Разпореждане № 99954 от 20.10.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 99954 гр. София, 20.10.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ Т. ШУШКОВ като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Частно гражданско дело № 20221110132529 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК

Образувано е по молба вх.№217409/14.10.2022 г. от адв.И. Н.-пълномощник на длъжника Е.

И. И. за допълване на прекратителното Разпореждане №84551/13.09.2022 г., влязло в сила на 18.10.2022 г., в частта относно разноските, като се присъдят такива по реда на чл.38 ЗАдв. в размер на 300,00 лв.

В молбата се сочи, че съдът не е присъдил разноски на ответника-адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ЗАдв. съгласно заявеното искане във възражението по чл.414 ГПК.

Ответникът по молбата-заявител в производството оспорва искането като неоснователно, а при условията на евентуалност заявява искане разноски да се присъдят в минимален размер-50,00 лв. съгласно чл.6, т.5 Наредба №1/2004 г..

І. По допустимостта на молбата по чл.248 ГПК:

Молбата е подадена от длъжника в срока за обжалване, поради което е допустима като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК. Длъжникът не е представил по делото списък на разноските, но доколкото се иска не изменение, а допълване на прекратителното определение (в което липсва изобщо произнасяне по разноските по делото), то списъкът по чл.80 ГПК не е условие за допустимост на молбата (ТР №6/2012 г., т.8 на ВКС-ОСГТК).

Следователно искането е допустимо.

ІІ. По основателността на молбата по чл.248 ГПК:

Съдът намира молбата за частично основателна.

Съгласно чл.248, ал.1 ГПК „В срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или 1 да измени постановеното решение в частта му за разноските”. Нормата е приложима не само за решенията, а за всички съдебни актове, в който съдът следва да се произнася относно отговорността за разноски (по арг. от чл.81 ГПК). С посоченото Разпореждане е обезсилена издадената заповед за изпълнение, като така се приключва развилото се заповедно производство, поради което и с това разпореждане може да се присъждат разноски на страните съгласно чл.81 ГПК вр.чл.78, ал.4 ГПК, а следователно-то може да се изменя по реда на чл.248 ГПК, а на още по-силно основание то може да бъде допълвано по този ред, когато липсва произнасяне на съда относно разноските, доколкото разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в заповедната производство (ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7).

С възражението по чл.414 ГПК е заявена претенция за разноски, като са представени пълномощно и договор за правна помощ и съдействие от 11.07.2022 г.

Съгласно чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото.

При обезсилване на издадената заповед за изпълнение заповедното производство се прекратява, поради което и длъжникът има право на разноски в тази хипотеза, а съдът следва а ги присъди в изпълнение на задължението си по чл.81 ГПК с оглед приключване на заповедното производство; след като разпоредбата на чл.248 ГПК е приложима в заповедната производство (съгласно задължителните указанията, дадени с ТР №4/2013 г. на ВКС-ОСГТК, т.7), то и с разпореждането за обезсилване на заповедта и прекратяване на заповедното производство на длъжника е следвало да се присъдят разноски при заявено в срок искане.

Съгласно чл.38, ал.2 вр.чл.36, ал.2 ЗАдв. адвокатското възнаграждение в хипотезите на чл.38 ЗАдв. е в размерите, установени с Наредба №1/2004 г. на Висшия адвокатско съвет.

Съгласно чл.7, ал.5 Наредба №1/2004 г. „За процесуално представителство, защита и съдействие в производства за обезпечаване на бъдещ иск, в производства по издаване на изпълнителен лист по чл. 405, ал. 3 и 4 ГПК и в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми.”; предмет на заявлението по делото са вземания в общо размер 727,56 лв., следователно минималният размер на адвокатското възнаграждение се определя върху сумата 3630,78 лв. (1/2 от общо претендираните вземания) и съгласно правилото на чл.7, ал.2 Наредба №1/2004 г. неговият размер е 300,00 лв.

Настоящото дело очевидно е производство „за издаване на заповед за изпълнение“ по смисъла на чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г.-в разпоредбата са изброени производства, а не действия, защото адв.възнаграждение се присъжда по конкретно съдебно дело, а не за отделни процесуални действия. При изричната уредба на адв.възнаграждение за защита в заповедното производство, дадена с чл.7, ал.7 Наредба №1/2004 г., чл.6, т.5 от същата наредба не може да се приеме за приложима.

Следователно молбата следва да се уважи за тази сума.

По изложените мотиви Софийски районен съд

2

РАЗПОРЕДИ:

ДОПЪЛВА на основание чл.248 ГПК Разпореждане №84551/13.09.2022 г., влязло в сила на 18.10.2022 г., по ч.гр.д.№32529/2022 г. на СРС-161 състав, както следва:

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК и чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 и чл.36, ал.2, изр.ІІ ЗАдв. „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, (адрес), да заплати на адв.И. А. Н.-САК, адрес на упражняване на дейността-гр.***, (адрес), сумата 300,00 лв.-адвокатско възнаграждение за правна помощ по чл.38 ЗАдв.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3