Решение № 1630 от 06.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1630 гр. Пловдив, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20255330101668 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от „АПС Бета България“ ЕООД ЕИК 203374133 против Г. Д. И. ЕГН **********, с която са предявени обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 200 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г. Д. И., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***; сумата от 31.51 лева – договорна лихва за периода от 01.10.2019 год. до 01.01.2020 год.; сумата от 47.95 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2020 год. до 02.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.08.2024 год. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 7128/ 21.08.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14442/ 2024 год., по описа на РС Пловдив.

В исковата молба ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД, в качеството на заемодател и ответникът, в качеството на заемател, бил сключен Договор за потребителски кредит № ***. Договорът бил сключен по правилата на ЗПФУР, по електронен път, от разстояние. По силата на цитирания договор, ответницата усвоила сумата от 200 лева, която следвало да бъде върната, ведно с договорената възнаградителна лихва и други акцесорни вземания на 3 месечни вноски до дата 01.01.2020 год. Длъжникът погасил задълженията си по договора. С Договор за цесия от *** вземанията по процесния договор за кредит били прехвърли на ищеца. Длъжникът бил уведомен за осъществената цесия. В случай, че се приеме, че длъжникът не е 1 уведомен за прехвърлянето на вземането, моли се това да бъде сторено в хода на исковия процес и което обстоятелство да бъде съобразено на основание чл.

235, ал. 3 ГПК при постановяване на акта по същество на спора.

Предвид изложеното, моли се така предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Счита, че не са налице доказателства, че между ответницата и Сити кеш ООД е сключен процесния договор за кредит, както и че твърдяната заемна сума е предадена на ответницата. Навежда съображения и че по делото не са представени доказателства за твърдяния като сключен договор за цесия между Сити кеш ООД и ищцовото дружество.

В условията на евентуалност, се твърди, че ответницата не е била уведомена за извършената цесия.

Моли се предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 7128/21.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 1442/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, както следва: за сумата от 200 лева - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г. Д. И., вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***; сумата от 31.51 лева – договорна лихва за периода от 01.10.2019 год. до 01.01.2020 год.; сумата от 47.95 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.01.2020 год. до 02.08.2024 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 20.08.2024 год. до окончателното й изплащане. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което и съдът на основание чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок. Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, поради което са налице специалните предпоставки за неговата допустимост.

По основателността:

От Договор за потребителски кредит № *** /л.7-9/, сключен между „Сити Кеш“ ООД и Г. Д. И., се установява, че заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 200 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс в срок от три месеца на три месечни вноски с краен падеж 01.01.2020 г. Посочено е, че се дължи възнаградителна лихва от 13.51 лв. или сумата в общ размер от 213.51 лв. Установен е годишен лихвен процент от 2

40,05 % и годишен процент на разходите от 46.63 %.

С разпоредбата на чл. 6.1 от договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по реда и начина, установен в чл. 33 от Общите условия, а именно: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, които отговарят кумулативно па следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход па всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; не са Заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със Заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от "Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.

С клаузата на чл. 6.2 от договора страните са уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури посоченото обезпечение, последният следва да заплати неустойка на кредитора в размер на сумата от 83.49 лв., платима разсрочено.

Видно от инкорпорирания в договора погасителен план последната вноска е с падеж 01.01.2020 г.

Договорът е сключен при отнапред установени от кредитора Общи условия, които са представени.

По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от *** /л.28-33/, сключен между „Сити кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД. с Приложение № 1 от 21.07.2022 г. към договора, в което е посочено вземането на цедента против И., с посочен единен граждански номер, по договор № ***, с размер на отпуснатата главница от 200 лв. и обща дължима сума по кредита 271.85 лв, в което вземане е включена главница от 200 лв., договорна лихва 13.51 лв., неустойка в размер на 39.14 лв. и обезщетение за забава 19.20 лв.

По делото не са представени доказателства, че приложеното по делото уведомление за прехвърляне на вземането е изпратено и получено от длъжника.

Следва обаче да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.

99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд - напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о.

Действително, ответната страна не участва лично в производството по делото, а е представлявана от назначен от съда особен представител на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Особеният представител на ответника притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, като до назначаването му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 3

ГПК. Установената в нормата на чл. 47, ал. 5 ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за редовно връчени.

В случая препис от исковата молба и приложенията към нея се считат за редовно връчени на ответната страна на основание чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в рамките на този срок за получаване на книжата. За това и по силата на визираната разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към нея, в частност изявлението от заемодателя - цедент, обективирано в уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да е получено от ответника, а не от назначения му особен представител.

Нещо повече приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни права.

За да достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г., ТК, I т.о. на ВКС, в което се приема, че връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. Макар с последното да е даден отговор на въпроса за възможността да бъде обявена предсрочна изискуемост на вземане, чрез уведомление съдържащо се в исковата молба и връчено на особения представител, дадените от касационната инстанция разяснения следва да намерят приложение и в настоящия случай досежно уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането по договора в полза на нов кредитор.

По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.

99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.

Вземането, предмет на договора за цесия, е породено от сключен между първоначалния кредитор „Сити Кеш” ООД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит.

Договорът не носи подпис на ищеца и на ответника, като в производството по делото са изложени твърдения, че последният е сключен по реда на ЗПФУР.

В разпоредбата на чл. 6 от Общите условия към Договора е установено, че кандидатстването за заем се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадена за това електронна платформа, намираща се на неговия сайт на адрес – https://credirect.bg, като искането се попълва лично от заемателя. В чл. 13, ал. 2 от Общите условия е установено, че заемателят потвърждава сключване на договора за заем във всеки един момент до неговото сключване посредством телефонно обаждане до заемодателя на неговия единен национален телефонен номер ***.