Решение № 195 от 16.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 195 гр. София, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА Административно наказателно дело № 20251110206702 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на И. Т. М., ЕГН **********, чрез адв. М. Н. от АК – ***, против Наказателно постановление № 9209/25.03.2025 г., издадено от и.д. Началник отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 1 от Закона за движение по пътищата (редакция в сила, ДВ, бр. 97 от 2017 г.) на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 предл. 1 ЗДвП вр. чл. 5 ал. 1 т. 3 б. „д“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредба № 11/03.07.2001 г., Наредбата/.

С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление.

Твърдят се допуснати в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Навежда се, че е налице несъответствие при посочване мястото на извършване на нарушението в АУАН и НП, поради което за жалбоподателя не става ясно къде според административнонаказателното обвинение е извършено нарушението. Сочи 1 се, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, тъй като за извършване на измерването е използван ненадежден уред, който е допустимо да дава грешки и отклонения. Излагат се и доводи за липса на виновно поведение от страна на водача на пътното превозно средство, тъй като след присъединяването на Република България към Шенгенското пространство не са обособени пунктове за заплащане на такса за еднократно разрешително. По изложените аргументи се прави искане за отмяна на наказателното постановление. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят И. М. се представлява от упълномощен представител адв. М. Н. от АК – ***, която пледира за отмяна на наказателното постановление по доводите във въззивната жалба.

Претендира присъждане на разноски.

Наказващият орган - и.д. началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", редовно призован, изпраща представител юрк. Г. Н., който пледира обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Доводите на въззивника за липса на виновно поведение преценява като неотносими. Претендира присъждане на юрисконсулстко възнаграждение и навежда възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова. Подробни съображения излага в писмени бележки, в които сочи, че в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, материалният закон е правилно приложен, извършването на нарушението - доказано с категоричност, а наложеното административно наказание - от естество да осигури постигане на целите по чл. 12 ЗАНН. Навежда аргументи и че нарушението не е маловажно.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, от наказаното лице и при спазване на преклузивния срок по чл. 59 ал. 2 ЗАНН /от приложената към наказателното постановление разписка се установява, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 16.04.2025 г., а въззивната жалба е подадена на 30.04.2025 г./.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.

84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 27.02.2025 г. около 11:06 часа на АМ Тракия в посока на движение от гр. София към гр. Ихтиман жалбоподателят И. Т. М. управлявал състав от ППС с четири оси - МПС с две оси, марка "***", модел "***" с рег. № ***, и ремарке с две оси с рег. № ***, и двете собственост на "***" ЕООД, като 2 извършвал превоз на моторни превозни средства, марка "***". На км. 0+300 на отбивна площадка в посока гр. София - гр. Ихтиман управляваният от въззивния жалбоподател състав от ППС бил спрян за извършване на проверка от свидетеля Р. Й. Г., на длъжност инспектор в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", който изпълнявал служебните си задължения по превенция на тежкотоварен трафик по републиканската пътна мрежа. Свидетелят Р. Г. помолил за съдействие във връзка с измерване на състава от пътни превозни средства свидетеля Д. Х. Д. инспектор към Национално тол управление при АПИ. Свидетелите измерили дължината на състава от пътни превозни средства с техническо средство ролетка № 1242/18/ (50 м.). При измерването било констатирано, че измерената дължина е 19, 70 метра.

Тъй като съгласно чл. 5 ал. 1 т. 3 б. "д" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. допустимата максимална дължина на моторно превозно средство с едно или повече ремаркета била 18,75 м и в случая било констатирано превишение от 0,95 метра, свидетелят Р. Г. изискал жалбоподателят да представи разрешително по чл. 8 ал. 2 от Наредбата. Жалбоподателят М. не разполагал с издадено разрешително по чл. 8 ал. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движението на състава от ППС по пътищата, отворени за обществено ползване и не представил такова.

Предвид горното свидетелят Р. Г. - инспектор в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", съставил АУАН бл. № 0010567/27.02.2025 г., с който повдигнал против жалбоподателя И. М. административнонаказателно обвинение за нарушение на чл. 139 ал. 1 т.

2 пр. 1 от ЗДвП вр. чл. 5 ал. 1 т. 3 б. "д" от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. АУАН бил съставен в присъствието на свидетеля Д. Д. и на жалбоподателя М.. АУАН бил предявен на въззивника М. и му бил връчен препис. При съставяне на АУАН жалбоподателят изложил възражения, че на ГКПП "Кулата" няма пункт за плащане на такса за издаване на разрешително за движение на извънгабаритни пътни превозни средства.

Жалбоподателят М. депозирал и възражения срещу АУАН, заведени с вх. № 94-00-4963/07.03.2025 г. с доводи, идентични на тези във въззивната жалба.

Въз основа на съставения АУАН на 25.03.2025 г. В. А. - и.д. началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", издала обжалваното Наказателно постановление № 9209/25.03.2025 г., с което на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предл. 1 от Закона за движение по пътищата (редакция в сила, ДВ, бр. 97 от 2017 г.) наложила на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500, 00 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 139 ал. 1 т. 2 предл. 1 ЗДвП вр. чл. 5 ал. 1 т. 3 б. „д“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на 3 извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Р. Й. Г., Д. Х. Д. и И. Т. К., както и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК: разписка за връчване на обжалваното наказателно постановление, наказателно постановление № 9209/25.03.2025 г., АУАН № 0010567/27.02.2025 г., ведно с разписка, заверени копия на СРМПС, част II, № 012626309 и № 009882063, копие на международна товарителница, възражение срещу АУАН вх. № 94-004963/07.03.2025 г., заповед № РД -11-96/29.01.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", заповед № РД - 1197/29.01.2025 г., също на Председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура", сертификат за съответствие D I N 50049-2.1 за ролетка иден. № 1242/18, ЕС декларация за съответствие на джобни ролетки, 3 броя квитанции за платени пътни такси, справка за издадени и платени разрешителни за извънгабаритен товар на автомобил с рег. № *** с ремарке с рег. № ***.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Р. Г. и Д. Д., тъй като същите са еднопосочни, последователни, непротиворечиви, обективни и напълно кореспондират на писмените доказателства. От показанията на двамата свидетели се установяват времето, мястото на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е установено и начина на установяването му - техническото средство, с което е установено, начина на извършване на измерване на дължината на състава от ППС, както и обстоятелствата по съставяне на АУАН.

Съдът кредитира и показанията на свидетелката И. К., тъй като същите са логични, стройни и последователни и напълно кореспондират на писмените доказателства - 3 броя квитанции за платени пътни такси, справка за издадени и платени разрешителни за извънгабаритен товар на автомобил с рег. № *** с ремарке с рег. № ***. От показанията на свидетелката К. се установява организацията в дружеството - работодател на жалбоподателя М. по издаване на разрешителни за движение по пътищата на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства.

При изграждане на фактическите си изводи съдът се довери и на писмените доказателства, тъй като същите не разкриват противоречия с гласните доказателствени средства. От писмените доказателства се установяват компетентността на наказващия орган и на актосъставителя, както и техническата годност на използваната за измерването ролетка. Отново от писмените доказателства се установяват и заплатените такси за издаване на разрешителни за движение по пътищата на състава от ППС, при управление на който е извършено процесното нарушение, за месеците юни, юли и август 2025 г.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна 4 до следните правни изводи:

Както актът за установяване на административно нарушение, така и наказателното постановление, са издадени от компетентни административни органи. Съгласно чл. 167 ал. 3 ЗДвП (редакция ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г.) общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна инфраструктура" с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване, а съгласно чл.

189 ал. 1 ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по ЗДвП, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в закона.

Акта за установяване на административно нарушение, със съставянето на който е образувано административнонаказателното производство, е съставен от свидетеля Р. Г. - инспектор в Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", упълномощен да осъществява контрол по републиканската пътна мрежа, видно от Заповед № РД - 11-97/29.01.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура". Наказателното постановление е издадено от В. А. и.д. началник на отдел "Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна мрежа" към дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" при Агенция "Пътна инфраструктура", която видно от писменото доказателство Заповед № РД - 11-96/29.01.2025 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" е упълномощена да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за движение по пътищата.

При преценка за спазване на процедурните правила съдът намери и че и АУАН, и НП, са издадени при спазване на предвидените в чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН срокове - АУАН е съставен на 27.02.2025 г., когато е и извършено и установено нарушението, а наказателното постановление е издадено по малко от месец след съставяне на АУАН - на 25.03.2025 г.

Не е допуснато нарушение на процесуалните правила и при съставяне и връчване на АУАН, който е съставен в присъствието на свидетеля Д. Д., който е присъствал и при установяване на нарушението, и в присъствието на въззивника И. М., предявен е на последния и му е връчен препис от акта.