Решение № 1110 от 06.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-26, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илиана С.а при участието на секретаря Виктория Цв. К.ова като разгледа докладваното от Илиана С.а Търговско дело № 20231100900017 по описа за 2023 година

Предявен e иск с правно основание чл. 335, ал.3 ТЗ.

Ищецът „У.Д.“ ЕООД твърди, че на 01.06.2015 г. сключил с „ВХ-70“ ЕООД договор за наем на обекти в сграда с идентификатор ***, на 3 етажа, с площ от 723 кв.м. на три етажа, а именно: офис 3, с площ от 30 кв.м., находящ се на 2-ри етаж на административната сграда и производствено помещение със съблекални № 2, с площ от 351 кв.м. също на втория етаж.

Твърди, че ответникът е дружество работещо в същия икономически сектор – производство на облекла, и искало да ползва същото помещение, както и да закупи оборудването в него, собственост на „У.Д.“ ЕООД. Сочи, че доколкото „У.Д.“ ЕООД дължало на „ВХ-70“ ЕООД суми по договора за наем на 18.01.2020 г. било подписано между „У.Д.“ ЕООД и „П.С.“ ЕООД споразумение за продажба на изплащане със запазване на собствеността на оборудването, при общата продажна цена в размер на 36 396,00 лева, която е следвало да бъде платена на кредитор на продавача - „ВХ-70“ ЕООД за вземания за наемна цена по договор от 01.06.2015 г., на месечни вноски в размери и срокове, посочени в чл. 2, ал.2 от споразумението. Ищецът твърди, че купувачът „П.С.“ ЕООД платил само първите 5 вноски, като след плащане 1 на четвъртата изпаднал в забава. Сочи, че с покана, връчена на ответника на 10.11.2021 г., го е поканил да изпълни изискуемите си задължения по договора в 7-дневен срок, в противен случай договорът да се счита прекратен. Твърди, че в дадения на ответника срок той не извършил плащане, поради което били издадени фактури за обезщетение за ползване на оборудването за периода за периода м. юни 2020 – м. февруари 2022 г. в общ размер на 31846,50 лева – по 1516,50 лева месечно, която цена била съобразена с единичната месечна наемна цена. Твърди, че си възстановил владението върху вещите на 02.03.2022 г. Сочи, че в чл. 6, ал.3 от договора е уговорено, че при прекратяване на споразумението купувачът дължи връщане на вещите, като всички вноски до момента на прекратяване на споразумението ще се считат за възнаграждение за ползване на вещите до момента на прекратяването.

Ответникът „П.С.“ ЕООД оспорва иска. Не оспорва сключването на тристранно споразумение от 18.01.2020 г, в това число и в частта за уговорката относно заместването в дълг по договора за наем от 01.06.2015 г.

Твърди, че споразумението не е могло да бъде развалено само от страна на „У.Д.“ ЕООД, а е трябвало изявление и от кредитора „ВХ-70“ ЕООД във връзка с уговорката за заместване в дълг. Оспорва факта на разваляне на договора, тъй като не е предоставен срок за изпълнение по чл.87, ал.1 ЗЗД.

Прави възражение за нищожност на клаузата на чл. 6 от споразумението поради противоречие със закона, тъй като предоставяла възможност за разваляне на договора без предизвестие, както и от лице различно от кредитора. Оспорва през процесния период да е ползвал наетото помещение и оборудване, като твърди, че поради възникналата пандемична обстановка през м. юни 2020г. се е изнесъл и не му е известно какво е станало след това.

В допълнителната искова молба ищецът твърди, че договорът за заместване в дълг касае единствено клаузите на наемното правоотношение, а процесното споразумение инкорпорира и уговорки на договор за продажба на движими вещи на изплащане, от който произтичат вземанията му, поради което за прекратяване на споразумението в тази му част не е било необходимо изявление на „ВХ-70“ ЕООД. Твърди, че клаузата на чл. 6 от договора е действителна.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до 2 следните фактически и правни изводи:

Не е спорно между страните, че на 18.01.2020 г. между тях и „ВХ - 70“ ЕООД е сключено тристранно споразумение, по силата на което „П.С.“ ЕООД е заместило като страна – наемател „У.Д.“ ЕООД по договор за наем от 01.06.2015 г., сключен с „ВХ-70“ ЕООД - наемодател, за ползване на офис 3 с площ от 30 кв.м. и производствено помещение със съблекални с площ от 354 кв.м.

В споразумението е обективиран и договор за продажба на изплащане със запазване на собствеността, сключен между „У.Д.“ ЕООД – продавач и „П.С.“ ЕООД – купувач, на намиращото се в наетия обект оборудване – шевни машини и оборудване за шивашки цех, подробно описани в споразумението, при цена в размер на 36393,00 лева с ДДС, платима на 24 разсрочени вноски в размер на 1516,50 лева, всяка една от тях, с падеж в периода 31.01.2020 г. – 31.12.2021 г. Уговорено е, че продажната цена ще бъде изплащана на трето лице - „ВХ-70“ ЕООД за погасяване на изискуемите задълженията на „У.Д.“ ЕООД към това дружество по договор за наем от 01.06.2015 г. В чл. 6, ал.1, т. 1 от споразумението е предвидено, че споразумението може да бъде прекратено от „У.Д.“ ЕООД с едностранно предизвестие до „П.С.“ ЕООД при забава в плащането на някоя от вноските за продажна цена с повече от 15 дни, като според ал. 2 споразумението си счита за прекратено, считано от получаване на уведомлението. Според чл.6, ал.3 от споразумението при разваляне на договора „П.С.“ ЕООД се задължава да върне незабавно на „У.Д.“ ЕООД оборудването, като всички вноски, направени към момента на прекратяването ще се считат за възнаграждение за ползването и ще бъдат задържани.

Така сключеният между „У.Д.“ ЕООД и „П.С.“ ЕООД договор, инкорпориран в споразумението от 18.01.2020 г., има характер на договор за продажба на изплащане със запазване на собствеността /чл. 5, ал.1/. Самото споразумение, подписано на 18.01.2020 г., освен този договор, инкорпорира в себе и си съглашение за сключване на нов договор за наем на недвижимия имот, предмет на договора за наем от 01.06.2015 г., между „ВХ-70“ ЕООД и „П.С.“ ЕООД, в който смисъл следва да се тълкува съглашението за заместване на страната на наемателя. В споразумението е обективирано и изявление за делегация при плащане на съществуващ дълг на „У.Д.“ ЕООД към „ВХ-70“ ЕООД, като е уговорено, че изплащането на продажната цена по 3 договора за продажба на изплащане следва да се извърши по смета на „ВХ-70“ ЕООД за погасяване на задължения на „У.Д.“ ЕООД към това дружество.

Съгласно чл. 87, ал.1 ЗЗД развалянето на договори, при които едната или и двете престации не са с периодично изпълнение, има обратно действие.

Именно поради това обратно действие и с оглед спецификите на договора за продажба на изплащане в разпоредбата на чл. 335, ал.3 ТЗ е предвидено обезщетение на продавача за срока за ползване на вещта. Според практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 156 от 30.11.2010 г. по т. д. № 69/2010 г., т. к., II т. о. на ВКС обезщетението се определя на база пазарния наем на вещта, предмет на договора, за периода на ползването. С оглед доводите на ответника за нищожност на уговорката в договора за прекратяването му без предизвестие, при виновно неизпълнение от страна на купувача, следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 87, ал.1 ЗЗД е диспозитивна в частта относно даването на срок за изпълнение и страните могат да уговорят в договора прекратяването му с едностранно изявление и без даване на достатъчен срок за изпълнение – в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86 от 10.05.2016 г. по т. д. № 595/2015 г., т. к., І Т. О. на ВКС.

С нотариална покана от 18.10.2021 г., връчена на „П.С.“ ЕООД на 10.11.2021 г. с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл. 47, ал.5 вр. с чл. 50, ал.4 ГПК, „У.Д.“ ЕООД го е уведомило, че при неизпълнение на забавените вноски по споразумение от 18.01.2020 г. по договора за продажба на изплащане с падеж в периода 31.05.2020г. – 30.09.2021 г. в общ размер на 30330,00 лева в 7-дневен срок, договорът ще се счита за развален.

От страна на ответника не се твърди и доказва плащане на изискуемите суми по споразумението в предоставения в поканата по чл. 87, ал.2 ЗЗД срок, поради което съдът намира, че същият е развален на 17.11.2021 г.

Възражението на ответника, че за разваляне на договора е било необходимо и изявление на „ВХ-70“ ЕООД е неоснователно, тъй като това дружество не е страна по облигационната връзка. Същото е странанаемодател по друга самостоятелна облигационна връзка - по договор за наем на недвижимия имот.

Спорно между страните е ползването на оборудването от страна на 4 ответника през процесния период, както и пазарната му наемна цена.

Според протокол от 02.03.2022 г. към тази датата на адрес гр. София, бул. *******, в наетото помещение, са е намирало цялото оборудване, предмет на договора за продажба на изплащане, с изключение на една липсваща оверлог машина, като същите са били в добро състояние, с изключение на един повреден парогенератор и една повредена машина. Протоколът е подписан от свидетелите Л.В. и Н. Г.ев.

Установява се от показанията на свидетелия А., че дейността на „П.С.“ ЕООД за производство на дрехи се осъществявала в цех на Илиянци, в гр.

София, като през м. юни 2020 г. било извършено голямо съкращение и на работа в цеха останали само свидетеля и още двама души – една кроячка и една шивачка. Свидетелката сочи, че в цеха се ползвали както машините налични там още от октомври 2018 г., така и допълнително закупени машини от „П.С.“ ЕООД. След пандемията, поради ограничението на вида на работа до разкрой и подготовка на мостри не били използвани всички налични машини в цеха. Самото производство се осъществявало от външни изпълнители. Свидетелката напусната м. април 2021 г., тъй като нямало работа и във фирмата останали една кроячка и една шивачка и до момента на напускането й цялото оборудване било на място в цеха.

Според показанията на свидетеля Л.В. той е съпруг на собственичката на „У.Д.“ ЕООД и работи във фирмата. Шивашкият цех на бул. ******* бил изграден и оборудван от „У.Д.“ ЕООД през 2015 г., като през 2020 г. управителят на ответното дружество С. П., заедно с един-двама души, започнали работа с тях в цеха. След няколко месеца „У.Д.“ ЕООД преместила цеха си в провинцията, като за оставеното на място оборудване, сключили договор със С.. Първите шест месеца тя плащала, а след това казала, че спира с дейността. Според свидетеля, договорът бил развален от страна на „У.Д.“ ЕООД, като на 02.03.2022 г., когато отишли на място, се оказало, че там имало служителка на „П.С.“ ЕООД, която работела. Описали наличното оборудване и състоянието му, като по някое време на обекта се появила и самата С..

Според показанията на свидетеля Н. Г.ев той е приятел на свидетеля В. и съпругата му, като познава и управителят на ответното дружество С. П..

Същата видял при съставяне на протокол на 02.03.2022 г., когато в цеха видели и възрастна жена, която работела на машина за кроене. Тя си написала името и 5 се подписала на протокола, но впоследствие го задраскала.

Според показанията на свидетеля И.Й. той е бил дясната ръка на С. П. в „П.С.“ ЕООД и работел там до м. март 2020 г., когато започнала пандемията, работата съществено намаляла и в цеха останали да работят около дваматрима души. На бул. ******* се нанесли 2019 г. след ревю, на което свидетеля Л.В. харесал работата им и решили да работят съвместно. Тъй като се очаквало работата на „П.С.“ ЕООД да се увеличи, дружеството започнало да търси да закупи собствено оборудване втора употреба, но на пазара не се предлагало такова. Предложението да закупят на разсрочено плащане това, намиращо се в цеха на бул. *******, било добре дошло за тях, тъй като вече знаели, че е работещо, макар и не ново. Свидетелят сочи, че впоследствие машините започнали да се чупят.

От събраните по делото гласни доказателства, които се подкрепят и от писмените такива /констативен протокол, нотариална покана/ несъмнено се установява, че процесните движими вещи до дата 02.03.2022 г. са се намирали в наетото помещение – шивашки цех, намиращ се в гр. София, бул. *******, че това помещение до тази дата е било в държане на „П.С.“ ЕООД по договор за наем, сключен с „ВХ-70“ ЕООД, следователно всички вещи намерени в това помещение към датата на констивния протокол са били в държане на ответното дружество. Доколкото по делото не се твърди и установява вещите предмет на договора за продажба на изплащане да са предадени от купувача на продавача преди този момент, обстоятелството дали същите ефективно са ползвани изцяло или отчасти от ответника „П.С.“ ЕООД е ирелевантно, тъй като същият е осъществявал фактическата власт върху тях.