; банково извлечение от „Райфайзен Банк“ АД за периода 2

30.07.2022 г. - 31.08.2022 г.; уведомление за приемане на постъпили данни от 01.09.2022 г.

В съдебното заседание жалбоподателят „...“ ЕООД, редовно призован, се представлява от преупълномощения от адв.Р. адв.Д., който пледира НП да бъде отменено, повтаряйки накратко изложените в жалбата съображения.

Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък и фактура.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебното заседание, се представлява от юрисконсулт Г., който пледира жалбата срещу НП да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана, а НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, считайки, че в административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, НП и АУАН са издадени в законовопредвидените срокове и доколкото нарушението е формално и осъществяването му не се свързва с настъпили конкретни вреди, няма основание за преценка на случая като маловажен, при обективна и безвиновна отговорност на дружеството.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на исканото адвокатско възнаграждение.

При проведения разпит на актосъставителя И. С. тя в показанията си повтаря синтезирано кратко като цяло отразената в АУАН фактология, като казва й „Проверка в електронната системата за подадените справки декларации извършваме служебно, единствено когато ни е възложена проверка. В системата се съдържа информация кога и какво е подадено“.

По делото като доказателства са приложени от административно наказващия орган, в копие: резолюция от 27.09.2022 г. на старши инспектор по приходите при ТД-НАП-София за извършване на проверка на „...“ ЕООД и искане от 28.09.2022 г. за представяне от „...“ ЕООД на посочени документи; справка-декларация за ДДС за данъчен период месец юли 2022 г., подадена на 01.09.2022 г.; протокол от 23.11.2022 г. за извършена проверка; покана до „...“ ЕООД за съставяне на АУАН с удостоверение за извършено връчване по електронен път на 14.11.2022 г.; заповед на изпълнителния директор на НАП 3 относно компетентността актосъставителя. на административно наказващия орган и

От събраните по делото доказателства, които съдът кредитира, се установява с необходимата категоричност, че ...“ ЕООД, като регистрирано и задължено лице по ЗДДС, било длъжно да подава справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за всеки данъчен период – за всеки месец, в законоустановения срок до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. За месец юли 2022 г. Дружеството съставило справка-декларация и наредило плащане на дължимия ДДС на 12.08.2022 г., но пропуснато изпращането й по електронен път на НАП до 15.08.2022 г. /14.08.2022 г. бил неработен ден/. На 01.09.2022 г., установявайки този пропуск, ...“ ЕООД подало по електронен път тази справка-декларация.

С резолюция от 27.09.2022 г. на старши инспектор по приходите при ТДНАП-София било назначено извършване на проверка на „...“ ЕООД и с искане от 28.09.2022 г. били изискани от Дружеството посочени документи, които то представило. При извършената проверка по документите от инспектор при НАП било прието, че „...“ ЕООД на 16.08.2022 г. в гр.София е извършило нарушение на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, защото не е изпълнило задължението си да подаде справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС, за данъчния период месец юли 2022 г., в законоустановения срок до 15.08.2022 г., във връзка с което на 14.11.2022 г. била изпратена покана на Дружеството за явяване на негов пълномощник за съставяне на АУАН, какъвто бил съставен по реда на чл.40,ал.2 от ЗАНН, защото не се явил в посочения в поканата срок представляващ „...“ ЕООД. Екземпляр от акта бил връчен на пълномощник на Дружеството на 17.01.2023 г., срещу който от „...“ ЕООД било депозирано пред административнонаказващия орган писмено възражение срещу АУАН, което последният преценил като неоснователно, без да изложи никакви съображения за това. Въз основа на акта било издадено обжалваното НП с изписана на него дата на издаване 13.02.2023 г., което било изпратено на „...“ ЕООД след повече от 10 месеца и получено от пълномощник на Дружеството на 03.01.2024 г. НП било обжалвано на 15.01.2024 г.

4

Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните доказателства /показанията на актосъставителя

С., които са ясни и непротиворечиви/ и писмени доказателства и доказателствени средства, съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.

Съдът даде вяра на писмените и гласни доказателства, като прецени относимостта им към предмета на делото и взаимната кореспонденция и еднопосочност помежду им.

От правна страна се налагат следните изводи:

Жалбата е подадена в законовопосочения срок, от правно легитимирано лице, имащо интерес от обжалване на НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при спазване на процедурата за това, с оглед на което тя е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, предвид изложените в нея доводи.

За да е налице административно нарушение, следва да са установени посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната.

Доказателствата по делото обосновават правния извод, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка отговаря на действителната и формално от 5 обективна страна „...“ ЕООД е извършило на 16.08.2022 г. визираното нарушение на чл.125,ал.1,вр.ал.5 от ЗДДС, защото не е подало в НАП до 15.08.2022 г. включително справка-декларация по чл.125,ал.1 от ЗДДС за данъчния период месец юли 2022 г., което не се и отрича или оспорва от Дружеството.

Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице въпросът със субективната съставомерност на административно правния деликт не следва да бъде изследван.

От друга страна, обаче, в конкретния случай съдът категорично приема за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ маловажен случай на административно нарушение, относно така описаното в НП /и АУАН/ такова.

Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС: преценката на административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в случая, защото това нарушение, осъществено чрез бездействие, не разкрива повисока степен на обществена опасност от други нарушения от този вид, а и в НП е отразено, че то е първо. Отделно, съгласно доказателствата по делото, неподаването на справката-декларация в законовоопределения за това срок настоящият съдебен състав приема за технически пропуск, доколкото за месец юли 2022 г. Дружеството е наредило плащане на дължимия ДДС на 12.08.2022 г., освен което, на 01.09.2022 г., самостоятелно установявайки гореспоменатия пропуск, „...“ ЕООД подало по електронен път в НАП тази справкадекларация. По тези съображения съдът намира, че „...“ ЕООД не следва да бъде санкционирано по административен ред и че извършеното от него 6 представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, както и че в разглеждания казус ще е достатъчно до жалбоподателя „...“ ЕООД да бъде отправено писмено предупреждение, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Такова предупреждение, наред с повдигането на административно обвинение спрямо него за констатираното нарушение, предмет на настоящето производство, чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда, би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече да предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.