Определение № 52465 от 30.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 52465 гр. София, 30.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110157546 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД срещу Н. Й. Н., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, чл.

86, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК, с които се иска да бъде признато за установено, че Н.

Й. Н. дължи на „..“ ЕООД следните суми: 1000 лв. - главница по сключен между ответника и „..“ ООД договор за потребителски кредит № .. г., вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 13.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на дълга; 207,52 лв. – договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.01.2020 г.; 237,88 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода 15.01.2020 г. – 26.02.2024 г.; 334,97 лв. – неплатени такси; 972,48 лв. – неплатени такси, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 15060/2024 г. по описа на СРС, 169 състав.

Ищецът твърди, че разполага с издадена срещу Н. Й. Н. заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 15060/2024 г. по описа на СРС, 169 с-в, която не е влязла в законна сила. Излага доводи, че на 15.01.2019 г. между Н. Й. Н. и „..“ ООД бил сключен договор за потребителски кредит № .., по силата на който на ответника била предоставена в заем сумата от 1000 лв., която следвало да върне в срок до 15.01.2020 г., при уговорен ГЛП от 40,05% и ГПР в размер на 48,63%. Твърди, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора. Сочи, че по силата на сключен със „..“ ООД договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 13.01.2022 г., придобил вземанията на цедента по договор за потребителски кредит № .. г. Твърди, че длъжникът бил уведомен за извършеното прехвърляне на вземания по имейл адрес, като в условията на евентуалност моли уведомяването по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да се счита за извършено с връчване на препис от исковата молба. Сочи, че към настоящия момент вземанията по договора за кредит били с настъпил падеж, а кредитополучателят е изпаднал в забава за погасяването им. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи сумите, както следва: 1000 лв. – главница, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 207,52 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.01.2019 г. до 15.01.2020 г.; 237,88 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 15.01.2020 г. до 26.02.2024 г.; 334,97 лв. – такси; 972,48 лв. – такси. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответникът, 1 чрез назначения му особен представител – адв. К., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита за недоказано твърдението, че е страна по сключен със „..“ ООД договор за потребителски кредит. Твърди, че процесният договор е недействителен и съдържа неравноправни клаузи. Оспорва получаването на уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно факта на сключен между ответника и „..“ ООД договор за потребителски кредит със съдържанието, посочено в исковата молба, усвояване на сумата от кредитополучателя, изискуемост на вземанията за главница и договорна лихва и техния размер, изпадането на ответника в забава, както и валидно сключен договор за цесия между „..“ ЕООД и „..“ ООД, с предмет – процесните вземания, респ. факта на уведомяване на ответната страна за цесията.

По исковете с правно основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно уговорени клаузи по договора относно предоставянето на допълнителни услуги, съответно вида, размера и действието, за което се събират претендираните такси, както и предоставянето им в полза на кредитополучателя.

По релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже фактите, които имат за последица спиране или прекъсване на давността по отношение на процесните вземания.

УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства относно размера на изискуемите вземания по договора за потребителски кредит.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже фактите, които имат за последица изключване на отговорността му за погасяване на процесните вземания.

Съдът при извършена служебна проверка на редовността и допустимостта на подадената искова молба, намира същата за нередовна по смисъла на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, поради което на ищеца следва да бъдат дадени указания за отстраняване на констатираните нередовности. Същевременно, за процесуална икономия, съдът намира, че следва да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва да обоснове правния си интерес от предявяване на установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК за сумата от 334,97 лв. за неплатени такси, както и за сумата от 972,48 лв. – неплатени такси, доколкото с Разпореждане № 58782/19.04.2024 г. по ч.гр.д. № 15060/2024 г. по описа на СРС, 169 състав, съдът е отхвърлил заявление с вх.

№ 85460/14.03.2024 г., подадено от „..“ ЕООД срещу Н. Й. Н., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 334,97 лв. за такси, както и за сумата от 972,48 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора.

УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на дадените указания в срок исковата 2 молба ще бъде върната в частта относно претенцията за сумата от 334,97 лв., както и за сумата от 972,48 лв., а производството по делото ще бъде прекратено в съответната част.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.01.2026 г. от 11.15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 15060/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 169 състав.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответника.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3