Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2303 от 18.11.2019, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2980/2019
Вид
Решение № 2303
Подписан
18.11.2019
В сила
16.03.2020
Състав
СВЕТЛА ИЛМЕНОВА ЗАМФИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 62 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 41 · Закон за собствеността
  • чл. 17, ал. 3 · Конституция на Република България
  • чл. 32 · Конституция на Република България

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.Плевен,

18. 11. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, тринадесети граждански състав в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЗАМФИРОВА при секретаря Наталия Николова, като разгледа докладваното от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. № 2980 по описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК.

В районен съд гр. Плевен е постъпила искова молба от Т.П. ***ЕИК/БУЛСТАТ ***, против К. Г. Г., ЕГН **********,***, с правно основание чл.

415 от ГПК и цена на иска 590, 78 лв.

В молбата се твърди, че по повод подадено заявление по чл. 410 от ГПК от ищеца по делото, е образувано ч. гр. д

№ 1110 / 2019 г. и е издадена е Заповед за изпълнение за сумата. Длъжникът по делото е подал в двуседмичния срок от връчването на заповедта писмено възражение.

Ищецът е предявил иск за съществуване на вземането си. Съдът е сезиран с искане да признае за установено по отношение на ответника, че вземането съществува и да му се присъдят и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорва исковата претенция чрез назначения особен представител адв. Ц.П., адвокат към ***, със служебен адрес и място на призоваване ***, В отговора се оспорва исковата претенция поради изтекла погасителна давност.

Относно допустимостта и основателността на иска: оспорва изцяло претендираната от ищеца сума от 590.78 лв. - главница, в размер на 529.49 лв. лихви в размер на 61.29 лв. представляваща ползване и незаплатена топлина енергия за период от 1.10.2016г. до 31.12.2018г. Оспорва обстоятелството, че с ищцовото дружество Т.П. ***ответникът се намира в облигационни отношения. Оспорва обстоятелството, че е сключил процесния договор. Претендираните от ищеца суми са погасени по давност на основание чл.

111 от ЗЗД. По отношение на сградната инсталация, на която е начислена сума в размер на 150 лв, счита,че тази сума е завишена и ответникът не я дължи.

ЗА ИЩЕЦА, редовно призован, се явява представител юрк . ***и поддържа исковата молба.

ОТВЕТНИКЪТ, се представлява от адв. П. ***, назначена за особен представител и поддържа отговора на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.

415 от ГПК. Не се спори между страните, че ищецът се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК, със заповед за изпълнение спрямо ответника, за процесните суми, против която ответникът е възразил в законоустановения срок и е заявил, че не дължи сумите.

Безспорно е по делото, че съдът е разпоредил К.Г. Г.,

ЕГН **********,***, да заплати на кредитора

Т.П. ***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 529, 49 лева главница за потребена топлинна енергия в периода 01. 10. 2016 г. – 31. 12. 2018 г, 61,29 лева лихва за забава за периода 02. 12. 2016 г. до 14. 02. 2019 г, законна лихва от датата на подаване на заявлението – 21. 02. 2019 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски за държавна такса в размер на 25 лева и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Вземането произтича от следните обстоятелства: предоставена, но незаплатена топлинна енергия за периода 01. 10. 2016 г. – 31. 12. 2018 г. за имот на адрес *** Предявеният иск е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е приложил договор за абонамент.

Съгласно чл. 62 от Закона за защита на потребителите:

Забранява се доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна. При доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от 23 потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Липсата на отговор от страна на потребителя относно доставката на стоки и услуги по ал.

1 не се смята за съгласие.

Между ответника и дружеството няма сключен договор и ако има такъв, ищецът е длъжен да го представи.

Каква е характеристиката на сградната инсталация като етажна собственост: По отношение на физическата поддръжка всеки е длъжен да участва съгласно дела си / чл. 41 от ЗС/, тъй като тя се явява акцесорна част към самия имот. По отношение на ползването - сградната инсталация се характеризира с факта, че същата може да не се ползва, да се ползва от едно лице, да се ползва от две и повече лица, да се ползва от всички - без това да нарушава правата на другите съсобственици. По отношение на предназначението си - служи само и единствено по нея да се пренесе флуид с определени параметри до отоплителните тела.

Желателно е загубите от енергия по тези тръби да е по - малка. Затова се подменят металните тръби с полипропиленови или полиетиленови с медна или алуминиева вложка и върху тях се поставя тръбна изолация – най - често микропореста гума. От написаното дотук е видно, че подходът и уредбата в Закона за енергетиката, касаещ сградната инсталация е изцяло погрешен и в противоречие на неприкосновеността на частната собственост, регламентирана в чл. 17, ал. 3 от Конституцията. Дори и със Закон не може да се задължи едно лице да ползва своя съсобствена вещ. Ползването като вещно право на собствеността е неприкосновена от една страна и е право, а не задължение на собственика на вещта. Разпределянето на загубите от ползването на сградната инсталация върху собственост е „данък" и е недопустим данък в полза на търговско дружество.

От друга страна, нарушена е правната норма, отразена в чл. 32 от Конституцията на Р България и чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

За да е налице продажба по смисъла на чл. 183 от ЗЗД, вещта трябва да е индивидуализирана т. е . определена по количество и качество.

И тъй като отчитането е сезонно, едва след него при изравнителната сметка е налице реална продажба. От друга страна, ищецът не е представил писмен документ, от който да е видно, че ответникът е съгласен на авансово плащане по сделката, защото при тези прогнозни дялове месечните плащания са именно такива.

След като сметките са по прогнозни дялове, те не са реални и върху тях не се дължи лихва. В този смисъл е и РЕШЕНИЕ № 5973 / 10. 05. 2010 г. на ВАС, където е постановено, че начисляване на лихви върху прогнозни сметки е нищожно.

Освен това, по закон мораторна

/ наказателна / лихва, в т. ч. за забава, може да се налага само върху действително доказани пропуснати ползи, а не върху прогнозни сметки, тъй като в тях цифрите и данните не са действителни. Т. е. изчисляването на лихви по неликвидни суми е в разрез с чл. 86 от ЗЗД, което е и потвърждение в правната норма на чл. 154, изр. второ. В този смисъл разпоредбата в чл. 33, ал. 1 от Общите условия е противозаконна и противоречи на практиката на ВАС, петчленен състав, по силата на ЗСВ е със задължителна сила, както за съдилищата, така и за административните органи.

Съдът приема, че поради направеното от ответната страна правопогасително възражение за погасяване на задължението по давност, искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По изложените съображения Плевенският районен съд

Р Е Ш

И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.П. ***ЕИК/БУЛСТАТ

***, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, представлявано от ***, против К. Г.Г.,

ЕГН **********,***, с правно основание чл. 415 от ГПК и цена на иска 590, 78 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: