Решение № 355 от 09.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 355 гр. П., 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н.Н.Т.З. при участието на секретаря К.А.И. като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20241720102165 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба с вх.№ 9318/26.04.2024г. /с пк. 24.04.2024г./, подадена от „***“ ЕАД, ЕИК ***, срещу В. М. С., за установяване дължимостта на сумата от 565,40 лева, представляваща сбор на дължими суми, от които:

- сумата 283,24 лева - задължение за предходен период формирано, както следва: сумата 103,69 лв., дължими за период *** г., от които: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 48,51 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 33,19 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сума в размер на 21,99 лв. вноска по договор за лизинг от 16.12.2019 г. за *** *** ***+*** 43 ***; сумата 90,17 лв., дължими за период *** г., от които: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги е предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 34,09 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги е предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 34,09 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сума в размер на 21,99 лв. вноска по договор за лизинг от 16.12.2019 г. за *** *** ***+*** 43 ***; сумата 85,97 лв., дължими за период *** г., от които: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услугите предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 31,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги; по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги е предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 31,99 лв., представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и сума в размер на 21,99 лв. вноска по договор за лизинг от 16.12.2019 г. за *** *** ***+*** 43 ***; сумата 3,41 лв., дължими за период *** г., представляващи частична вноска по договор за лизинг от 16.12.2019 г. за *** *** ***+*** 43 ***;

1

- сумата 65,97 лева - предсрочно изискуеми лизингови вноски за период *** год. по договор за лизинг от 16.12.2019 г. за *** *** ***+*** 43 ***;

- сумата 216,19 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на услуги, формирани както следва: по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 123,39 лв., от които 92,8 лв., представляващи неустойка в размер на до три стандартни месечни такси, и сума в размер на 30,59 лв. за *** *** ***+*** 43 ***e, представляващи част от разликата между цената на устройството без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг. по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1.2.2021 г. сума в размер на 92,80 лв., представляваща неустойка в размер на до три стандартни месечни такси; ведно със законната лихва върху сумата 564,40 лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.09.2023 г. до окончателното им изплащане.

Ищецът „***“ ЕАД в подадената искова молба излага твърдения, че с ответника са в облигационни отношения по посочените договори. Поддържа, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 1.2.2021 г., договор за лизинг от 16.12.2019 г. за *** *** ***+*** 43 ***. Неизпълнение за задължения по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 01.02.2021 г. Тези задължения на длъжника обединени във Фактура № *** г. за клиентски номер *** в исковия размер. Поддържа, че за посочените задължения са издадени фактури, като ответникът не е извършвал плащания и към настоящия момент задълженията не са погасени. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът в срока по чл.131 ГПК, чрез назначен особен представител е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции като неоснователни и недоказани, като излага подробни съображения. Оспорва всички представени от ищцовото дружество писмени доказателства, като частни документи неносещи подписа на ответника. Оспорва представените фактури и качеството потребител на ответника. Оспорва да е налице дължимост на неустойка. Прави възражение за давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, както и чл. 342, ал.1 ТЗ по сключени договори за доставка на електронни съобщителни услуги и лизинг.

Основателността на предявените искове се предпоставя от установяването на следните обстоятелства: 1.) възникването и съществуването между него и ответника на облигационно отношение в процесния период, породени от сочените договори за доставка на мобилни услуги (включително неустойка), допълнителни споразумения и договори за лизинг с твърдените предмет и съдържание; 2.) е изпълнил задълженията си по тези правоотношения като реално е предоставил за ползване на ответника мобилните телефонни номера, през процесните периоди, че е доставил далекосъобщителните услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури; 3.) е предал за ползване мобилните устройства, предмет на договора за лизинг; 4.) изискуемостта на вземанията си; 5.) че е възникнало правото му да начисли неустойка, съгласно предвидените в договорите хипотези. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, правопогасяващи или 2 правоизключващи факти.

Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от горепосочените договори. По правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже, че претендираните суми се дължат на валидно договорно основание (включително клаузата за неустойка), че е изпълнил своето основно договорно задължение за предоставяне на услугите/предал е вещите, поради което неговото вземане е възникнало по основание и размер. По отношение на иска за присъждане на неустойка следва да докаже, че е възникнало правото му на същата.

Правното действие на сключения договор попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е свързано с упражняваното от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ.

Този договор е от вида на субективните (относителните) търговски сделки. Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия (чл. 298, ал. 1, т. 1 ТЗ и чл. 16, ал. 1 ЗЗД), които са задължителни за потребителя, тъй като писмено ги е приел, съгласно приложените по делото допълнителни декларации, озаглавени "Декларация - съгласие".

Настоящият състав приема за установено, че страните по делото са обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на сключените между тях договори за мобилни услуги и договори за лизинг. Това е така, защото представените и приети като писмени доказателства договори носят подписа на ответника. При тези обективни данни, удостоверени в представените по делото писмени доказателства следва извода, че "***" ЕАД е задължило да предостави: електронни съобщителни услуги и лизингови вещи, а ответникът се е задължил да заплати цена на предоставените услуги и лизингови вноски, съгласно тарифен план по действащият ценоразпис на ищеца и стойност на вещта. Страните са уговорили също и клаузи съгласно които, ако абоната наруши задълженията си по приложенията, договорите или Общите условия, операторът има право да прекрати едностранно сключеният с абоната договор и да получи неустойка в размер на дължимите такси до изтичане на посочения в договора срок, но не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени:

1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).

По отношение на процесните фактури с клиент В. М. С. в „***“ ЕАД са отразявани счетоводни записвания редовно, съответно задължение, плащане и неплатени суми по процесните фактури. Общо дължимата от ответника сума по процесните фактури е в размер на 565,40 лева, която няма данни или твърдения да е 3 заплатена.

С оглед на приетото, съдът намира, че исковата претенция за заплащане на дължимите суми в посочените периоди за доставка на услуги е основателна. Съдът приема, че ищецът е доставял процесните услуги, тъй като е налице системното заявяване за ползване на поредица от мобилни услуги, сключване на допълнително споразумение и договор за лизинг инкорпориран в тях. При наличието на тези доказани обективни обстоятелства и наличието на интерес от страна на ответника за сключването на допълнителни правоотношения следва извода, че кредиторът (ищец) е доставял заявените услуги.

Доказана е и претенцията за заплащане на цената лизинговите вещи. В договорите за мобилни услуги и в договор за лизингови вещи ответникът декларира, че е получил устройствата предмет на исковата претенция, поради което ищецът е изпълнил задължението си по чл. 342, ал. 1 ТЗ. Също така, в договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него, страните са постигнали съгласие, че при неплащане от страна на лизингополучателят, лизингодателят може да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми. В случая срокът на договорите за лизинг е бил 23 месеца и е изтекъл по отношение на всички договори за мобилни услуги и лизинг към месец февруари 2023 г. /последната най-късна дата/ преди да бъде подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК21.09.2023 г. /с п.к.20.09.2023г./ Доколкото липсват възражения, а още по – малко доказателства относно погасяване на това конкретно задължение за заплащане на дължимите лизингови вноски, то съдът приема, че същото е изискуемо и ликвидно, не като предсрочно изискуемо, а като задължение с настъпил падеж с изтичане на срока на договорите за лизинг.

По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, настоящият състав намира, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Страната се е позовала на разпоредбите с посоченото съдържание, съдържащи се в договорите за мобилни услуги и договорите за лизинг. В случая е налице прекратяване от страна на мобилния оператор на договорите за мобилни услуги и на договора за лизинг, налице е обща изискуемост поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл.2 от същите.