Решение № 1952 от 31.05.2024, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1952

Плевен, 31.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на осми май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20247170700082 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от АПК вр. чл.285 от ЗИНЗС и чл.86 ЗЗД.

Образувано е въз основа на искова молба, доуточнена с молба от 16.01.2014г., на С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, чрез адв. А. В. – САК, адрес: гр.София, [улица], против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), адрес: гр.София [улица]. Посочва се в исковата молба, че въз основа на влязла в сила присъда ищецът следвало да изтърпи присъда в Ц. С. затвор. При постъпване в мястото за изтърпяване за лишаване от свобода бил изработен план за ресоциализация, както и му било разрешено да започне работа. В резултат на подобрение в поведението му и след изготвени психологични тестове му била дадена възможност да се изработи план за толерантност и градски отпуски. Били установени трайни положителни поведенчески промени, в резултат на което бил предложен последователно за награди и за прекатегоризиране в затворническо общежитие от открит тип. На 19.01.2017г. бил сменен режима за изтърпяване на наложеното наказание, като С. А. М. бил включен в рамките на една година в целева програма „Толерантост в затвора, толерантност в живота“. По изработения план отпуската на лишения от свобода следвало да е в открит тип, така че да може да вижда семейството си вкл. дъщеря си, която настоявала да се срещне с родителя си и последният да й обясни какво се случва. За целта на ищеца бил разрешен 4 часово свиждане с дъщеря си в СЦЗ в стая, която отговаряла на условията. Твърди се в исковата молба, че свиждането не могло да се осъществи поради издадена заповед на Директора на ГДИН от 02.05.2018г., с която бил преместен за изтърпяване на наказанието от СЦЗ в Затвора Пазарджик. Ищецът подал жалба срещу заповедта, било образувано адм.дело № 185/2018г. по описа на АС-Пазарджик, по което било постановено съдебно решение, с което процесната заповед била отменена като незаконосъобразна. Посочва се още в исковата молба, че лишеният от свобода бил освидетелстван в Затвора Пазарджик с епилепсия, здравословното му състояние се влошило, а действията по преместването в друг затвор разрушили изградената връзка и заздравяването й с дъщеря му. Поради липса на специално помещение в Затвора гр.Пазарджик не могъл да изпълнява плана за ресоциализация, не осъществил предоставеното му удължено свиждане със семейството си, както и не е могъл да се лекува, тъй като не е имало лице, което да му закупува необходимите лекарства, които не са налични в Затвора Пазарджик. Сочи се още, че не могъл да осъществи периодичните прегледи и консултации със специалисти, които са били необходими за установяване на точната и необходима терапия като доза и прием на лекарства, периодично наблюдение и провеждане на специализирано изследване на мозъчните клетки. Твърди се в исковата молба, че в резултат на незаконосъобразните действия на служители на ГДИН в периода 02.05.2018г.-30.01.2019г., са му причинени и други неимуществени вреди, които се изразяват в следното – невъзможност за изпълнение на плана за ресоциализация, за промяна на плана от ЗО в открит тип, да работи, да осъществява срещите си с дъщеря си и семейството си, тъй като условията в Затвора гр.Пазарджик не отговорят на условията (липсва и не е пригодена друга стая за такава за удължено свиждане). На следващо място сред неимуществените вреди се посочва невъзможността да се лекува адекватно заболяването епилепсия и проявен халюцинарно-параноиден синдром на базата на страхов ефект вследствие на съдова малформация в главния мозък, не били реализирани прегледи със специалисти, не му било направено ЕМГ, не била извършвана периодична консултация за установяване на точната и необходима терапия като доза и прием на лекарства, както и не били осигурени необходимите лекарства навреме, за да бъдат избегнати припадъци от заболяването. Преместването на С. А. М. в Затвора Пазарджик довело до изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при изключително лоши санитарни битови условия в килията- липсвала топла вода, къпели се от кофи, подгрявани с бързовар, подът бил дървен и изгнил, всички помещения били пълни с плъхове и липсвала каквато и да е хигиена. Лишените от свобода били принудени да живеят в малка минимална площ под 2,2 кв.м., с което са нарушени правата им по чл.2 от ЕКПЧОС. Твърди се в исковата молба, че вредите се намират в пряка причинна връзка със заповед на Директора на ГДИН от 02.05.2018г. и извършеното преместване от Затвора гр.София в затвора гр.Пазарджик. Иска се от съда да осъди Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, адрес: гр.София [улица], да заплати на С. А. М. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, сумата от 15 000 лв., обезщетение за нанесени болки и страдания от действията на служители на ГДИН, в периода 02.05.2018г.-30.01.2019г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба (11.12.2023г.) до окончателното изплащане на сумата Претендират се и направените деловодни разноски.

В срока по чл.163, ал.2 АПК е постъпил отговор от ответника с вх.№ 1267/29.02.2024г., в който страната взема становище за неоснователност на исковете. Твърди се в отговора, че не са налице кумулативно предвидените предпоставки на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, а именно настъпили неблагоприятни последици за лишения от свобода и причинно-следствена връзка между отменената заповед и последиците. Посочва се, че към датата на изготвяне на отговора С. А. М. изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Плевен, на основание заповед № 1862/04.06.2021 на Главния директор на ГДИН. Твърди се още, че от страна на администрацията не е имало действия по възпрепятстване на изпълнението на плана на присъдата, както и че всяка молба, декларация, жалба на лишения от свобода е била разглеждана и са предприемани действия по удовлетворяването им, като ищецът е провеждал свиждания с лицата, които са го посещавали. Сочи се, че от приложените медицински документи не се установяват нарушения на чл.3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. На основание чл. 78, ал.8 от ГПК се претендират в полза на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с пълномощник адв. А. В. - САК. Страната и пълномощникът й поддържат исковата претенция, молят съда да я уважи изцяло.

Ответникът – ГДИН, редовно призован, не се представлява.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Безспорно е по делото, че С. А. М. изтърпява едно общо наказание лишаване от свобода от 30 години на основание влязла в сила присъда по НОХД № 107/2010г. по описа на ОС-Перник, Решение № 352/19.11.2010г. по ВНОХД № 503/2010г. на САС и Решение №154/23.03.2011г. по НОХД №1018/2011г. на ВКС, като изтърпяването на наказанието е започнало на 09.05.2009г.

Безспорно е по делото и се установява от материалите по адм.дело № 538/2018г. по описа на АС-Пазарджик, че със Заповед на Директора на ГДИН от 02.05.2018г. лишеният от свобода бил преместен за изтърпяване на наказанието си от затвора София в затвора гр.Пазарджик. С Решение №170/12.12.2018г. на основание чл.172, ал.2 от АПК процесната заповед била отменена. Решението е допълнено по реда на чл.248 ГПК с Определение №1115/24.01.3019г. и е влязло в сила на 19.02.2019г.

Не се спори, че в периода от 02.05.2018г.-23.01.2019г. лишеният от свобода е бил настанен в затвора гр.Пазарджик. В тази насока е и приобщената справка от ИСИН – л. 113 от делото и копие от досието на лишения от свобода.

Спори се между страните причинени ли са неимуществени вреди на ищеца от незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация при престоя на лишения от свобода в затвора Пазарджик.

За установяване на спорни по делото обстоятелства са приобщени писмени и гласни доказателства.

Видно от заверено копие на писмо на управителя на фондация „Мисия Спасение“ – л. 13 от адм.дело № 11808/23г. по описа на АССГ, С. А. М. е бил сред участниците в дейности, които мисията развивала на територията на Централен Софийски затвор, и сред лицата, които са показали резултати и положен труд в следствие на работата си с екипа на фондацията.

Установява от заверено копие на епикриза от м.09.2018г., издадена от Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода, че лишеният от свобода е с диагноза симптомна епилепсия вследствие съдова малформация в главния мозък. Халюцинаторно-параноиден синдром на базата на страхов афект. Като лечение на лицето е изписан прием на леватирацетам, конвулекс, ривотрил 2 мг. при нужда.

Видно от копие на Експертно решение № 3938 от заседание 204 от 08.12.2017г. на ТЕЛК Общи заболявания при УМБАЛ София, С. А. М. е бил освидетелстван с 40 % трудова неработоспособност за срок от 1 година, считано от 01.12.2018г., с дата на инвалидност на основание общо заболяване от 01.09.2011г., с водеща диагноза – епилепсия.

Установява се от заверено копие на справка от 12.07.2018г. – л. 157 от делото, издадена от Затвора гр.София, че на 02.05.2018г. С. А. М. е преместен в Затвора Пазарджик, като преди това е работил с различна продължителност в Затвора гр.София – от 10 до 29 дни през периода от м.02.2015г.- м.04.2018г. вкл.

Установява се от представеното по делото копие на досие на лишения от свобода, че на 23.01.2019г. С. А. М. е върнат в Затвора гр.София, на основание Заповед №204/11.01.2019г. на Гл. директор на ГДИН, а на основание Заповед № 1862/04.06.2021г. на Гл. директор на ГДИН е преместен в Затвора гр.Плевен, където е и понастоящем.

Видно от заповед №212/16.04.2018г. на Началника на Затвора гр.София лишеният от свобода е бил награден с удължено свиждане за срок от 4 часа на 19.04.2018г. от 09.00 часа, като ищецът следвало да бъде посетен от С. П. М. – съпруга и С. С. М. – дъщеря. Заповедта била получена от ищеца на 17.04.2018г. лично срещу подпис.

Установява се от заверено копие на искане от 03.05.2018г. до Началника на затвора София – л.47 от делото да му бъде разрешено свиждане, че върху документа е поставена резолюция с положителен отговор, както и ИСДБР дал мнение молбата да бъде уважена на 08.05.2018г.

Видно от заверено копие на декларация от 14.06.2018г. – л. 52 от делото, лишеният от свобода е подал молба да ползва наградата си по чл.98, ал.1 т.5 от ЗИНС, като върху документа е налична резолюция от ИСДВП към затвора гр.Пазарджик, че лишеният от свобода е ползвал наградата си на 19.04.2018г. и е бил посетен от съпругата му, поради което молбата е оставена без уважение.

Установява се от молба с вх.№ ВМ-1247817.08.2018г. , че лишеният от свобода е поискал да проведе свиждане с близки или семейството си на 25 или 26.08.2018г. С молбата е поискано и да получи до 2 кг домашно приготвена риба – филе, да получи плодове и зеленчуци за сметка на месо и месни продукт. Молбата е уважена и изпълнена, като е посочено, че до 17.08.2018г. според ИСДВР М. не е провеждал свиждане в Затвора Пазарджик.

Видно от приложените към писмо с вх.№ 1943/01.04.2024г. билети за свиждания, в периода от 25.08.2018г. до 27.01.2019г. лишеният от свобода е бил посещаван 11 пъти, от които 4 пъти от родител/и, а от познати – 7 пъти

Установява се от заверено копие на билет за свиждане №1/19.04.2018г., че на 19.04.2018г. от 8,40 часа, С. А. М. е бил посетен от съпругата си С. П. М. .

Видно от резолюция от 22.05.2018г. върху молба от 14.05.2018г. за престой на закрито по здравословни причини – л.48, на М. е определен режим на престой на открито от 17.00 часа. В становището от 21.05.2018г. на лекар към медицински център при Затвора Пазарджик се установява, че медицинската документация все още не е била получена в мястото за изтърпяване на наказанието, но лишеният от свобода се е водел в центъра с диагноза епилепсия.