Решение № 260052 от 20.11.2020, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Въззивно гражданско дело 282/2020
- Вид
- Решение № 260052
- Подписан
- 20.11.2020
- В сила
- 12.09.2022
- Състав
- ЕВГЕНИЯ ХРИСТОВА СТАМОВА, ВАНЯ ДРАГАНОВА БОГОЕВА, ТАТЯНА ХРИСТОВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.236, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 75, 76 и 108 · Закон за собствеността
- чл. 75, 76 и 108 · Закон за собствеността
- чл. 75, 76 и 108 · Закон за собствеността
- чл.79 · Закон за собствеността
- чл.200 · Закон за устройство на територията
Р Е Ш Е Н И Е № 260052 гр. Кюстендил, 20.11.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ БОГОЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА К. ЕВГЕНИЯ СТАМОВА при участието на съдебен секретар Любка
Николова, като разгледа докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№ 282 по описа на ОС-
Кюстендил за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв. С., като пълномощник на Р.С.К., ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване: гр.Дупница, обл. Кюстендил, ул. ***, срещу решение на Дупнишкия районен съд №145/04.03.2020г. постановено по гр,д.№1460/2019г.
С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен, иска на Р.С.К. срещу Е.Й.И. и К.Й.И. *** за признаване на ½ ид.ч. право на собственост върху УПИ V-51 в кв.5 по плана нас.Грамаде, УПИ
II-48 в кв,5 с. Грамаде и
УПИ IV-42 в кв.4 по плана на с.Грамаде. К. е осъдена да заплати на Е.И. и К.И. деловодни разноски в размер на 1000 лева,
С жалбата се заявява искане за отмяна на решението и уважаване на иска. Сочат се следните пороци - липса на мотиви в разрез с изискването по чл.236, ал.2 ГПК, непосочване на доказателствата въз основа на които е установена фактическата обстановка и необсъждане на гласните доказателства, неправилно, извън изложените в исковата молба фактически обстоятелства, разглеждане на възможността имотите да се придобити по наследство, при твърдение, че те са придобити на основание давностно владение. Посочено е, че трите имота принадлежали на прадядо на ответниците Н.Х.М., а в имота живели двамата му сина, единият от които действително е дядото на ответниците – И., а другият неин свекър С.Х..Сочи се, че в първоинстанционното производство са представени копия от нотариалните дела, съдържащи писмени доказателства и разпити на свидетели, за установяване на давностно владение, видно от които Р.К. е завладяла имотите, заедно със своя съпруг П.К.и ги ползвали до 1994г., когато съпругът починал, след което продължила да ги ползва ищцата на лично основание и ги е придобила по давност.В потвърдение на тезата за осъществявано давностно владение са посочени събраните гласни доказателства, така с показанията на свид. Й.С., който бил близък приятел на С. - чичо на ответниците е установено, че чичото и бащата на ответниците са възприемали Р.К., като свой съсобственик, извършили ремонт само на половината от къщата, че трите дворни места били разпределени между Р. и С.като всеки си знае мястото, което засажда било като градина, било с овощни дръвчета,Р.К. има достьп и до трите имота, в единия си държи кошери, засадила е дървета и зеленчукова градина, вкарала е чешма. В половината от втория имот е създала овощна градина. В третия, където е жилищната сграда, К. ползва половината мазе и половината етаж за живеене, като има и собствен багаж в стаите си, ползва и половината от дворното място. С показанията на свидетеля според посоченото в жалбата е установено, че С.и Р. се разбирали и са имали ключ от входните врати и всеки е знаел коя е неговата половина. Сведенията от показанията на свидетеля за случай във връзка с негов инвентар останал в жилището, преместен по указанията на бащата на ответниците в дела на Р. и участието му в ремонт на половината от къщата, за разпределението на материала от отрязана дюла, за казаното му от бащата и чичото на ответниците, че ако продадат имота трябва да разделят парите с Р., че Р. е вкарала чешма в дворното място, че гледа ягоди в него, че С.е заградил само половината от втория имот се сочат като доказателство в потвърждение на тезата за придобиване на идеални части в имотите на основание давностно владение. Споменати са и показанията на свид. Р.за това, че не знае дали Р. ползва стаите в къщата, докато бил С.тя(Р.) ходела в къщата и не знае дали е посещавала къщата след смъртта му защото няма видимост към къщата. Оспорен, с оглед обяснението на ответника К.И. е извода, че ищцата няма роднинска връзка с ответниците. С жалбата е заявено искане за отмяна на решението и постановяване на решение с което жалбоподателката да бъде призната за собственик по давност, на ½ ид.ч. от описаните в исковата молба недвижими имоти и сгради( описани по идентинчен начин и в жалбата), като бъдат отменени нотариални актове №79 том ІІ, рег.№3953, н.д.№261/23.11.2018г. на Нотариус Е.К., нотариален акт №88, том ІІ, рлег.№5458, н.д.№261/16.07.2018г.а на нотариус Д.Г., нотариален акт №87, том ІІ, рег.№5456, нот.дело №260/16.07.2018г. на нотариус Д. Г.до размера на притежаваната от Р.К.
½ идеална част.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е връчен на ответниците Е.Й.И. и К.Й.И.. В подадения в срок отговор е изразено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.
Поддържа се тезата, че имотите са принадлежали на дядото на ответниците, който е живял в тях заедно със съпругата си Д. Б. и синовете си Й. К. и С.К., като при тях е останал да живее С.К., а Й. се е преместил в София, но често ги е посещавал. Те са обработвали имотите си, а след смъртта им, е продължил да ги стопанисва С.. Обсъдени са показанията на свид. Й.С., като се акцентира на факта, че в показанията си свидетеля не споменава да е виждал Р. Атанасова в имотите, а предава казаното му от С.- покойник, че това или онова било на Р.. Същото е и с казаното" от Й. - брат на С.. Представени са доказателства, че само Й. и С.са заплащали данъци за имотите, а твърдението, че и Р. е заплащала такива е останало недоказано. Препраща се и към изложените подробни съображения в отговора на исковата молба. Отправено е искане за постановяване на решение с което решението на ДнРС да бъде потвърдено.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно.При проведения служебен контрол не се установяват пороци, даващи основание за квалифицирането му като нищожен съдебен акт – решението е изготвено от надлежен орган, функциониращ в ненадлежен състав, в писмена форма, подписано е и волята на съда не е абсолютно неразбираема. (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС) .Съдът не намира основание и за обезсилване на решението, като недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск.Съгласно т.9 от Постановление 1/1985г. на Пленум на ВС-недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това и др. Има случай, когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание. Разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният. В тези случаи решението е недопустимо и втората инстанция, като го обезсили, изпраща делото на първоинстанционния съд, за да разгледа предявения иск.Даденото разрешение намира според въззивния съд приложение и при сега действащия ГПК, но съдът счита, че не е налице нито една от посочените в него хипотези.От мотивите на съдебния акт е видно, че искът е разгледан и на основание давностно владение, като са е прието, че такова не е установено.
По отношение на правилността на обжалваното решение настоящият състав намира следното:
Видно от удостоверение за наследници изх.№39/11.06.2015 г. след смъртта на наследодателя И. К. Х., който е починал на
06.06.1998г. същият е оставил за наследници неговите синове Й.И. К. и С.И. К..
От своя страна след смъртта на С.И. К.единствен негов наследник е останал неговия брат Й.И. К., като след неговата смърт ответниците в производството – Е.Й.И. и К.Й.И. стават негови наследници.
По силата на
Нотариален акт за собственост на недвижим имот на основание наследство и присъединено давностно владение №79, том II, рег.№3953, дело №261 на нотариус Е. П. К. с район на действие – РС Дупница, ответниците по иска Е.Й.И. и К.Й.И. са признати за собственици на 1906/2276 кв.м. от Поземлен имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел II, в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с урегулирана площ 1906 кв.м., неуредени сметки по регулация, неприложен по отношение на същите места, с площ за целия имот от 2276 кв.м., при граници и съседи – от две страни улица с осови точки 17-18-19 и 31 -32, упи планоснимачен номер 49, за който е отреден парцел ІІІ и упи планоснимачен номер 47, за който е отреден парцел І, ведно с всички трайни подобрения и приращения в описания поземлен имот.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №88, том II, рег.№5458, дело №261 от 16.07.2018 г. на нотариус Д.Г. с район на действие РС Дупница, Е.Й.И. и К.Й.И. са признати за собственици на Поземлен имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с урегулирана площ 600 кв.м., при граници и съседи: от две страни улица с осови точки 14-15 и 34-36, упи планоснимачен №43 за който е отраден парцел V и упи планоснимачен номер 41 за който е отреден парцел ІІІ, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда, изградена без строителни книжа.
Видно от
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение №87, том II, рег.№5456, дело №260 от 16.07.2018 г. ответниците са станали собственици и на поземлен имот с планоснимачен № 51, за който е отреден парцел V, попадащ в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., урегулирана площ от 881 кв.м. при граници и съсъди:улица с о.т.19-25 и 31 -32, упи планоснимачен номер 52, за който е отреден общ парцел VІ и упи планоснимачен номер 50 за който е отреден парцел ІV.
От своя страна ищцата Р.С.К., видно от Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по давностно владение №88, том I, рег. №926, дело №83 от 2019 г. на Нотариус С.С. е станала собственик на по ½ ид. част от следните имоти:1. Имот с планоснимачен номер 51, за който е отреден парцел V, попадащ в кв.5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендилска, утвърден със заповед №7297/30.09.1944г. с площ за целия имот от 849 кв.м., с отпаднало отчуждително действия на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот планоснимачен номер 50, за който е отреден парцел ІV от кв.5 по плана на с.Грамаде, имот пл.№52, за който е отреден парцел VІ от кв.5 по плана на с.Грамаде, улица с осови точки 19 и 25 и улица с осови точки 30, 31 и 32 и 2. Имот с планоснимачен № 48, за който е отреден парцел ІІ, попадащ в квартал 5 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с площ за целия имот от 2276 кв.м. с отпаднало отчуждително действие на плана по отношение на бившите придаваеми се и отчуждаеми се от имота места, неприложен по отношение на същите места, при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 47, за който е отреден парцел I, в квартал 5, по плана на с.Грамаде, имот с планоснимачен № 49, за който е отреден парцел ІІІ в квартал 5, по плана на с.Грамаде, улица с осови точки 17, 18 и 19 и улица с осови точки 30, 31, и 32 ведно с ½ идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда.
С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на давностно владение №89, том I, рег.№929, дело №84 от 2019 г. на Нотариус С.С.ищцата Р.С.К. е станала собственик на имот с планоснимачен № 42, за който е отреден парцел IV, попадащ в квартал 4 по регулационния план на с.Грамаде, общ.Дупница, обл.Кюстендил, утвърден със Заповед № 7297/30.09.1944г., с площ за имота по сега съществуващите му имотни граници от 323 кв.м., след отчуждаване за улица с осеви точки 34, 35 и 36 на площ от 106 кв. м., с приложена на място улична регулация, при настоящи съседи на имота по скица: имот с планоснимачен № 41, за който е отреден парцел III, квартал 4, по плана на с.Грамаде, имот с планоснимачен № 43, за който е отреден парцел V, квартал 4, по плана на с.Грамаде, улица с осеви точки 34, 35, 36, ВЕДНО с ½ ид.ч. - една втора идеална част от построената в имота паянтова жилищна сграда, който поземлен имот се владее по сега съществуващите имотни граници.
Разпечатката съдържа 27 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/208906b9-c2ad-4469-ba7b-55a28c2eb118