Определение № 382 от 20.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 382 гр. София, 20.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Частно касационно търговско дело № 20238003902135 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано е по частна жалба н а А. Д. и К. М. в качеството им на синдици на “Корпоративна търговска банка” АД - в несъстоятелност срещу определение № 429 от 10.07.2023 г. по в.т.д. № 2356/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без уважение подадената от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ молба по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 687/10.11.2021 г. по в.т.д. № 2356/2020 г. на САС, в частта досежно възложената в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ държавна такса за въззивното производство. За да постанови този резултат, съставът е приел, че производството е образувано по въззивна жалба срещу решение, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 60а, ал. 1 ЗБН. Съобразил е, че правната норма е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на Република България по к.д. № 9/2020 г., поради което предявеният иск се явява недопустим и на основание чл. 130, ал. 1 ГПК исковата молба подлежи на връщане, а производството по иска - на прекратяване. Във връзка с дължимостта на държавната такса се е позовал на идентичните с отхвърлянето на иска правни последици на прекратяването на производството, поради недопустимост на иска, като е приел, че същите се прилагат и в хипотезата, когато държавната такса не се внася предварително.

1

Посочил е, че решението на Конституционния съд има действие занапред и нормата на чл. 4б ЗДТ предвижда възстановяване на недължимо платена държавна такса единствено, ако производството не е образувано или ако такава е събрана, когато ищецът е бил освободен от нея, или ако таксата е надвнесена, а в настоящия случай е налице привилегия, допускаща предварителното й невнасяне при предявяване на иска, но не й освобождаване от задължението за внасяне на същата при наличие на предпоставките за това, какъвто е настоящият случай.

Частната жалби е допустима като подадена в срок, срещу подлежащо на обжалване, валидно определение.

По същество е неоснователна.

Исковото производство е образувано по предявени от назначените за синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./- А. Д. и К. М., обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл.60а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗБН, за осъждане на няколко търговски дружества да върнат в масата на несъстоятелността суми, които са предоставени на ответниците чрез банкови преводи от „ТРАНСТРЕЙДИНГ” ЕООД /н./ – кредитополучател по договор за банков кредит от 18.06.2012 г., без насрещна престация. С въззивното решение

Софийски апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение, намирайки исковото производство за недопустимо. На основание чл.60а, ал.2, изр. 2 от ЗБН е възложил в тежест на масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ да заплати по сметка на

Софийски градски съд сумата 622 173.90 лева държавна такса за въззивното производство.

Настоящият състав намира горните правни изводи за законосъобразни.

Нормата на чл.60а, ал.2 от ЗБН е ясна и не поражда съмнение, че предвижда банката в несъстоятелност да е освободена само от предварително заплащане на дължимата държавна такса за исковете по чл.60а, ал.1 от ЗБН, а не изобщо от заплащане на държавна такса по тези искове. Съгласно формираната константна практика на ВКС, обобщена в определение № 73 от 18.02.2022 г. по ч.т.д. № 2553/2021 г. на ВКС, прекратяването на производството поради недопустимост на предявения иск не е основание за освобождаване на ищеца от заплащане на дължимата държавна такса. С оглед това разпоредбата на чл.60а, ал.2 ЗБН, предвиждаща, че таксата се събира съответно при уважаване на иска – от осъдената страна и при отхвърляне на иска – от масата на несъстоятелността, урежда дължимостта на държавната такса, когато ищецът е освободен от предварителното й внасяне, не само при нормалното развитие на съдебното производство /при решаване на спора по същество/, но и при приключване на делото без произнасяне по същество - при връщане на исковата молба и прекратяване на производството, какъвто е настоящият случай. Нормата на чл. 60а, ал. 2 ЗБН, предвиждаща че държавната такса се събира от масата на несъстоятелността при отхвърляне на иска, не е обявена за противоконституционна и е част от обективното действащо право. В тази 2 връзка изцяло следва да бъдат споделени мотивите, че правните последици на прекратяване на производството поради недопустимост на иска са еднозначни на тези на отхвърляне на същия.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 429 от 10.07.2023 г. по в.т.д. № 2356/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3