Решение № 1117 от 27.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1117 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Маргарита Апостолова при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Гражданско дело № 20231100106252 по описа за 2023 година

Образувано е по предявени от И. Г. Р. срещу Прокуратурата на Република България искове с пр.кв. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ , с които се претендира осъждане на ответника за сума в размер на 53000,00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване на честта и достойнството, доброто име в обществото, сума в размер на 3520,00лв. -обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи /неполучено възнаграждение на ищеца за периода от 16.06.2015 г. до 17.02.2016 г.-440,00лв.-месечно/, сума в размер на 1600,00лв., обезщетение за имуществени вреди-адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главниците от дата 30,05,2018год. до изплащане на вземането.

Релевират се съображения, че по отношение на ищеца неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал.2, т. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 195, ал.

1, т. 3, пр. 1 и т. 4, пр. 2, във вр. чл. 28, арл. 1, във вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Поддържа да е образувана пр. пр. №20112/2015г. по описа на СРП и образувано НОХД № 9465/2016 г. по описа на Софийски район съд, НО, 3 състав, по което е постановена оправдателна влязла сила присъда на 30.05.2018г.

По време на наказателното преследване сочи да се налагани мерки на процесуална принуда „Задържане под стража", „Домашен арест"; „Парична гаранция" в размер на 1000 лева, която не е внесена поради липса на парични средства. След задържането му от дата 16.05.2015г. той е загубил работата си, а именно трудовият му договор с работодател „Д.С.

ЕООД е бил прекратен, поради невъзможност да престира труд. По образуваното НОХД са проведени девет открити съдебни заседания, в периода от 29.06.2016г. до 22.11.2017г. и 1 постановена присъда, с която ищецът е признат за невиновен по повдигнатото обвинение.

Подаден е протест от Софийска районна прокуратура, във връзка с което е образувано ВНОХД №1349/2018г. по описа на Софийски градски съд, НО, 7 възз. състав. На 30.05.2018 г. е постановено Решение № 602, с което се потвърждава оправдателната присъда.

Поддържа в периода от започване на наказателното преследване до постановяване на оправдателна присъда да е търпял неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, довели до промяна във физическото и здравословно състояние -обостряне на заболяване-„Епидермолизис булоза симплекс", емоционална лабилност, напрежение в семейството. Поддържа да са настъпили и имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи: 1. Не получен доход от трудово възнаграждение, с оглед прекратяване на трудов договор 2. Платено в наказателното производство адвокатско възнаграждение за защита;

Съобразно изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.

Претендира разноски.

Ответникът-Прокуратурата на Република България в указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Сочи да не са ангажирани доказателства за претърпени от ищеца неимуществени вреди, същите не са в пряка зависимост от действия на прокуратурата.

Релевира възражения за завишен размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с изискването на чл. 52 ЗЗД. Поддържа недължимост на обезщетение за имуществени вреди. Оспорва да е платено адвокатско възнаграждение в наказателното производство. Пропуснатата полза от неполучено трудово възнаграждение е в резултат на бездействие на ищеца, както и липсват данни за полаган труд по трудово правоотношение към датата на задържане под стража.

Релевира възражение за погасителна давност относно претенцията за лихва за забава.

Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне на исковата претенция.

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно е между страните по делото, а това се установява и от събраните доказателства, че ищецът е бил привлечен, в качеството на обвиняем за престъпление по чл.346, ал.2, т.3, вр.ал.1, вр.чл.195, ал.1, т.3, пр.1 и т.4, пр.2, вр.чл.28, ал.1 от НК, вр.чл.18, ал.1 от НК на 16,06,2015год. по ДП №3382 ЗМК 1734/2015 по описа на 07, РУ СДВР, гр.София, за това, че на 16,06,2015год. в гр.София, около 03,30часа, ул.****, чрез използване на техническо средство и разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот/счупване на патронници на заключващо устройство на шофьорска врата и на стартерния патрон/ направил опит противозаконно да отнеме чуждо моторно превозно средство-МПС „Ауди“, модел А4, с рег.№СА **** КХ от владението на А.К., без негово съгласие с намерение да го ползва като деянието е извършено повторно-след като е осъждан с присъда по НОХД № 12898/2009 по описа на СРС като опита е останал недовършен поради независещи от дееца причини.

2

По делото са налице данни за предприето спрямо ищеца процесуално следствено действие в хода на образуваното досъдебно производство-разпит на обвиняем –протокол за разпит от 16,06,2015год.

На същата дата е задържан по реда на чл.64 от ЗМВР за срок от 24часа.

С постановление от 16,06,2015год. на СРП ищецът е задържан за срок от 72часа, считано от 18,06,2015год., 8,30часа.

С определение от 18,06,2015год. по НЧД №9945/2015год. СРС,112 състав, спрямо И.

Г. е взета мярка за неотклонение –„Задържане под стража“, която да бъде изтърпяна в следствения арест. МНО е потвърдена с определение от 25,06,2015год. постановено по ВНЧД №2499/2015год. по описа на СГС, НО, 14 състав.

С определение от 21,08,2015год. постановено по НЧД №14414/2015год. по описа на СРС, 104 св. МНО спрямо ищеца е изменена от „Задържане под стража“ в „Домашен арест“.

Определението е влязло в сила на 25,08,2015год.

С определение от 13,01,2016год. постановено по НЧД №472/2016год. по описа на СРС, НО, 17 състав, влязло в сила на 19,01,2016год., МНО е изменена в парична гаранция в размер от 1000лв., която не се спори между страните не е внесена.

С постановление от 17,02,2016год. на СРП, МНО домашен арест е отменена и взета МНО „парична гаранция“ в размер на 700,00лв.

Във връзка с изготвен обвинителен акт по ДП №33823МК-1734/2015 по описа на 07РУ СДВР, пр.пр.№20112/2015 по описа на СВП е образувано НОХД №9465/2016 по описа на СРС, НО, 3 състав.

По делото са представени преписи от протоколите за проведени открити съдебни заседания при разглеждане на делото в отделните фази на съдебното производство, в периода от 29,06,2016год. до 10,05,2018год., от които е видно коректно процесуално поведение от страна на ищеца в хода на съдебното дирене като нито той, нито упълномощения от него процесуален представител са препятствали хода на делото.

С присъда от 22,11,2017год. на СРС, НО, 3 състав, постановена по НОХД №9465/2016год. И. Г. Р. е признат за невиновен и оправдан.

Във връзка с протест на прокуратурата е образувано ВНОХД №1349/2018год. по описа на СГС, НО, 7-ми състав, по което е постановено решение №602/30,05,2018год., влязло в сила на същата дата, с което оправдателната присъда е потвърдена.

Представен е договор за правна защита и съдействие от 29,06,2016год. и разписка подписана от адв.Г. Г. за заплатени от И. Г. Р. суми за адвокатско възнаграждение в полза на процесуален представител, във връзка с наказателното производство в размер на 1600,00лв./Въпреки, че в разписката е посочен срок за плащане, удостоверяването от страна адвоката, че сумата е получена, съдът намира да сочи на извършен разход от ищеца/;

По делото е представен трудов договор №16/05,03,2015год., от който е видно, възникнало трудово правоотношение между ищеца и „Д.с.“ЕООД при договорено трудово 3 възнаграждение в размер на 440,00лв.

Представена е справка за съдимост на лицето, от която е видно да е многократно осъждан.

От изслушаната по делото съдебнопсихологическа експертиза, чието заключение съдът следва да цени като обективно и компетентно изготвено се установява, че при ищеца се наблюдава отчетлива симптоматика свързана с негативни емоции, преживени през процесния период във връзка с несправедливо според него обвинение и последвалите мерки за неотклонение. И към настоящия момент ищецът се чувства застрашен от полицейска проверка, която свързва с опасност от ново задържане. При психологическото изследване ищецът показва средна ситуативна и средна личностова тревожност.

Наблюдава се известно хипертрофиране на очакването за опасност при среща с полицейските органи, което е пряко изводимо от преживяванията му през периода 20152018год. и не е психопатолгичен симптом. Страданието от епидермолизис булоза е утежнило негативните му преживявания в ареста, тъй като не е могъл да поддържа нужната хигиена за подобен род заболяване. Негативните емоции преживявани от ищеца по повод наказателното производство не са напълно преработени. Наблюдава се тенденция за отбягване на места и хора, свързани със станалото, но се наблюдава много добра степен на справяне с негативните последици от преживяното. Ищецът е психически здрав без психотични симптоми, с известни проблеми в социалното му функциониране, изразяващи се в стремеж за самоизолация и бягство в работата при едновременно преживяване на силно желание за близост.

От заключението на съдебномедицинската експертиза по делото се установява, че диагностицираната при ищеца епидермолизис булоза се третира и профилактира със спазване на лична хигиена, ежедневни грижи за кожата и предпазване от травми и инфекции, носене на меки и добре вентилирани дрехи от естествени влакна и обувки, локални антибиотици при вторична инфекция и епителотонични средства. При ищеца диагностицираното заболяване е в най-лека форма, която би могла да се провокира от неблагоприятни фактори-механично триене, високи температури, неспазване на хигиенни норми. Ето защо е обоснован извод, че престой в ареста би могъл да активиран заболяването му, но дори да е имало обостряне, то не е оставило структурни последствия върху ставите, мускулите и сухожилията на крайниците. Заекването при ищеца не може да се свърже с наложната МНО задържане под стража, домашен арест и водения срещу него наказателен процес.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля- С.Д.Ж.-майка на ищеца, чиито показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват неимуществени вреди за ищеца.

При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предпоставките включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 4 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ.бр.7/2018год./, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на следните правно релевантни факти- повдигнато обвинение за извършено престъпление, по което лицето е оправдано с влязла в сила присъда, характера на претърпените неимуществени и имуществени вреди, както и причинна връзка между вредите и деянието извършено от правозащитните органи.

Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.

Установи се по делото, че е налице влязла в сила на 30,05,2018год. присъда, с която ищецът е оправдан по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл.346, ал.2, т.1, пр.1, т.2, пр.3, т.3, вр. чл. 195, ал. 1, т.4, пр.2, вр.чл.346, ал.1, вр.чл.28, ал.1, вр.чл.18 от НК.

От събраните по делото доказателства се установи да са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх от осъждане. Съдът намира, че е налице и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и повдигнатото срещу ищеца обвинение.

Предвид изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за основателност на предявеният иск, то същият следва да бъде уважен.

Обезщетението за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка, поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 53000,00лв.