Протокол № 13953 от 02.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 23587/2022
- Вид
- Протокол № 13953
- Подписан
- 02.06.2023
- В сила
- 02.06.2023
- Състав
- ИВЕЛИНА СТОЯНОВА КОЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 13953 гр. София, 02.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 91 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВАЛЯ Т. ПАВЛОВА
Сложи за разглеждане докладваното от ИВЕЛИНА СТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110123587 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
При изпълнение условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК на именното повикване в 12:06 часа се явиха:
ИЩЦАТА по първоначалната искова молба и ОТВЕТНИЦА по насрещната искова молба Я. Е. О. – редовно уведомена, явява се лично и с адвокат Б. с пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ по първоначалната искова молба и ИЩЕЦ по насрещната искова молба Я. В. С. – редовно уведомен, явява се лично и с адвокат Н. с пълномощно по делото.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното уведомяване на страните и липсата на процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СТРАНИТЕ /поотделно/ - Не успахме да постигнем споразумение помежду си.
АДВОКАТ Н. – Водим допуснатите ни свидетели. Моля да бъдат разпитани днес, тъй като същите пътуват от гр. Варна или да бъдат разпитани чрез поръчка пред РС - Варна. Нямам други доказателствени искания.
АДВОКАТ Б. - Не възразявам свидетелите на ответника да бъдат разпитани днес, а допуснатите на ищцата - в следващо съдебно заседание.
В залата бяха въведени допуснатите до разпит на ответника свидетели.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на свидетелите:
1
МИРА В.А С., ЕГН **********, българка, български гражданин, неосъждана, сестра на ответника.
РОСИЦА КАМЕНОВА КОСТАДИНОВА, Е Г Н **********, българка, български гражданин, неосъждана, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ разясни правата на свидетелката С. в настоящото производство.
СВИДЕТЕЛКАТА С. – Запозната съм с правата си. Желая да свидетелствам.
СЪДЪТ предупреди свидетелите за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
СВИДЕТЕЛИТЕ /поотделно/ – Обещаваме да кажем истината.
В залата присъства Радослав Славов - приятел на ответника.
От залата беше изведена свидетелката Костадинова.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелката С..
СВИДЕТЕЛКАТА С. – Сестра съм на ответника. Аз съм лекар и съм ендокринолог. К. се роди с вродена жълтеница, като впоследствие се оказа, че тя е в тежко състояние, несъвместимо с живота. Беше извършена чернодробна трансплантация на К., като брат ми беше донор. Когато детето се роди, страните живееха заедно в гр. Варна. Уточнявам, че операцията беше извършена в Германия. След като брат ми се възстанови, той пое грижите за К.. Когато се върнаха в гр. Варна, Я. се грижеше за издаване на документите от ТЕЛК, лекарства и сложни медицински манипулации, които той извършваше. От майка ми, която ходеше в жилището на страните, за да им помага, знам, че Я. е извършвал основната домакинска дейност и грижата по К.. Детето има имуносупресор, което ще е пожизнено. Това е медикамент, който подтиска имунната система и го прави уязвимо, поради което се пази детето. Брат ми беше научил детето да разпознава знамена на държави, сложни думи, осигуряваше й игри. Успяваше да организира режима на детето. При всяко заболяване на детето ищцата настояваше то да бъде транспортирано в гр. София. Я. трябваше след дежурства на летището да се качи на колата, за да може детето да бъде транспортирано в гр. София. Това се случи през юли 2021г. Детето беше в тежко състояние. Беше уговорено в болница „Света Марина“, гр. Варна, съгласувано с детския лекар гастроентеролог. Ищцата отново настояваше К. да бъде транспортирана в гр.
София. Тя настояваше за това, тъй като има доверие на гастроентеролога в гр.
София. Преди този случай ищцата лично занесе документите на гастроентеролог в гр. Варна за случая. Когато детето го приеха в болницата през юли 2021г., Я. се обади на Я. и му съобщи, че се разделят. Това знам от брат ми. Той отправи молби към нея да промени решението си, но това не се случи. Не стана ясна причината за раздялата на страните. Тъй като Я. не знаеше къде се намира детето, той подаде сигнал в ДСП Варна, откъдето издириха майката. Предложен беше медиатор и семеен психолог, като на тези срещи ходеше единствено Я., но не и Я.. По това време Я. не знаеше къде е адреса на Я. и къде се намира детето. От брат ми знам, че през март 2022г. Я. го е уведомила по имейл, че сменя местожителството си в гр. София. Аз съм 2 виждала този имейл, като беше посочен квартал на гр. София, но не и точен административен адрес. През това време страните си пишеха. Ищцата отказваше среща или уговаряше кратка такава в някоя градинка, което обаче са изолирани случаи. До привременните мерки Я. не е имал един час с К..
АДВОКАТ Б. – Моля да дадете 10 мин почивка, тъй като съм ангажирана при друг състав в съда.
Съдът предостави на страните 10 минути почивка.
След почивката съдебното заседание продължи в 13:10 часа с участието на същия съдебен състав, страни и секретар.
СЪДЪТ продължи към разпита на свидетелката С..
СВИДЕТЕЛКАТА С. – През 2022г. беше обещана от Я. среща на нашето семейство с К., с опредЕ. от нея дата – 26 декември 2022г., която трябваше да бъде в гр. Варна. Мястото не беше определено. Я. беше написала в съобщение, че ще определи локация на същия ден. Я. предложи на Я. детето да бъде посрещнато в семейната къща на родителите ни, но тя отказа.
Впоследствие тя промени и датата. Мисля, че трябваше да изпрати локацията на Я.. Родителите ми разбраха от Я. къде е нает апартамент и отидоха на срещата. Аз не можах да присъствам на тази среща. Я. е присъствал. Аз не можах да се свържа с Я. по телефона, тъй като тя не ми отговаряше. От брат ми знам, че този апартамент е нает от Я. единствено за тази среща. От родителите ми знам как е преминала тази среща. Присъствали са и родителите на Я.. Детето е било щастливо и радостно на срещата с баща си.
До привременните мерки бащата виждаше изключително рядко детето, като майката определяше срещите в градинки за по пет минути както в гр. София, така и в гр. Варна. От Я. знам за постановените мерки – събота и неделя от 10.00 часа до 16.00 часа. На 01.04.2023г. бях свидетел на срещата между бащата и детето. Те бяха в МОЛ-а заедно с едно тяхно приятелско семейство с дете. Забавлявахме се и прекарахме много добре. Детето беше спокойно, усмихнато, имаше желание за храна, напитка и ходеха хванати за ръка с баща й да й закупи такива. Не съм присъствала, когато бащата трябва да върне детето на майката. Знам, че се спазват изцяло мерките без нищо допълнително. На други срещи между бащата и детето не съм присъствала.
На срещата, за която разказах, К. основно се занимаваше с една кукла и Я. също се включи в играта с нея. На тази среща чух К. да кани баща си да спи в нейния дом. К. познава баба си и дядо си по бащина линия и пита за тях.
Знам, че Я. наема хотелска стая, в която води детето. Знам също, че я води в зоологическата градина, паркове. Знам, че няколко пъти е наемал едно и също жилище, но понякога е друго. Не съм виждала условията в тези жилища. Не мога да кажа дали майката се обажда по време на срещите между бащата и детето. Тогава той провежда видеоразговор с мен и моите родители, когато К. е с него. Детето също се включва в тези разговори. Брат ми живее в собствено жилище в гр. Варна, което е ново и обзаведено за детето. Намира се в централната част, близо до Морската градина. Има детска стая, играчки, легло. Детето беше отглеждано в това жилище две години, когато не беше по болници. Мисля, че в момента състоянието на детето е стабилизирано. Детето 3 приема медикаменти, подпомагащи черния дроб. Това беше преди две години. В момента моите впечатления са, че тя е здраво дете. В края на април - началото на май 2019г. беше поставена диагнозата на К. след много изследвания и прегледи, за да може максимално бързо да бъде поставена диагнозата. Аз присъствах на това. Детето беше транспортирано с линейка до „Пирогов“, за да бъде извършена операция, която не беше предприета там, а беше преведена в „Национална детска болница“, откъдето беше осъществен контакта в клиниката в Хамбург. Аз ходих веднъж до Германия за тази спасителна операция, като оказах и финансова помощ. Тази операция не се извърши и беше извършена трансплантация, която се извърши август 2019г., като там вече не съм присъствала. Наложи се детето да бъде транспортирано, тъй като в „Пирогов“ са националните консултанти по детска хирургия.
Операцията не се извърши в „Пирогов“, тъй като те се правят във висококвалифицирани заведения. Доколкото ми е известно, такива операции не са извършвали в болница „Света Марина“. В последната има двама такива хирурзи. Трансплантациите принципно не се извършват в България, като в „Света Марина“ има случаи, в които се проследява състоянието на вече трансплантирани. В Света Марина има един професор, един доцент и мисля още двама със специалност детска гастроентерология, които могат да наблюдават състоянието на К.. Професор Георгиева притежава опит за наблюдението на детето. След трансплантацията родителите и детето останаха в Германия около 3-4 месеца. Не съм присъствала на трансплантацията в Германия. През октомври 2019г. аз видях брат ми възстановен, но преди това провеждахме видеоразговор и той изглеждаше възстановен, тъй като обгрижваше К.. Пазаруваше и носеше торби. Не съм присъствала, когато е определено Я. да бъде донор на К.. Той изрази желание, като аз не съм чувала Я. дали е изразявала такова. Не знам дали при определяне на донорството е било взето предвид начина на раждане на детето.
От Я. знам, че е изявил желание да бъде донор, за да предпази Я.. Не знам случаи, в които Я. да е натяквал за това, че е станал донор. И двете страни приеха тежко диагнозата на К.. Не съм съветвала страните, когато бяха в Германия. След трансплантацията в стаята в болницата на детето трябваше да има по един родител. Страните се редуваха, като тогава обитаваха общежитие към болницата. Предимно майката е присъствала в болницата при детето, като брат ми също е присъствал. Майка ми не е ходила в Германия, когато детето е било оперирано там или е имало консултации. Майка ми всеки ден ходеше в семейното жилище на страните до момента на раздялата. След стабилизирането на детето Я. започна работа онлайн, като през това време майка ми гледаше К.. Майка ми ще навърши 68 години. Брат ми работи на летище „Варна“. Обикновено смените са 12 часа, но има дни, в които са помалки. Зависи от натовареността на летището. Не се е налагало брат ми да изисква да не работи нощни смени. Работи като чекинг-агент. В Германия лично чух, че случая може да бъде продължен по местоживеене на детето.
Доктор Мила Байчева проследява състоянието на детето, като тя пое случая, когато К. беше транспортирана в „Пирогов“. Бяха ми изпращани копия от мейлите на доктор Байчева и лекарите в Германия. Д-р Байчева не ме е 4 молила да не водя паралелна кореспонденция с лекарите в Германия, а ме помоли за уточняване аз или тя ще води кореспонденцията. Аз не съм водила кореспонденция с немските лекари. Изпратила съм имейл, приготвен от д-р Байчева, тъй като те не отговаряха и се бавеха. От ищцата знам, че транспортирането на К. в гр. София е съгласувано от д-р Байчева с д-р Георгиева. Лекарите от гр. София и гр. Варна контактуват помежду си по повод състоянието на К.. По повод спешния случай на детето говорих с Я. няколко пъти. Брат ми транспортира К., като вторият баща на Я. го докара до гр. София. К. не е имала гърчове. От Я. знам, че след като детето е било изписано от болница в гр. София, не е било ясно къде пребивава, поради което той уведоми социалните. Не знам дали по това време Я. е изпращала епикризи, в които се съдържа адреса, на който живеят с детето, чрез имейли на брат ми. Не мога да кажа дали ДСП Варна са осъществили контакт с майката след подаване на сигнала. Не знам след раздялата брат ми да е задържал медицински документи - рецептурна книжка, след като е бил молен от майката да ги върне. Не знам дали брат ми е предал тези документи при среща между страните в ДСП Варна. Преди привременните мерки брат ми е идвал в гр. София. Не ми е известно брат ми да е идвал в гр. София за футболен мач и да е отказвал да се срещне с детето. Не знам причината, поради която срещата на 26.12.2022г. беше отложена за следващия ден.