Решение № 2 от 06.01.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№2 гр. Русе, 06.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20254520200862 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. В. А. против наказателно постановление № 25-0457000179/07.05.2025г. на Началника на РУ Ветово при ОД на МВР-гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС категории “В”, „С“, ”АМ” и „ТКТ“.

На 23.04.2025г., около 09,30 ч, в гр.Ветово по ул.”Александър Стамболийски” управлявал л.а.”Фолксваген Голф” с ДК№ Р 57 35 КС без да е поставил обезопасителния си колан. В района на № 30 това му поведение било възприето от св.С. Д. и св.С. Д., полицейски служители, които в този момент изпълнявали служебните си задълженията по тази улица, като последният от тях спрял автомобила за проверка. Св.Д. съставил АУАН срещу жалбоподателя в негово присъствие, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му било наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и му били отнети 10 контролни точки. При 1 съставянето на АУАН жалбоподателят посочил, че няма възражения.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това и в този смисъл е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира с пълно доверие показанията на очевидците С. Д. и С. Д. полицейските служители, възприели пряко и непосредствено от близко разстояние и в светлата част на денонощието, че жалбоподателят управлява автомобила без да си е поставил обезопасителния колан. При разпит в с.з. всеки от тях изрично заявява, че помни конкретния случай, съобщава релевантните за казуса обстоятелства, описват детайлно начина, по който е протекла проверката спрямо жалбоподателя. Всичко това сочи за наличие на ясен спомен за случая от страна на актосъставителя и свидетеля по АУАН и дава основание уверено да се приеме, че те възпроизвеждат действителни възприятия от конкретната пътна ситуация, както и че отсъства всякакво основание за съмнение в правилното установяване и излагане на фактите, относими към предмета на доказване. Св.С.

Д. е категоричен, че ясно е възприел приближаващото се МПС и неговия водач, който е бил без предпазен колан и очевидно именно това е послужило като повод за спирането му за проверка; още повече, че разстоянието от което го е възприел е било съвсем кратко и го е наблюдавал пряко и непосредствено: „Ние го възприехме на разстояние около 20 м., видяхме, че няма колан и това беше поводът за проверката“. Водачът нямаше възражения, но водихме диалог, л.45, гърба от делото и л.46. По тези причини съдът намира, че жалбоподателят действително не е бил с поставен предпазен колан. В този смисъл съдът изцяло отхвърля възражението на жалбоподателя, че си е смъкнал колана едва след спирането му за проверка с цел да се пресегне към вещевата кутия на автомобила си, за да си вземе документите.

Наказанието е от категорията на абсолютно определените и размерът му не зависи от волята на съда и АНО, съответно не подлежи на индивидуализиране; в този смисъл същото е съобразено с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и в частност със санкционния състав по чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП към момента на извършване на деянието, доколкото с ЗИДЗДвП, ДВ бр.64/2025г. санкцията е завишена на 100 лв.

При такъв изход на делото следва жалбоподателят да бъде осъден да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 190 лв. в полза на АНО предвид изрично направеното искане в тази насока.

В този смисъл съдът намира, че наказателното постановление е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, тъй като не са налице основание за неговата отмяна или изменение.

2

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 вр.чл.3 ал.2 вр.чл.63д ал.3 от ЗАНН, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0457-000179/07.05.2025г., издадено от Началника на РУ Ветово при ОД на МВР-гр.Русе, с което на Б. В. А. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. /25.56 евро/ за нарушение по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП и са му отнети 6 контролни точки.

ОСЪЖДА Б. В. А. да заплати на ОД на МВР-гр. Русе сумата от 190 лв. /97.14 евро/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен съд.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________

3