Решение № 622 от 12.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. София, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.А ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110110318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на В. И. К. срещу „М. к.“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и второ ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключените между тях Договор за заем Microcredit № 9021-00023784/06.10.2021 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9021-00023784/06.10.2021 г. са нищожни, евентуално – че клаузата, предвиждаща ГПР в размер на 48,90 % и клаузата, предвиждаща заплащане на цена за пакет „Комфорт“, са нищожни, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 909,15 лева – недължимо платена сума по нищожния договор за заем, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 20.02.2025 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 06.10.2021 г. между В. И. К. и „М. к.“ АД е сключен Договор за заем Microcredit № 9021-00023784, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата от 3000 лева, която ищецът се задължил да върне до 20.10.2022 г. задно с възнаградителна лихва, на 12 месечни вноски, всяка в размер на 308,12 лева. В текста на договора било посочено, че годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 48,90 % при фиксиран лихвен процент от 40,47 %. На същата дата страните подписали и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 902100023784 от 06.10.2021 г., по силата на който дружеството предоставило на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 12 месеца, включващ следните услуги: посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноска от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „М. к.“ АД; безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. к.“ АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; разглеждане до минути; преференциално обслужване; право на участие в специални промоции. Стойността на пакета от допълнителни услуги била определена в размер на 2 265,12 лева, чието плащане било разсрочено заедно с вноската по кредита, поради което общата месечна вноска станала 496,88 лева, а общо дължимата сума по кредита – 5 962,56 лева. Ищецът твърди, че за периода 20.11.2021 г.

– 25.01.2022 г. е заплатил на ответника сумата от 3 905,15 лева. Излага съображения, 1 че договорът за заем и договорът за допълнителни услуги към договора за заем са недействителни на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – поради това, че разходите за пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ не са включени в ГПР по договора, и съответно в договора не е посочен действително приложеният в отношенията между страните ГПР, което представлява и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП; на основание чл. 22 ЗПК вр. чл.

19, ал. 4 ЗПК – поради това, че при включване на разходите за пакета от допълнителни услуги в ГПР по договора, същият е в размер на 198,75 %, с което се заобикаля разпоредбата, предвиждаща, че ГПР не може да надхвърля петкратния размер на законната лихва; поради противоречие на чл. 10а, ал. 2 ЗПК – тъй като предвиждат заплащането на такси за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита; на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК – поради това, че погасителният план не включва съдържанието на всяка погасителна вноска; на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД като противоречащ на добрите нрави. Поддържа, че клаузата за заплащане на такса за пакет „Комфорт“ в размер на 70 % от стойността на кредита е неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 20 ЗЗП – поради това, че принципите на добросъвестност и справедливост изискват потребителят да заплаща за реално ползване на определена услуга и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – тъй като предвижда заплащане на сума, която е необосновано висока, като твърди, че клаузата не е индивидуално уговорена, а е част от предварително изготвени условия, на които ищецът не е имал възможността да влияе. Навежда доводи, че нищожността на договора за заем влече и нищожност на договора за предоставяне на допълнителни услуги, доколкото последният има акцесорен характер и не би могъл да съществува самостоятелно. Предвид нищожността на договорите, се дължи единствено чистата стойност на заема в размер на 3 000 лева, поради което ищецът е надплатил сумата от 909,15 лева. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът „М. к.“ АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че процесните договори отговарят на всички изисквания на ЗПК и ЗЗП. Излага съображения, че евентуално грешно посочване на ГПР в договора би довело единствено до нищожност на клаузата, уреждаща неговия размер за разликата над 50 %, т.е би довела до нищожност на договора за допълнителни услуги, но не и на договора за заем. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа страна:

С окончателният доклад по делото са приети за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 06.10.2021 г. между страните е сключен Договор за заем Microcredit № 9021-00023784 за сумата от 3 000 лева, при ГПР в размер на 48,90 % и фиксиран лихвен процент от 40,47 %; че на 06.10.2021 г. страните са сключили и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № 9021-00023784, по силата на който дружеството предоставило на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ за срок от 12 месеца, на стойност от 2 265,12 лева, чието плащане било разсрочено заедно с вноската по кредита; че в размера на ГПР по договора за заем не е включен разходът за допълнителни услуги.

Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява, че „М. к.“ АД като заемодател е отпуснал на ищеца В. К. като заемополучател, заем в размер на 3000 лева, платим на 12 месечни погасителни вноски с краен срок на плащане 20.10.2022г. Уговорената възнаградителна лихва е в размер на 40,47%, ГПР – 48,90 %, общата сума за погасяване е 3697,44 лева, а размерът на погасителната вноска е 308,12 лева, платима на 20-то число, съгласно погасителния план по договора.

От приетия по делото договор за допълнителни услуги към Договор за заем 2

Microcredit № 9021-00023784/06.10.2021 г. се установява, че на ищеца като клиент е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ следните допълнителни услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „М. к.“ АД, 3. Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „М. к.“ АД: 4. Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5.

Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код; 6. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 7. Разглеждане до минути; 8. Преференциално обслужване; 9. Право за участие в специални промоции. Уговорено е, че за услугите се дължи възнаграждение в размер на 2265,12 лева, вносими на 12 месечни вноски по 188,76 лева, платими на 20-то число.

Представено е по делото двустранно подписано споразумение за предсрочно погасяване към Договор за заем Microcredit № 9021-00023784/06.10.2021 г., съгласно което общата дължима сума за предсрочно погасяване на договорите възлиза на 2909,27 лева, представляваща сбор от дължимата по договора за заем сума – 2689,05 лева, и дължимата по договора за допълнителни услуги сума - 377,52 лева, след приспадането на неусвоената част по договор за допълнителни услуги в размер на 157,30 лева. Страните са уговорили сумата за предсрочно погасяване на заема да бъде платена до 25.01.2022 г.

По делото са представени платежни документи, от които е видно, че ищецът е заплатил в полза на ответника в периода 11.2021 г. – 25.01.2022 г. с четири превода сума в общ размер на 3905,15 лева. Последното се потвърждава и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са обективно съединени искове – главен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречие със закона, под евентуалност – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК, вр. чл.19, ал.4 ЗПК поради заобикаляне на закона, както и осъдителен иск с правна квалификация чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

По иска за прогласяване недействителността на договора

За основателността на предявения главен иск с правно основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договора за заем, респективно на договора за допълнителни услуги към договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият е нищожен на сочените основания.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договорите е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договорите.

С оглед на установените факти съдът приема, че между страните е сключен договор за заем Microcredit № 9021-00023784/06.10.2021 г. и договор за допълнителни услуги към горния договор за предоставяне на пакет допълнителни услуги „Комфорт“ с посочени в исковата молба параметри, в това число и наличието на клаузата по чл. 3 от договора за допълнителни услуги.

Предвид липсата на спор между страните, а и с представените по делото писмени доказателства, беше доказано, че страните са обвързани от договор за потребителски кредит, който несъмнено е потребителски – страни по него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва заетата сума за свои лични 3 нужди), и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП.

Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжникапотребител да върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Поради това процесният договор се подчинява на правилата на Закона за потребителския кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи служебно.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпечатката съдържа 30 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/20920064-417e-49d4-be16-37b16ad7dc1f