Решение № 260033 от 29.09.2020, Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

260033/29.9.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На втори септември през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева секретар Ил.Давидкова

Като разгледа докладваното от районния съдия

АНД №703 по описа на ШРС за 2020 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление

№27-0000992/12.03.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32” ЕООД, с ЕИК205468599, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“*****“ №7, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от Й.С.М., с ЕГН********** в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание представляващия дружеството – жалбоподател не се явява лично. За него се явява упълномощен представител, който поддържа жалбата, като моли наказателното постановление да бъде отменено.

Излага конкретни съображения в подкрепа на жалбата.

Процесуалният представител на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в тази насока.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна, макар и не изцяло по изложените в нея съображения, поради следното:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател “Кале 32” ЕООД осъществява строително-монтажни работи на различни обекти, по повод на които се налага командироване на работници на обекти, намиращи се извън границите на страната.

При извършена проверка на 07.02.2020 год. по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда”, гр.Шумен от страна на дружеството по писмени доказателства, било установено, че работодателят при осъществяване на неговата дейност в рамките на предоставяне на услуга е допуснал командироване на лицето Б.М.С., с ЕГН**********, на длъжност „общ работник в строителството“, считано от 03.09.2019 год. в гр.Лиеж, Кралство Белгия без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание. В изготвените писмени обяснения от страна на пълномощник на дружеството – жалбоподател по смисъла на чл.402, ал.1, т.2 от КТ лицето е посочило, че с командированите лица нямат сключени споразумения за командироване, но полагащите им се възнаграждения им се изплащат редовно в брой. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка №ПР2004063 от 07.02.2020 год., с който на дружеството били дадени конкретни предписания, като конкретно в т.7 от същите е указано на работодателя да не допуска командироване в Кралство Белгия в рамките на предоставяне на услуга на общия работник в строителството Б.М.С., с ЕГН**********, без да е сключил с него по установения ред споразумение за командироване с регламентирано съдържание, съгласно чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ и чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. Протокът бил връчен лично на представляващия дружеството-жалбоподател на 12.02.2020 год.. На 12.02.2020 год. на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №27-0000992, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, във вр. с чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството и подписан от него без възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал и от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения.

На 26.02.2020 год. от страна на дружеството-жалбоподател било депозирано уведомление до Дирекция „Инспекция по труда“, гр.Шумен, с което ги уведомили, че са изпълнили дадените им предписания, като към същото били приложени и сключени споразумения с лица, в това число и сключено допълнително споразумение за командироване в чужбина към трудов договор №09/02.09.2019 год. с лицето Б.М.С., касаещо командироване на лицето за периода от 20.02.2020 год. до 30.02.2020 год.

По делото от страна на дружеството – жалбоподател е представен разходен касов ордер №11 от 03.09.2019 год., от който се установява, че на лицето Б.М.С., с ЕГН********** е била изплатена сумата от 1250 евро за командировки, като не е посочен периода, за който се отнася плащането.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №27-0000992/12.03.2020 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ на “КАЛЕ 32” ЕООД, с ЕИК205468599, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“*****“ №7, вх.1, ет.1, ап.3, представлявано от Й.С.М., с ЕГН********** в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева /две хиляди лева/.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в съдебно заседание на актосъставителя М.М.М., както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на съдебното следствие е била назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, че изпратеното нетно трудово възнаграждение на лицето Б.М.С., с ЕГН********** за месец септември 2019 год. е в размер на 1773.68 лева, като посоченото във ведомостта за заплати и изплатено възнаграждение е изчислено в съответствие с минималната ставка на час за Кралство Белгия /14.59 евро/ и съответства на чл.6 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Съдът намира, че показанията на свидетеля М.М.М. следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. В същото време показанията му са непротиворечиви, последователни и се подкрепят изцяло от останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1а от КТ Командироване на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите. По силата на ал.8 от същия законов текст Условията и редът за командироване и изпращане по ал.1 и 2 се определят с наредба на Министерския съвет. В същото време разпоредбата на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги предвижда, че при командироване на работници или служители в случаите по чл.121а, ал.1, т.1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването, като споразумението съдържа данни за страните и основанието за сключването му и определя характера и мястото на работа; времетраенето на изменението на трудовото правоотношение чрез посочване на начална и крайна дата на командироването; размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и работната седмица, на дневната, междудневната и седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на командировката извън посочените в т.3 и 4 и вида на транспортните средства и маршрута.

Съгласно разпоредбата на чл.7 от същата наредба не се допуска командироване или изпращане на работник или служител, когато не е сключено споразумение по чл.2, ал.1 или трудов договор по чл.3, ал.1. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че работникът Б.М.С. е бил командирован, считано от 03.09.2019 год. в гр.Лиеж, Кралство Белгия. Това обстоятелство се установява от приетата като писмено доказателство по делото Командировъчна заповед №11 от 03.09.2019 год., а и не се оспорва от страна на дружеството-жалбоподател. В същото време отново от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че работникът е бил командирован, без с него да е било сключено по установения ред споразумение за командироване с посоченото по-горе съдържание.

Такова е било сключено значително по-късно, като същото въпреки, че е посочено, че е сключено на 02.09.2019 год. касае командироването на лицето за периода от 20.02.2020 год. – 30.02.2020 год. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетеля М.М.М., който в съдебно заседание на 01.07.2020 год. свидетелства, че по време на извършената проверка в личното досие на лицето С. не е имало сключено споразумение, като такова по време на проверката не им е било представено.

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че като е допуснал командироване на лицето Б.М.С. в гр.Лиеж, Кралство Белгия, считано от 03.09.2019 год., без със същото да е сключено споразумение за командироване с посоченото в разпоредбата на чл.2 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги съдържание работодателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, посочено в разпоредбата на чл.121а, ал.1, т.1а и ал.8 от КТ, във вр. с чл.7 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.

Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение. Административно-наказващия орган правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като за същото е ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на работодател.

За посоченото нарушение санкционната норма на чл.414, ал.1 от КТ, доколкото липсва изрична разпоредба за конкретното нарушение, предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лева за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. В същото време обаче, съдът намира, че административно наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока. Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява формална проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни за други извършени нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника труд във връзка с командироването е бил отчетен и заплатен на лицето в съответствие с минималната ставка на час за Кралство Белгия /14.59 евро/ и съответства на чл.6 от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.