Определение № 450 от 20.06.2024, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 450 гр. Габрово, 20.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско дело № 20244200500277 по описа за 2024 година

Производството е образувано по частна жалба на „Профи Кредит

България“ЕООД, подадена чрез пълномощника юрк.Костадинова срещу разпореждане на Районен съд – Севлиево по ч.гр.д.№724/2024г. в частта , с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Е. С. А., за вземането за сумата о т 353,22 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г. , сумата от 135,11 лева - лихва за забава за периода от 11.10.2022г. до 05.10.2023 г. и сумата от 221,79лева – законна лихва за периода 05.10.2023 г. – 29.05.2024г.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановения отказ. Твърди се ,че на този етап от производството заповединят съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпи права. Правомощията по чл.411,ал.2, т.3 ГПК са за неравноправния характер на клауза в договора и тълкуването в съответствие с чл.143 ЗЗП. Сочи се ,че в случая заповедият съд не е извършил правилна преценка на критериите по чл.143 и на разпоредбата на чл.145,ал.2 ЗЗП. Твърди се ,че уговорения в договора ГЛП отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави, като е спазена разпоредата на чл.19 ал.4 ЗПК. Уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави , съответства на принципа на добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит и неговата цена, и е в съответствие със законовите ограничения и изисквания. Присъждането на законна лихва е последица от уважаване на главния иск. Размерът й подлежи на установяване в изпълнителното производство, което следва да е приложимо и за заповедното производство.

Прави се позоваване и на решение на ВКС, постановено в исково производство, както и на ТР №3/2017г. Сочи се ,че претендираната лихва за забава е дължима . Кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Претендираното 1 обезщетение за забавено изпълнение е начислено на основание чл.33 ЗПК и ОУ. Начислено е само върху невърната част от главницата във вноската. Твърди се , че уговорените клаузи за договорно възнаграждение и ГПР са действителни , поради което процесният договор е изцяло действителен и е породил правни последици и за двете страни.

Претендира се за отмяна на разпореждането на заповедния съд в обжалваната част и уважаване искането на заявителя за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесното вземане .

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

С постановеното от първоинстанционния съд разпореждане №1262 от 03.06.2024г. по ч.гр.д.№724/2024г. на РС-Севлиево частично е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България”ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Е. С. А. за част от претендираните вземания : за 353,22 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г.; 400 лева – неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 750 лева – неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; сумата от 30 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 25.10.2022 г.; сумата от 400 лева – неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на 09.01.2023 г.; сумата от 1 35,11 лева – лихва за забава, дължима от 11.10.2022 г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.10.2023 г. (дата на предсрочна изискуемост); сумата от 221,79 лева – законна лихва, дължима от 05.10.2023 г. – дата на предсрочна изискуемост до 29.05.2024 г. Заповедният съд е приел, че в ГПР не са включени уговорените възнаграждения за допълнителни услуги ,което обосновава вероятна нищожност на договора на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, при което заявителят има право да получи само главницата по договора , като заявлението му се отхвърли за всички останали вземания.

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми от 353,22 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г. , сумата от 135,11 лева - лихва за забава за периода от 11.10.2022г. до 05.10.2023 г. и сумата от 221,79лева – законна лихва за периода 05.10.2023 г. – 29.05.2024г., е законосъобразен .

Съгласно чл.23 ЗПК при недействителност на договора за потребителски кредит ,потребителят връща само чистата стойност на кредита.В случая в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“ , което е в нарушение на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК. Целта на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 ЗПК е да установи по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните продукти и възможност потребителя да направи своя информиран избор. Нарушеното изискване за унифицирано изчисляване на ГПР води до недействителност на целия договор, тъй като касае съществено 2 условие на договора и хипотеза на „заблуждаваща търговска практика“ / р. от 15.03.2012г. по дело С-453/10/. Също така с постановеното решение от 21.03.2024г. по дело С-714/22 съдът е постановил,че посочването на ГПР , който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент, като член 10 ,§2,б.“ж“ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл ,че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР , включващ всички предвидени в чл.3,б „ж“ от тази директива разходи ,посочените разпоредби допускат този договор да се счита освободен от лихви и разноски , така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. С оглед на това не следва да се уважава заявлението по чл.410 ГПК за процесните суми от 353,22 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г. , сумата от 135,11 лева - лихва за забава за периода от 11.10.2022г. до 05.10.2023 г. и сумата от 221,79лева – законна лихва за периода 05.10.2023 г. – 29.05.2024г., което обосновава ,че в тази част обжалваното разпореждане е законосъобразно и обосновано.

На основание изложеното подадената частна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а разпореждането в обжалваната му част - потвърдено .

По изложените съображения , въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1262 от 03.06.2024г. по ч.гр.д.№724/2024г. на РС-Севлиево в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България „ ЕООД срещу Е. С. А. за сумата от 353,22 лева - договорно възнаграждение за периода от 10.10.2022 г. до 05.10.2023 г. , сумата от 135,11 лева - лихва за забава за периода от 11.10.2022г. до 05.10.2023 г. и сумата от 221,79лева – законна лихва за периода 05.10.2023 г. – 29.05.2024 г .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3