Решение № 21026 от 18.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21026 гр. София, 18.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ КР. П. при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №

20231110170762 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът Л. П. П. твърди, че е лице, което има проблем с хазарта (хазартно зависим) от 2013 г., както и, че е уязвимо лице по смисъла на чл. 10в, ал. 2 ЗХ, Излага, че през м.12.2022 г. започнал посещения при психолог, а на 12.12.2022 г. подал уведомление по чл.

10в ЗХ и бил вписан в Регистъра на уязвимите лица, воден от НАП. Сочи, че организаторите на хазартни игри са длъжни да не допускат вписаните в регистъра лица до участие в организираните от тях игри, но на 06.07.2023 г. ищецът твърди, че успял да достъпи сайта на лицензирания хазартен оператор „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД – https://www.sportingwin.com/ и да извърши залагания в периода 07.07.2023 г.-14.07.2023 г. Счита, че допускането от ответника на ищеца до хазартни игри представлява виновно противоправно поведение на служители на ответното дружество, които не изпълнили задълженията си да не допускат залагания от ищеца. Излага, че при достъпване на същия сайт и осъществяване на залагания е реализирал загуба в размер на 3297,87 лв., като наред с това са му причинени болки, страдания и интензивен психически дискомфорт, които оценява на 500 лв. Ето защо моли ответникът да бъде осъден да плати сумата от 500 лв., обезщетение за неимуществени вреди, и за сумата от 3297,87 лв., обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от допускането му до сайт https://www.sportingwin.com на 06.07.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба 22.02.2023 г. до окончателното плащане. Претендира се разноски.

Ответникът „Ес Би Ентъртеймънт“ ООД оспорва исковете като неоснователни. Не оспорва, че ищецът е хазартно зависим, нито, че той поддържа сайта https:// www.sportingwin.com, в който ищецът на 06.07.2023 г. е успял да се регистрира и да залага.

Не оспорва и, че ищецът е вписан в регистъра на НАП на уязвимите лица. Сочи, че ищецът е успал да залага поради особена хитрина при регистрацията, сочеща на негово – на ищеца – противоправно поведение. Твърди, че е внедрил и поддържа софтуер, който да блокира лицата, вписани в регистъра, да залагат. Оспорва твърденията да е налице деликт от страна на ответника, като сочи, че ищецът не е недееспособен и доброволно е залагал, за което 1 ответникът не носел имуществена отговорност. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца Национална агенция по приходите излага становище за основателност на исковете.

Съдът, като обсъди доказателствата по делото във връзка с доводите на страните съобразно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно, а и от писмените доказателства се установява, че ответното дружество е лицензиран организатор на онлайн хазартни игри по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗХ, както и собственик и оператор на сайта https://www.sportingwin.com/, чрез който се осъществяват лицензирани онлайн залагания.

Ищецът на 12.12.2022 г. е подал уведомление по чл. 10в ЗХ за вписване в Регистъра на уязвимите лица, като вписване е извършено на 22.12.2022 г.

От кредитираното като компетентно изготвено и като неоспорено от страните заключение по СТЕ на в.л. Н. К. се установява, че ищецът с ЕГН ********** е вписан в регистъра на уязвимите лица по чл. 10г, ал. 1 ЗХ на 22.12.2022 г., воден от третото лице помагач. Проверките в този електронен регистър се извършват през софтуер, подробно описан като механизъм от вещото лице. Ответникът е извършил три заявки за проверка за ищеца в периода 12.12.2022 г. – 30.05.2023 г., както следва: на 21.02.2024 г., на 29.05.2024 г. и на 14.12.2024 г. Ответникът не е отправил заявка за проверка в регистъра за периода 06.07.2023 г. – 14.07.2023 г., когато ищецът е осъществил регистрация и залагания на сайта за залагания на ответника. Вещото лице сочи, че не е установило данни ответникът да е правил проверка в периода 07.07.2023 г.-14.07.2023 г. по ЕГН, като първата проверка по ЕГН е от 21.02.2024 г.

От съдебно-счетоводната експертиза се установява, че за периода 06.07.2023 г. – 10.07.2023 г. ищецът е направил в сайта за онлайн залагания общо 19 депозита (залагания) на стойност 7640 лв., а в периода 07.07.2023 г. – 14.07.2023 г. е извършил тегления (печалби) в размер на 4323,13 лв. В резултат на горното нетната разлика възлиза на 3297,87 лв.

Показанията на свидетелката П.а, съпруга на ищеца, които съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК, тъй като са непротиворечиви и кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, сочат, че е ищецът страда от хазартна зависимост, залага от 18-19годишен. Залага основно върху резултати от тенис мачове. През 2002 г. и 2023 г. продължавал да залага, но се криел от семейството си. Имало периоди, в които бил в депресия, когато загубел заплатата си или спестявания. През 2022 г. свидетелката поставила ултиматум на ищеца да престане с хазарта, в противен случай тя щяла да го напусне, и той обещал да спре, вписал се в регистъра на НАП, започнал да посещава психотерапия и започнал да споделя повече със свидетелката за проблемите си. При ранния етан на терапията ищецът продължил да залага, а след извършване на залагания, изпадал в състояния на силен емоционален срив. Посочва се, че допуснатите онлайн залагания са довели до влошаване на психическото състояние на ищеца и компрометиране на терапевтичния процес.

При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: осъществяване на противоправно поведение (в случая бездействие) от страна на служител на ответника; настъпили неимуществени и имуществени вреди, техният вид и размер; причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия вредоносен резултат; качеството на ответника на възложител на работа на прекия причинител на вредите, 2 причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа.

В настоящото дело безспорно е установено неизпълнението на ответника на задължението му по чл. 10д, ал. 3 ЗХ да не допуска до участие в хазартна игра ищеца, като лице, което е вписано по собствено желание в Регистъра, воден към НАП, на лице, което смята, че има проблем с хазарта. Недоказано е твърдението на ответника, че ищецът е успял да заобиколи проверката, като е посочил погрешно ЕГН. За периода, в който са правени процесните залагания - 07.07.2023 г.-14.07.2023 г. – няма никакви данни ответникът да е правил заявка за проверка в Регистъра към НАП. Неизпълнението на това законово задължение за ответника може да съставлява административно нарушение за ответника оператор на лицензирани хазартни игри по см. на чл. 110, ал. 1 ЗХ.

Не може да се сподели разбирането обаче, че всяко административно нарушение съставлява непременно и гражданскоправен деликт. В действащото право не съществува правило, което приравнява административното нарушение на фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД. Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред – чл. 6 ЗАНН.

Съставите на административни нарушения са уредени, за да санкционират накърняванията на установения административен ред в страната. Общият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД брани правната сфера на равнопоставените гражданскоправни субекти от накърняване на техните абсолютни или относителни права и законни интереси.

Прегледът на уредбата на Закона за хазарта сочи, че законодателят разглежда отношенията между залагащия/играещия в хазартна игра, от една страна, и организаторът на хазартната игра, от друга, като договорни. ЗХ предоставя на държавата правомощието да лицензира организаторите на хазартни игри, като само лицензирани лица могат валидно да предлагат услуги по чл. 34 ЗХ. Тези правоотношения представляват договори за участие в хазартна игра, подчинени както на общата уредба на ЗЗД, така и на императивните норми на ЗХ. Дотолкова, доколкото хазартната игра е разрешена и се управлява от лицензиран оператор, то участието в нея от лице, което има правото да участва, съставлява сключване и изпълнение на позволен договор между страните, пораждащ облигационни отношения.

За сравнение, в отменения ЗЗД 1892 г., по италиански образец – Гражданския кодекс на Кралство Италия от 1865 г., играта и обзалогът са били уредени в чл. 546 и сл. като юридически факти, които поначало не създават гражданскоправни задължения, а само естествени задължения. Този, който е загубил на хазарт, не може да бъде осъден да плати на организатора на играта, но пък това, което е платил, не може поначало да иска обратно с кондикционен иск. Изключение от последното правило се съдържа в чл. 548 ЗЗД 1892 г., според която радпоредла този, който е изгубил, не може в никой случай да иска повръщането на това, което доброволно е заплатил, освен ако е имало измама или лукавство от страна на тогова, който е спечелил, и [или, бел. на съда] ако изгубилият е непълнолетен, запретен или се намира под попечителство.

Както е видно от посочената норма, законът разглежда възможността за кондикция на платеното – при ясно изразени противоправни действия на организатора на играта или при особена уязвимост на участника в нея – но само на това. За вреди уредбата не разсъждава, защото не схваща организирането на хазартна игра като гражданскоправен деликт.

Санкционирането на хазарта е въпрос на публичното право.

По същия начин, разрешените от ЗХ хазартни игри, организирани и провеждани по регламентирани правила от лицензирани правни субекти, са позволени, но пък са съпроводени с редица публичноправни забрани. Сред тези забрани е разпоредбата на чл. 10в ЗХ, която въвежда изрична забрана организаторът на хазартните игри да допуска до участие лица, които са вписани в Регистъра на уязвимите лица. Разпоредбите в ЗХ, включително и тази забрана, са императивни. Забраната в чл. 10в ЗХ е насочена към защита на лица със 3 зависимости и ограничава договорната свобода на страните. Следователно, когато организаторът допусне такова лице до участие, сключеният договор противоречи на императивната норма на чл. 10в ЗХ. Съгласно чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, договорът е нищожен, когато противоречи на закона, т.е. на императивни законови норми. Именно това е смисълът на нормата – договор има, но той е правно недействителен, защото нарушава пряко императивно уредена забрана.

С оглед на нищожността на правното основание, на което са извършени процесните плащания, отношенията между страните се уреждат по правилата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във връзка с чл. 34 ЗЗД, тъй като е налице разместване на имуществено благо при липса на валидно правно основание. Правната последица от нищожността на договора е реституционна, като всяка страна следва да върне полученото. Българското облигационно право разграничава деликтното от кондикционното вземане. Деликтното вземане произтича от противоправно нарушаване на забраната да не се вреди другиму, представлява сурогат (заместител) на засегнатото от нарушението благо (имуществено и/или неимуществено) и никога не е същото благо. Кондикционното вземане е израз на забраната за неоснователно обогатяване на един правен субект за сметка на друг, провеждана последователно от законодателя (арг. от чл. 59 ЗЗД), и винаги е за връщане на същото имущество (на полученото). Паричните задължения и плащания са за стойност. Когато една сума е излязла от имуществото на един субект в полза на друг, искането за връщането й е за същото, а не за друго имущество. Във фактическия си състав всяка кондикционна претенция включва разместване – загуба на фактическа власт над нещо – пари или вещ – и преминаването й от един правен субект към друг. Патримониумът на загубилия вещта или парите обаче не намалява, тъй като имуществото не се е загубило. Съществува правна възможност за връщане на престираното „нещо“ и то не съставлява имуществена „вреда“ за престиралия.