Решение № 5083 от 05.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5083 гр. София, 05.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20231100508705 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е жалба от Д. М. Г., представляван от адв. E.Т. от САК срещу отказ на ЧСИ А.П. да прекрати изпълнително дело № 20188490401903. Твърди се, че след образуване на изпълнителното производство през 2018 г. са наложени запори, последният от които на 19.06.2019 г. След повече от две години – на 07.09.2022 г. отново е наложен запор. Твърди се, че периодът между двата запора включително при отчитане на сроковете във връзка с въведеното извънредно положение заради COVID пандемията превишава предвидения от закона преклузивен двугодишен срок. Застъпена е теза, че при изчисляване на срока меродавен следва да бъде моментът на налагане на запора и при съобразяване на срока на извънредното положение смята изпълнителното производство за прекратено по силата на закона към края на месец август 2022 г.

В указания на взискателя срок за отговор не се установява да е постъпил такъв.

В мотивите си ЧСИ П. смята, че с възлагане на правомощия по реда на чл. 18 ЗЧСИ разпореждането от 18.05.2021 г. се явява равнозначно на искане по чл. 426 ал. 1 ГПК, водещо до прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК.

По допустимостта на жалбата

Жалбата изхожда от лице с признат интерес да повдигне спор за законосъобразността на обжалвания отказ и следващата се такса е внесена. Следователно налице са предпоставките жалбата да бъде разгледана по същество.

Съдът като разгледа наведените в процеса доводи и с оглед писмените доказателства за извършените в изпълнителното производство действия, намира за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано на 07.08.2018 г. по възлагане от 1

Столична община за събиране на вземане от 100 лв. На ЧСИ е възложено и да определя изпълнителния способ с оглед нормата на чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ).

На 17.09.2018 г. на „Н.С.Б.“ ЕАД е връчено запорно съобщение досежно вземания на жалбоподателя срещу дружеството.

По делото не се спори, че на 19.06.2019 г. запорно съобщение е получено и от Първа инвестиционна банка АД.

На 18.05.2021 г. ЧСИ П. е разпоредил да се извърши справка за сключен трудов договор, наличие на пенсия или за открити банкови сметки на името на длъжника. Посочено е да се наложи запор при установено наличие на такива.

На 13.09.2022 г. запорно съобщение е връчено и на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД.

На 07.07.2023 г. жалбоподателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство при посочените обстоятелства и в жалбата.

С разпореждане от 07.07.2023 г. ЧСИ П. е отказал да прекрати производството с поддържания и в мотивите довод срокът да е прекъснат на 18.05.2021 г., когато е разпоредено да бъде наложен запор върху вземания на длъжника по трудови правоотношения, пенсия или негови банкови сметки.

Жалбата е основателна.

Нормата на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК свързва прекратяването на изпълнителното производство с бездействието на взискателя – непоискано извършване на изпълнителни действия за повече от две години. Тъй като принудителното изпълнение предпоставя възможност за въздействие върху правната сфера на длъжника, поддържането на това състояние е оправдано доколкото се явява средство за реализация на изпълняемото право.

Както е имал повод да посочи Върховният касационен съд утвърденото с чл. 6 ал. 2 ГПК диспозитивно начало е приложимо и в изпълнителното производство. Взискателят дължи да поддържа изпълнителното производство чрез регулярно посочване на конкретен изпълнителен способ, а при възлагане по чл. 18 ЗЧСИ – посредством заплащане на предвидената такса за осъществяване на предприети действия. В тази насока нормата на чл.

433 ал. 1 т. 8 ГПК придава самостойно значение на изтекъл двугодишен срок на бездействие, което води до погасяване правомощието на съдебния изпълнител да предприеме действия, ангажиращи правната сфера на длъжника.

Възлагането по чл. 18 ЗЧСИ легитимира ЧСИ да проявява инициатива в рамките на срока на перемпция. Прекъсването на този срок предпоставя извършено изпълнително действие, осъществяващо елемент от конкретен изпълнителен способ. Понеже основаната на закон принуда предполага наличие на легитимна цел, веднъж наложеното ограничение обосновава въздържане от допълнителни ограничителни мерки. Затова и наложеният запор води до прекъсване на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. От друга страна обаче липсата на постъпления въз основа на наложен запор и бездействието на съдебния изпълнител да 2 извърши последващо действие. Бездействието на съдебния изпълнител да осъществи правомощията си, а и на взискателя да поиска изпълнение в рамките на предвидения двугодишен срок води до предписаната последица – изпълнителното производство се прекратява по силата на закона.

Както отбелязва в мотивите си ЧСИ П., овластяването по чл. 18 ЗЧСИ не го превръща в довереник на възложителя. Той продължава да е ръководен орган на изпълнителното производство. Затова и обективираното намерение за предприемане на изпълнителни действия в разпореждане от 18.05.2021 г. не е равностойно на искане по смисъла на чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. Надлежното изпълнение на възложеното му правомощие по чл. 18 ЗЧСИ ангажира съдебния изпълнител своевременно да подбере ефективен изпълнителен способ и да предприеме реализацията му. Едва осъщественото изпълнително действие, изграждащо съответния изпълнителен способ, демонстрира актуалния интерес за взискателя, ангажира длъжника да търпи принудата и оправдава начало на зачетения от закона двугодишен срок на допустимо изчакване на резултат от предприето действие.

В рамките на учреденото правомощие по реда на чл. 18 ЗЧСИ е наложен запор на 19.06.2019 г., което полага начало на двугодишен срок на допустимо изчакване. Не се установява в рамките на този срок да е извършено друго изпълнително действие. Ето защо и считано от 22.06.2021 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона.

По делото не се установява след тази дата, включително по повод на администрираната жалба, искане на взискателя, което, с оглед диспозитивното начало приложимо и в изпълнителния процес, единствено е в състояние да легитимира последващо упражнена принуда.

Мотивиран от изложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ А.П., обективиран в разпореждане от 07.07.2023 г. по изп.д. № 20188490401903, да обяви настъпилото прекратяване на производството по силата на чл. 433 ал. 1 т. 3.

Решението не подлежи на обжалване.

Препис да бъде изпратен на ЧСИ А.П. за изпълнение на обвързващото го съдебно решение.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4