Решение № 105 от 19.05.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Ихтиман, 19.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря Ана Ил. Божилова като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20261840200208 по описа за 2026 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от В. М. М., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 25-0274-0007**/**.**.2026 г., издадено от началника на РУ-И., с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, на основание чл. 638, ал. 3 КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване глоба в размер на 204,52 евро (400.01 лева).

В депозираната жалба са релевирани оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт, като е отправена молба за неговата цялостна отмяна, както и на основание поради допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН.

В съдебното заседание защитникът чрез писмено становище поддържа депозираната жалба и излага съображения за отмяна на издаденото НП.

АНО (началникът на РУ на МВР-И.) не изпраща представител и не изразява становище.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На **.**.2025 г. жалбоподателят, лице от женски пол и две деца, 1 предприели пътуване с лек автомобил марка „*****“, модел „*****“ с рег. № СВ*****О, собственост на Д. С., който бил управляван от наказания В. М. М..

За автомобила не била сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“ и регистрацията му била служебно прекратена на основание чл.

143, ал. 10 от ЗДвП, като въззивникът М. не знаел, че за автомобила няма валидна застраховка.

Около 15:35 часа в гр. И. по ул. „Западна“, срещу дом № 25, докато управлявал лекия автомобил с посока на движение към с. Ж., жалбоподателят бил спрян от свидетеля К. К. и А. М. – ***** при РУ – И., за осъществяване на контрол на автомобилния транспорт. По време на проверката те установили, ч е за автомобила не била сключена валидна застраховка „гражданска отговорност“, поради което същият е със служебно прекратена регистрация по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Жалбоподателят Г. казал на свид. К. К., че не знаел, че застраховката „Гражданска отговорност“ е изтекла.

Непосредствено след проверката – в 16:13 часа на **.**.2025 г. за автомобила била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

За това, че въззивникът управлява МПС, което не е негова собственост, а на Д. С., за което няма сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свид. К. – в качеството на ***** при РУ – И., съставил срещу жалбоподателя Акт серия G A № 4260*** от **.**.2025 г. за установяване на административно нарушение по чл. 638, ал. 3 от ЗДвП.

С Наказателно постановление № 25-0274-0007**/**.**.2026 г. на началника РУ – И., за нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, на основание чл. 638, ал.

3 КЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание лишаване глоба в размер на 204,52 евро (400.01 лева), за това че на **.**.2025 г. около 15:35 часа на в гр. И. на по ул. „Западна“, срещу дом № 25, с посока на движение към с. Ж., управлявал л.а. марка „*****“, модел „*****“ с рег. № СВ*****О, което е собственост на Д. С., във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите – административно нарушение по чл. 638, ал. 3 ЗДвП.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетеля К. К., писмените доказателства – АУАН, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, справка от интернет страницата на Гаранционен фонд и справка и решения на Общински съвет гр. И. във връзка със съществуването и създаването на ул. „Западна“.

Изброените доказателства са непротиворечиви, еднопосочни, взаимно допълващи. От тях се установяват всички елементи от възприетата фактическа обстановка. Те не разкриват никакви противоречия помежду си. Изводът, че жалбоподателят не е знаел, че за притежаване и ползване на автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че той е със служебно прекратената регистрация, следва от показания на свид. К.. Те не са опровергани от други доказателства. Липсват и ангажирани доказателства или поне такива даващи индиция, за да разколебаят направения в предишните 2 изречения извод.

От справка от интернет страницата на Гаранционен фонд се установя, че непосредствено след проверката за автомобила е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Доколкото липсват противоречия в доказателствените източници поподробното им обсъждане е ненужно предвид разпоредбата на чл. 84 ЗАНН вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които е било извършено нарушението.

Не се споделят оплакванията в жалбата, че непосочването в наказателното постановление на акта за установяване на административно нарушение, послужил като основание за издаването му, представлява съществено процесуално нарушение. При преглед на разпоредбата на чл. 57 ЗАНН се установява, че посочване на АУАН не е сред задължителното съдържание на наказателното постановление. Доколкото АУАН е връчен на наказания и е налице пълен идентитет във фактическото описание на нарушението (прави впечатление, че АНО е пресъздал дословно дори правописните и пунктуационни грешки в АУАН), не може да има абсолютно никакво съмнение, че обжалваното НП е издадено за деянието, установено с Акт серия GA № 4260*** от **.**.2025 г. за установяване на административно нарушение.

Неоснователно е възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при описание на мястото на извършване на нарушението. В хода на съдебното следствие се доказа по несъмнен начин, че на територията на гр. И. съществува ул. „Западна“. Посочена е посоката на движение на автомобила – 3 към с. Ж., както и точният административен адрес – срещу дом № 25, т.е. ул.

„Западна“ № 25. Подобна индивидуализация е достатъчно конкретна, за да разбере къде се твърди, че е осъществено вмененото нарушение, за да реализира правото си на защита. Следва изрично да се посочи, че посочването на мястото на извършване на нарушението не е самоцелно и не следва да се интерпретира като посочване при всеки случай на точен административен адрес и географски координати. Нужно е единствено то да е определяемо, за да е ясно къде се твърди, че е извършено дадено деяние. Това е изпълнено, като естеството на процесния случай е такова, че няма значение за реализирането на правото на защита на наказания точният номер на ул.

„Западна“, макар същият да е посочен.

Наказателното постановление е подписано от АНО, поради което доводите в жалбата в обратен смисъл не се споделят. Вероятно твърдението, че актът е неподписан от издателя след от връчването на наказания, посредством ССЕВ.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.

Материалният закон е приложен правилно.

Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.

Горният състав на административно нарушение е реализиран от обективна страна и субективна страна, както правилно е приел АНО. От обективна страна на **.**.2025 г. около 15:35 часа на в гр. И. по ул. „Западна“, срещу дом № 25, с посока на движение към с. Ж., въззивникът е управлявал марка „*****“, модел „*****“ с рег. № СВ*****О, което е собственост на Д.

С., във връзка с чието притежаване и ползване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост във форма на вината небрежност. Това е така, доколкото, жалбоподателят е управлявал автомобила без да знае, че във връзка с ползването му няма валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки това е бил длъжен да знае това, предвид разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ.

4

Могъл е да предвиди, че автомобилът не е застрахован, като преди да го приведе в движение провери за наличие на валидна застраховка запознавайки се с полицата, талона за наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ или чрез справка в интернет страницата на Гаранционен фонд.

Като не го е направил и е предприел управление на автомобила, собственост на трето лице, въззивникът е осъществил състава на административното нарушение, за което е наказан. Следва да се припомни, че съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В конкретния изключение не е предвидено и деянието е наказуемо.

Настоящият състав приема, че случаят не е малозначителен. Тежестта на деянието е типична за този тип нарушения. То е формално, поради което не са необходими други последици, различни от съставомерното поведение.

Жалбоподателят не е изпълнил вменените в чл. 638, ал. 3 КЗ задължения. Това сочи на типичен случай на административно нарушение от съответния вид, поради което няма причина да бъде прието, че опасността на извършеното е по-ниска спрямо други от същия. Сключената непосредствено след проверката застраховка не сочи на различен извод, още повече, че задължението за това е на собственика, а не на ползвателя.

С оглед изложеното, правилно АНО е приел, че е осъществен състав на административно нарушение на чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание същата разпоредба.

Видът и размерът на наказанието са правилно определени съобразно предвиденото в чл. 638, ал. 3 КЗ – глоба в размер на глоба в размер на 204,52 евро (400 лева). За пълнота следва да се отбележи, че доколкото стойността на глобата в евро е съответна на предвидения в чл. 638, ал. 3 КЗ от 400 лева, изписването от АНО на левова равностойност от 400.01 лева, вместо 400 лева, следва да се третира като очевидна фактическа грешка, породена от информационна система, автоматично въвеждаща стойности.