Решение № 1684 от 02.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1684 гр. София, 02.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. И. при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И. Гражданско дело №

20241110114731 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Н. С. Н. срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1638,51 лева (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 04.11.2024 г.), представляваща неоснователно платена сума през периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г. под формата на фактурирани месечни задължения по фактури, издадени в периода 08.03.2019 г. – 07.02.2024 г. (с оглед направеното уточнение) за предоставени водоснабдителни и канализационни услуги по клиентски номер **** при липса на реална доставка и потребление, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2024 г. до изплащане на вземането.

Ищецът Н. С. Н. твърди, че е собственик на апартамент № 43, находящ се на адрес:

[адрес], за който имот при ответното дружество е открита партида с клиентски номер **** и договорна сметка № **********. Излага, че през периода от месец август 2013 г. и до настоящия момент този имот е необитаем и в същия няма никаква консумация на вода, не се дължат суми и за топлинна енергия за отоплението й. Посочва се, че в имота са монтирани четири водомера, надлежно пломбирани, съответно с фабрични номера ***; ***; *** и ***.

Поддържа, че в издадени отчети формуляри третото за процеса лице [фирма] констатира липсата на консумация на вода в имота, както и, че показанията на уредите за отчет са непроменени. Изтъква се, че въпреки липсата на реално потребление на вода, от страна на [фирма] ежемесечно са начислявани задължения, заплатени от ищеца в периода 12.03.2013 г.

– 13.03.2024 г. по издадени от ответника месечни фактури с настъпил падеж. Извършените плащания възлизат на сумата от около 7000 лева. В исковата молба ищецът посочва, че счита тези суми за недължимо платени на ответника и дадени при изначална липса на основание за това, предвид липсата на реално доставени и потребени водоснабдителни и канализационни услуги в процесния имот. Намира, че издадените от [фирма] месечни фактури за обекта не отчитат правилно доставеното количество вода и не касаят реално потребление, респ. извършена услуга. През целия период от м. август 2012 г. до м. март 1

2024 г. ответникът фактурира задължения и получава плащания при липсата на насрещно предоставена услуга по доставка на вода. В депозирано писмено заявление – уточнение и в съдебно заседание ищецът уточнява, че се касае за заплатени от него суми по фактури, издадени в периода 08.03.2019 г. – 07.02.2024 г. с отчетен период 29.01.2019 г. – 27.01.2024 г.

По изложените съображения Н. Н. счита, че заплатените от него суми на фактурирани задължения през този период са недължимо платени на [фирма] – при липсата на реално извършена доставка на ВиК услуги до имота. В настоящото производство оспорва дължимостта на сумата от 1638,51 лева (след допуснато изменение на размера на претенцията), представляваща частта от общо заплатените суми, останалата непокрита от петгодишния давностен срок. С тези доводи ищецът отправя искане за връщане на неоснователно платените суми по фактурирани месечни задължения по фактури, издадени в периода 08.03.2019 г. – 07.02.2024 г., заплатени от него в периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г. в общ размер от 1638,51 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.03.2024 г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

В депозирания по делото писмен отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество [фирма], чрез пълномощника си юрк. К.-М. оспорва исковата претенция като неоснователна. Поддържа, че ищецът притежава качеството „потребител на ВиК услуги“ съгласно приложимите към съответния период Общи условия за предоставяне на услуги на потребителите на ВиК оператор [фирма], като индивидуалните партиди за монтираните в собствения му имот измервателни устройства са открити през 2010 г. Посочва, че съгласно клаузите на чл. 39 и чл. 40 от ОУ (отм.), респ. клаузата на чл. 41 от действащите ОУ ВиК операторът може да прекъсне или да преустанови предоставянето на ВиК услугите при писмено заявление на потребителя – за временно или за постоянно, след заплащане на услугата и след осигуряване на достъп до измервателния уред. В отговора на исковата молба ответникът излага още, че клаузата на чл. 42 от приложимите ОУ предвижда възможността за временно преустановяване на услугата по доставяне на вода до имота – при подадено писмено заявление от страна на потребителя и чрез пломбиране на спирателния кран пред водомера. [фирма] оспорва в случая ищецът да е заявил такава услуга в продължение на целия период от 2019 г. до 2024 г. Предвид това и с оглед качеството му на потребител на ВиК услуги за имота и титуляр на откритата при дружеството партида, именно на Н. Н. са издадени и ежемесечните фактури за дължимите суми. Последните са начислени правилно от дружеството – в съответствие с нормативните изисквания и съгласно утвърдените цени, поради което са и реално дължими.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Съгласно посочената разпоредба този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Касае се за хипотеза на предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Начална липса на основание е налице както в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, така и при предаване и без наличието на някакво правоотношение между даващия и получаващия, в който смисъл са и задължителните за съда разяснения, дадени в мотивите на Постановление № 1 от 28.05.1979 г. по гр. дело № 1/79 г. на Пленум на ВС – по някои въпроси за неоснователното обогатяване.

Липсата на основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД означава 2 първоначална, неосъществена или настъпила впоследствие, но с обратна сила, липса на валидно правоотношение между лицето, дало имуществена облага и получателя на същата.

Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, е налице във всички случаи, когато отсъства годен юридически факт за получаването на определена имуществена облага.

Посочената законова хипотеза, регламентираща един от съставите на неоснователно обогатяване, е налице когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, а също така и в случаите, при които ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът установи, че това основание е нищожно, като и в двете хипотези даденото е без правно основание.

С оглед изложеното, възникването в полза на ищеца на процесното вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, заплащането в полза на ответното дружество на процесната сума, респ. нейното получаване от ответника за погасяване на ежемесечно фактурирани задължения във връзка с доставка на водоснабдителни и канализационни услуги до процесния имот.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответното дружество е да установи съществуването на основание за получаване и последващо задържане на сумата, в частност като установи, че през съответния период на фактурирано потребление реално е предоставил ВиК услуги до имота на ищеца на твърдяната стойност.

С оглед съвпадащите твърдения на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК с проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 18.08.2024 г. и обявен за окончателен такъв, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че през периода 13.03.2019 г. – 13.03.2024 г. ищецът Н. С. Н. е бил собственик на апартамент № 43, находящ се на адрес: [адрес], за който имот при ответното дружество [фирма] е открита партида с клиентски номер **** и договорна сметка № **********.

Последните факти се установяват и от представените и приети по делото писмени доказателства, сочещи, че с договор за покупко – продажба на недвижими имот от 25.01.2008 г., обективиран в Нотариален акт № 16, том I, рег. № ***, дело № 13/2008 г. по описа на нотариус Л. с рег. № *** на НК и с район на действие Софийски районен съд, третото за процеса лице [фирма], като продавач, продава на Н. С. Н. (ищецът по делото), като купувач, следния свой собствен недвижим имот, изграден в незавършен вид – „груб строеж“ – ателие № 43, находящо се във вх. 1 на II подпокривен етаж, на кота +20,50 м. в жилищна сграда – блок № 132 в [адрес] със застроена площ от 127,30 кв.м., състоящ се от една стая, дневна-столова с кухненски бокс, баня-тоалетна, коридор, антре и два балкона, заедно с мазе № 43 и 1,69 % ид.ч. от общите части на сградата и със съответното право на строеж върху имота, върху който е построена сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператори срещу заплащане по реда на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а съгласно клаузите на чл. 1, ал. 2 и чл. 2, ал. 1 от ЗРВИКУ, водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения и се предоставят от ВиК оператори – предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги.

В § 1, т. 2 от ДР от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните 3 услуги качеството „потребители“ по смисъла на Закона е дефинирано чрез включване на юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, е предвидено, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост или правото на ползване върху водоснабден имот, по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца [фирма], одобрени от КЕВР с решение № ОУ-2/13.07.2016 г., приети в заверено копие като доказателство по делото. В т. 3 от последната е предвидено, че потребител е и физическо лице, което е ползвател на имот, за който се предоставят ВиК услуги.

Предвид изложеното, съдът приема, че в качеството му на титуляр на вещно право на собственост по отношение на процесния недвижим имот, за което няма данни да обект на последваща прехвърлителна сделка, в рамките на исковия период ищецът Н. С. е имал качеството „потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а с това и страна по облигационно правоотношение с ответното дружество, възникнало във връзка с доставката на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до имота, като поначало дължи заплащането на стойността й, при доказано реално потребление на водоснабдителни и канализационни услуги по партидата за процесния имот през исковия период.