Акт № 1997 от 12.11.2026, Административен съд - Враца
- Съд
- Административен съд - Враца
- Дело
- 457/2026
- Подписан
- 12.11.2026
- В сила
- 12.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 143 ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 146 т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- ал. 2 на същия член · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 168, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2, т. 1-8 · Административнопроцесуален кодекс
- §1 т.6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 36 ал. 3 и ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 36 ал. 3 и ал. 4 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 1 т. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.178ж ал.1 пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189 ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 41 ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 58 т. 4 пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 8 ал. 3 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1997
Враца, 12.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Враца - II състав, в съдебно заседание на девети ноември две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
При секретар ДАНИЕЛА МОНОВА като разгледа докладваното от съдия КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ административно дело № 20267080700457 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК /Административно-процесуалния кодекс/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ вр. чл. чл. 171, т. 1, б. “з“), „бб“) от ЗДвП.
Образувано е по ЖАЛБА на Г.Е.Г. ***, чрез пълномощник - * П.Й. *** , срещу ЗАПОВЕД за прилагане на принудителната административна мярка /ЗППАМ/ № 26-1204-000250 от 27.07.2026г. издадена от Н. С. към ОДМВР-София, С. „Пътна полиция“ ОДМВР-София /В. И. П./, с която е наложена ПАМ по чл. 171 т.1 б.“з“) „бб“) от ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“. Иска се отмяна на ЗППАМ, като нищожна или незаконосъобразна и присъждане на разноските. В жалбата е инкорпорирано особено искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповедта.
По искането за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ, с Определение № 1510/04.09.2026г. съдът го е отхвърлил, като недоказано.
В съдебно заседание, жалбоподателят Г. редовно призован не се явява, като преди с.з от пълномощника * Й. е постъпила Молба по хода на делото със списък на разноските.
Ответникът – Н. С. към ОДМВР-София, С. „Пътна полиция“ ОДМВР-София /В.И.П./, не е изразил становище по жалбата.
По делото са събрани писмени доказателства. Към жалбата /л.6-12/ са приложени писмени доказателства /л.14-16//. Изпратени и приложени са от ответника две идентични копия от образуваната пред административния орган административна преписка по оспорения акт /л.27-46 и л. 48-66/.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 21.08.2026 г., а жалбата против нея е депозирана на 03.09.2026 г. в Адм. Съд – Враца, с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към жалбата и към административната преписка доказателства се установява, че със ЗППАМ № 26-1204-000250 от 27.07.2026г. /л.14/ издадена от Н. С. към ОДМВР-София, С. „Пътна полиция“ ОДМВР-София /В.И.П./, е наложена на жалбоподателя Г.Е.Г. ПАМ по чл.171 т.1 б.“з“) „бб“) от ЗДвП - „временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца“, като СУПМС е предадено доброволно на 21.08.2026г. В заповедта е посочено, че е взето в предвид, че е съставен АУАН № GA 5842756/ 27.07.2026г. на Г.Е. - затова, че на 27.07.2026г. около 09:03 ч. в общ.*** на път Автомагистрала № А-1, като водач на МПС „Опел Зафира“ с рег. ** , при обстоятелства: АУАН е съставен за това, че на 10.07.2026г. около 17:40 ч. по АМ Хемус, с посока на движение към *** , управлява л.а.“Опел Зафира“ с рег.№ ** , собственост на С.С.И., като в района на 21 км. в условия на натоварен трафик, поради аварирал автобус навлиза и се движи в лента за принудително спиране. АУАН е съставен по преписка с вх. № 4332р-47786/14.07.2026г., е извършил: 1) на автомагистрала се движи в лента за принудително спиране, с което виновно е нарушил чл. 58 т. 4 пр. 2 от ЗДвП. ЗППАМ е връчена на 21.08.2026г.
АУАН № GA 5842756/27.07.2026г. /л.40/ е издаден от Командир отделение в С. „Пътна полиция“ ОДМВР София /Б.С.Б./, с идентично съдържание на ЗППАМ за извършено от жалбоподателя Г.Е.Г., при същите обстоятелства, нарушение по чл. 58 т. 4 пр. 2 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено НП № 26-1204-000763/04.09.2026г. /л.39/ за същото нарушение и при същите обстоятелства, като на осн. чл.178ж ал.1 пр.1 от ЗДвП е наложена на Г. глоба в размер на 511.29 евро и постановено лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, като са отнети и общо 10 точки по Наредба на МВР. АУАН не е връчен, поради отказ.
На жалбоподателят Г.Г. е съставен и втори АУАН с № GA 5842757/27.07.2026г. /л.14-гръб и л.35 гръб/ , но за друго нарушение – по чл. 41 ал. 1 от ЗДвП – изпреварване на ППС от дясната страна и създаване непосредствена опасност за движението. Не е ясно този АУАН кога е връчен.
Към административната преписка са приложени заверени преписи от горепосочените първи АУАН № GA 5842756/27.07.2026г., оспорена ЗППАМ и НП, както и Протокол за доброволно предаване на СУМПС /л.36/, 2бр. Сведения - от лицето Н.Н. /л.42/ и от жалбоподателя Г.Г. /л.43/, Заповед № 517з-613/17.02.2026г. на Директора на ОДМВР-София /л.44/, Заповед № 8121К-14307/15.11.2023г. на М-ра на МВР /л.45/ и Акт за встъпване в длъжност /л.46/.
Съгласно Заповедта на М-ра на МВР от 15.11.2023г. ** В.И.П. е преназначен на ръководна длъжност - **, като е встъпил в длъжност на 04.12.2023г. съгласно Акта за встъпване в длъжност.
Съгласно Заповед № 517з-613/17.02.2026г. на Д-ра на ОДМВР-София, са оправомощени редица длъжностни лица от ОДМВР-София да издават ЗППАМ по чл.171 от ЗДвП, в т.ч. и Н. С. „Пътна полиция“.
Към жалбата са приложени в преписи: оспорената ЗППАМ /л.14/, АУАН № GA 5842757/27.07.2026г. /л.14-гръб/, Протокол за доброволно предаване на СУМПС /л.15/, Договор за правна защита и съдействие /л.15гръб/ и адв. пълномощно /л.16/.
При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.1 АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал.1 ЗДвП, с установена по делото компетентност съгласно Заповед № 517з-613/17.02.2026г. на Д-ра на ОДМВР-София, с която са оправомощени редица длъжностни лица от ОДМВР-София да издават заповеди от вида на оспорената, в т.ч. и Н. С. „Пътна полиция“. Съгласно Заповедта на М-ра на МВР от 15.11.2023г. ** В.И.П., издал ЗППАМ, е преназначен на ръководна длъжност - ** , като е встъпил в длъжност на 04.12.2023г. съгласно Акта за встъпване в длъжност. ЗППАМ е издадена на 27.07.2026г. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с установена по делото компетентност и не е нито нищожна, нито незаконосъобразна. Жалбата против ЗППАМ в тази част се явява неоснователна. Няма нарушение по смисъла на чл. 146 т.1 от АПК.
Оспорената Заповед за прилагане на ПАМ съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. Актът съдържа в пълнота всички реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК, като са налице обаче съществени противоречия относно времето и мястото на извършване на деянието. Посочени са наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в движение на автомагистрала в лентата за принудително спиране, като е посочен вида на управляваното МПС. В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материално-правно основание за прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили, като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере само съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ, но не да разбере – времето и мястото на извършване на нарушението. Съгласно чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК акта следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. Към фактическите основания за издаване на акта спадат датата и мястото на извършване на деянието. В ЗППАМ, а и в АУАН, дори в НП, първо е посочено: „на 27.07.2026г. около 09:03 ч. в общ. *** на път Автомагистрала № А-1“ и след това е посочен друг ден и час: „ …на 10.07.2026г. около 17:40 ч. по АМ Хемус… с посока на движение към *** ….в района на 21 км.“ Тази неяснота и явно противоречие относно времето и мястото на твърдяното нарушение по чл. 58 т.4 пр.2 от ЗДвП, се явява съществено нарушение с което се нарушава правото на защита на жалбоподателят. Основателно в тази връзка се явява възражението в жалбата на оспорващия, че адресатът на акта обективно не може да разбере за кое поведение е санкциониран фактически чрез ПАМ и кое именно поведение адм. орган приема на установено. Още повече, че „Автомагистрала А1“ е автомагистрала „Тракия“, а „Автомагистрала А2“ е автомагистрала „Хемус“. В случая от ЗППАМ, а и от съответния АУАН, не става ясно в кой ден е извършено нарушението – на 27.07.2026г. или на 10.07.2026г. и къде – на автомагистрала „Тракия“ или автомагистрала „Хемус“. Изложеното по-горе налага извода, че е налице основание за отмяна на акта съгласно разпоредбата на чл. 146, т. 2 от АПК – неспазване на установената форма на акта, при което съществено е нарушено правото на защита на лицето.
При издаването на ЗППАМ не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила по смисъла на чл.146 т. 3 от АПК. Преди издаване ЗППАМ е издаден съответния АУАН, които два документа обаче не са съставени веднага на мястото на твърдяното нарушение и са връчени по-късно на жалбоподателя, като ЗППАМ е връчена на 21.08.2026г., а относно АУАН № GA 5842756/27.07.2026г., жалбоподателят е отказал да го подпише и да го получи на 27.07.2026г.
Оспорената заповед не е издадена в противоречие на материалния закон съгласно чл. 146 т. 4 от АПК. С изменението на ЗДвП в ДВ /Държавен вестник/ бр. 64 от 05.08.2025 г., в сила от 07.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл.171, т. 1, а именно б.“з“), съгласно която извън случаите по букви „а“-„ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява МПС – временно се отнема СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. „бб“) е предвидено: 3 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 1 и ал. 5, чл. 177, ал. 5, чл. 178ж, ал. 1 и чл. 182, ал. 1 т.6, ал.3 т.6, чл.182 ал.4 и чл.183 ал.8 /от ЗДвП/. В оспорения акт - ЗППАМ, е прието, че жалбоподателя е извършил нарушение по чл. 58 т.4 от ЗДвП, което е наказуемо по чл.178ж ал.1 от ЗДвП. Съставен е АУАН за случая, а съгласно чл.189 ал. 2 от ЗДвП - редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Факта обаче - извършено ли е деянието, т.е. налице ли е нарушение по ЗДвП, се решава с влязло в сила НП, като за представеното НП № 26-1204-000250/27.07.2026г. няма данни дали е влязло в законна сила.
Основната разлика в административното производство по обжалване на ПАМ по реда на АПК и обжалване на НП по реда на ЗАНН, е че при производството по ПАМ не се изследва вина, като е достатъчно наличието на обективните предпоставки, посочени в закона за налагане на ПАМ. При производството по ЗАНН против НП наличието на доказване на вината е задължителна, като без умисъл или непредпазливост /когато тя се наказва/ няма извършено административно нарушение.
Няма в ЗППАМ нарушение на чл. 146 т. 5 от АПК – несъответствие с целта на закона. Целта на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, като се осуети възможността на дееца да извърши други нарушения на правилата за движение по пътищата – до решаване на въпроса за отговорността му. Въпроса за отговорността се решава с влязло в сила НП, както се посочи по-горе.
Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20924807-d0d2-4264-be7c-7e9f79ff8212