Решение № 791 от 12.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 791 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря И. М. Дянкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000502603 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение от 22.04.2020г., постановено по гр.дело №66/2019г. по описа на ОС-Монтана, са отхвърлени като неоснователни предявените от А. К. Г. срещу П. Т. С., искове както следва: иск с правно основание чл.26 ал.2 предл. второ от ЗЗД за нищожност на договор за дарение на 4/6 ид. части от недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр.***, ул.“***“, бл. „***“, вх.* с площ от 92,65 кв.м., заемащ северната част от 4-и етаж на жилищен блок „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета, килер, ведно припадащото се мазе № 18, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, сключен с нот. акт № 138, т. IV, рег.№5704, д.№ 534/2001г. на нотариус И.Ф., рег.№*** на НК, с който А. К. Г. е дарила на П. Т. С. описания недв. имот; евентуален иск с правно осн. чл. 26 ал.2 предл. трето във вр. с чл.18 от ЗЗД за нищожност на на договор за дарение на 4/6 ид. части от недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр.***, ул.“***“, бл.

„***“, вх.* с площ от 92,65 кв.м., заемащ северната част от 4-и етаж на жилищен блок „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета, килер, ведно припадащото се мазе № 18, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, сключен с нот. акт № 138, т. IV, рег.№5704, д.№ 534/2001г. на нотариус И.Ф., рег.№*** на НК, с който А. К. Г. е дарила на П. Т. С. описания недв.

1 имот; кумулативно съединен иск с правно осн. чл.108 от ЗС за признаване на установено по отношение на П. Т. С., че А. К. Г. е собственик на следния недв. имот на 4/6 ид. части от недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр.***, ул.“***“, бл. „***“, вх.* с площ от 92,65 кв.м., заемащ северната част от 4-и етаж на жилищен блок „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета, килер, ведно припадащото се мазе № 18, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, и осъждане на П. Т. С. да предаде на А. К.

Г. владението на описания недв. имот.

Със същото решение А. К. Г. е осъдена да заплати на П. Т. С. сумата от 1 409,97 лв. разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от А. К. Г., с която се обжалва съдебно решение от 22.04.2020г., постановено по гр.дело №66/2019г. по описа на ОСМонтана, изцяло.

Изложени са съображения, че съдебното решение е неправилно и постановено в противоречие на материалния закон и при нарушаване на съдопроизводствените правила.

Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е обосновал изводите си въз основа на заключението на приетата СГЕ, която е била допусната и приета при нарушаване на редица съдопроизводствени правила.

Твърди се, че обжалваното решение е постановено при неправилно и незаконосъобразно съобразяване на събраните по делото доказателства, в т.ч. и на събраните гласни доказателства при обсъждане на наведеното от ищцата основанието за придобиване на имота по давност.

По изложените в жалбата съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение от 22.04.2020г., постановено по гр.дело №66/2019г. по описа на ОС-Монтана изцяло, и да уважи предявените искове.

Въззиваемата страна, П. Т. С. представя писмен отговор на жалбата в законоустановения срок. Оспорва въззивната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Моли обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

В хода на въззивното производство, жалбоподателката А. К. Г. е починала и е оставила за свои законни наследници въззиваемата П. Т. С., дъщеря и А. Т. Д., дъщеря. В правата на починалата жалбоподателка е конституирана нейната дъщеря и законен наследник А. Т. Д., която поддържа 2 въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание).

Решението в частта му, по предявения първи главен иск с правно осн. чл.26 ал.2 предл. второ от ЗЗД е недопустимо и в тази му част следва да бъде обезесилено, а производството по този иск, прекратено.

Следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателката досежно законосъобразността на обжалваното решение в останалата му част.

Разгледана по същество въззивната жалба на

НЕОСНОВАТЕЛНА.

А.

Т.

Д. е

Предвид изложените във въззивната жалба възражения за допуснати процесуални нарушения при допускнето на СГЕ в първата инстанция, пред настоящата инстанция са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК: допусната е тройна СГЕ, чието заключение е прието при условията на оспорване от жалбоподателката А. Т. Д..

В първоинстанционното производство са били предявени от А. К. Г. срещу П. Т. С. обективно съединени искове с правно осн. чл.26 ал.2, предл. второ от ЗЗД и с правно осн. чл.26 ал.2 предл. трето от ЗЗД във вр. с чл.18 от ЗЗД за признаване нищожността на договор за дарение на недв. имот, сключен с нотариален акт № 138, т. IV, рег.№5704, д.№ 534/2001г. на нотариус И.Ф., рег.№*** на НК, район на действие РС-Монтана, с който А.

К. Г. е дарила на П. Т. С. 4/6 ид. части от недв. имот, съставляващ

АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр.***, ул.“***“, бл. „***“, вх.* с площ 3 от 92,65 кв.м., заемащ северната част от 4-и етаж на жилищен блок „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета, килер, ведно с припадащото се мазе № 18, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Първоинстанционният съд не е уточнил начина на съединяване на предявените установителни искове за нищожност и е разгледал и двата иска в поредността на тяхното предявяване с исковата молба. Ищцата също не е посочила реда на предпочитано разглеждане и начина на съединяване на предявените искове. Този порок на исковата молба не е съществен, т.к. ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на кумулативност, но съдът приеме с оглед на основанията на всеки един от исковете, че същите следва да се разгледат при условията на евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността, произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите евентуални искове.

В случая, съдът е разгледал и двата предявени иска в поредността на предявяването им с исковата молба, поради което настоящият съдебен състав приема, че исковете са разгледани от първоинстанционния съд при условията на евентуалност. Още повече, че съгл. трайната съдебна практика, предявяването на искове за прогласяване на нищожност на една правна сделка на различни правни основания при условията на кумулативност е допустимо, само ако ищецът обоснове правен интерес за предявяване на всеки иск с оглед на различните правни последици, които законът свързва с обявяване на нищожността за страните по сделката на различните основания. Ако такъв интерес не е обоснован, исковете следва да се разгледат от съда при условията на евентуалност в поредност, произтичаща от естеството на поддържания от ищеца порок на сделката.

В този смисъл напрм. решение № 97 от 08.02.2013 г. по т. д. № 196/2011 г., ТК., Първо т. о. на ВКС и пр.

В случая, ищцата, не само не е обосновала правен интерес от разглеждането на исковете при условията на кумулативно съединяване, но не е и навела обстоятелства евентуално относими към такъв интерес, поради което исковете за нищожност на процесната сделка следва да се разгледат при условията на евентуалност.

Ищцата твърди, че сделката, извършена с посочения по-горе нот. акт е нищожна поради липса на съгласие, т.к. тя не е давала съгласие за сключване на сделката, не е изповядала такава сделка пред нотариус. Ищцата твърди, че посочената по-горе сделка е нищожна и поради обстоятелството, че тя не е подписвала процесния нот. акт, и подписът за дарител поставен върху нот. акт не е неин.

Предявен е и иск с правно осн. чл.108 от ЗС, като ищцата А. К. Г., твърди, че тя е собственик на дарените 4/6 ид. части от процесния недв имот, 4 поради нищожност на дарението, но е лишена от ползването и владението на имота; при условията на евентуалност твърди, че ако договора за дарение не е нищожен, то тя е придобила собствеността върху процесните 4/6 ид. части от имота по давност, т.к. след тяхното отчуждаване през 2001г. , тя е упражнявала фактическо държане и владение върху същите идеални части от имота с явното намерение да ги свои и моли, след като бъде признато правото й на собственост върху процесните 4/6 ид. части от имота, ответницата да бъде осъдена да й предаде държането и владението на същите.

Ответницата, представя писмен отговор на исковата молба, оспорва исковете изцяло.

Видно от представения по делото нот. акт № 138, т. IV, рег.№5704, д.

№ 534/2001г. на нотариус И.Ф., рег.№*** на НК, на 27.07.2001г. А. К. Г. е дарила на дъщеря си П. Т. С. 4/6 ид. части от недвижим имот, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 17, находящ се в гр.***, ул.“***“, бл. „***“, вх.* с площ от 92,65 кв.м., заемащ северната част от 4-и етаж на жилищен блок „***“, състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет, баня, две антрета, килер, ведно припадащото се мазе № 18, ведно с припадащите се ид. части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

Не са спорни между страните по делото обстоятелствата, а същите се установяват и от представените писмени доказателства, че процесният недв. имот, съставляващ АПАТРАМЕНТ № 17, описан по-горе е придобит от А. К.

Г. и Т. А. Г., по време на брака им чрез покупко-продажба; Т. А. Г. е починал на 09.05.2000г. и е оставил за сови законни наследници А. К. Г., съпруга, П. Т.

С., дъщеря и А. Т. Д., дъщеря.

По делото са представени множество писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав съобразява всички писмени доказателства.

По делото са събрани гласни доказателства, разпитани са свидетели, водени и от двете страни. Съдът кредитира показанията на всички свидетели, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК. Показанията на свидетелите не си противоречат в основните им части.

По делото, в първоинстанционното му разглеждане, е допусната и изслушана СГЕ, чието заключение, настоящият съдебен състав не кредитира, предвид наведените с въззивната жалба възражения.

Във въззивното производство е допусната нова тройна СГЕ, чието заключение настоящият съдебен състав изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. Заключението е прието при условията на оспорване от новоконституираната жалбоподателка. Не е уточнено от жалбоподателката, защо се оспорва заключението на тройната СГЕ, поради което настоящият съдебен състав намира направеното оспорване за неоснователно. Заключението на СГЕ е извършено при ползване на сравнителен материал, посочен и от двете страни, и безспорно изхождащ от ищцата към датата на полагане на подписа върху процесния нот. акт. При изготвяне на СГЕ е ползвана възможно най-съвременна техническа метода.