Определение № 206 от 02.04.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Перник, 02.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500146 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.

С разпореждане рег.№ 594/04.03.2025г., постановено по частното гражданско дело № 173 по описа на РС Радомир , този съд е отхвърлил заявлението на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„България“ № 49, бл. 53Е, вх.

„В“ , да бъде издадена спрямо С. Й. М., с ЕГН: **********, с адрес ***, но само в частта, в която е поискано да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 416.72 лева (четиристотин и шестнадесет лева и седемдесет и две стотинки), представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, произтичаща от договор за потребителски кредит с № ***, непогасено договорно възнаграждение в размер на 579.59 лева (петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 20.10.2023 г. до 20.10.2024.2024 г., лихва за забава в размер на 322.27 лева (триста двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки) за периода от 21.06.2022 г. до 20.10.2024 г., законна лихва в размер на 167.50 лева (сто шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) за периода от 20.10.2024 г. до 26.02.2025 г., както и за неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 500,00 лева (петстотин лева), произтичащи от договор за потребителски кредит с № *** Заповед за 1 плащане е издадена само за главницата по същия договор .

Недоволен от разпореждането е останал заявителя „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, който го обжалва в частта, с която заявлението е отхвърлено по отношение на непогасено договорно възнаграждение в размер на 579.59 лева (петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 20.10.2023 г. до 20.10.2024.2024 г., лихва за забава в размер на 322.27 лева (триста двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки) за периода от 21.06.2022 г. до 20.10.2024 г., законна лихва в размер на 167.50 лева (сто шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) за периода от 20.10.2024 г. до 26.02.2025 г. В жалбата се отричат пороци на договора за кредит и се излагат доводи , че в заповедното производство първоинстанционния съд нямал правомощия да ревизира такива и че в рамките на дължимата проверка заповедният съд неправилно не отчел разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП, съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, като неправилно е извършил именно такава преценка. По същество се излагат доводи в подкрепа на становището, че уговореният годишен лихвен процент отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави .

Моли разпореждането на РС Радомир да бъде отменено , да се укаже на районния съд издаването на заповед за плащане за процесните суми и да се присъдят направените по въззивното частно дело разноски.

Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Установява се от данните по делото, че РС Радомир е бил сезиран от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 със заявление за издаване на заповед за плащане на суми , плащането на които съставлява задължение на 2 длъжника по договор за потребителски кредит. РС Радомир преценил, че договора е недействителен в целостта си на основанието по чл. 22 от Закона за потребителския кредит, а отделните негови клаузи за възнаграждение за допълнителни услуги са и неравноправни, при което приложил нормата на чл. 23 от същия закон и издал заповед за плащане само на главницата ( чистата стойност по кредита). С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за останалите суми по договора.

В производството по чл. 410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение се извежда от факти , които противоречат на закона или добрите нрави; в този случай е налице основание за отказ да се издаде заповед за плащане – чл. 411, ал. 2 т. 2 ГПК. Заповедния съд следи и за наличие на неравноправни клаузи в договори за потребителски кредит , какъвто безспорно е процесния, и отказва да издаде заповед за плащане за вземанията , про изтичащи от такива- чл. 411, ал. 2 т. 3 ГПК.

Макар в обжалваното разпореждане районния съд да е допуснал смесването на двете посочени основания , то е правилно като краен разултат.

Съгласно Тълкувателно решение 1/2020г , ОСГКТК , съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая , нищожността на договора произтича пряко от неговото съдържание, при което няма пречка тя да бъде съобразена и в заповедното производство .

Българското законодателство провежда забележима разлика между двата познати му вида недействителност на сделките – нищожност и унищожаемост. Предвид нуждата от защита на публичен интерес, която Закона за потребителския кредит провежда последователно чрез целта си /като тук публичен се ползва в смисъл на голяма група адресати /, недействителността по смисъла на чл. 22 от ЗПК е всъщност нищожност на договора, макар и това да не е дефинирано изрично. Затова и съдът следва служебно да следи за нея и да прилага императивната правна норма на чл. 23 от същия закон, като при констатирана нищожност отказва издаването на заповед за плащане за сумите по договора, различни от главницата, тъй като 3 това противоречи на закона. Направената в заповедното производство преценка за недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК не се ползва със сила на пресъдено нещо , което означава , че съдът не се произнася по валидността на сделката; създадените с нея облигационни задължения все още съществуват между страните , но не могат да бъдат снабдени с титул за принудително изпълнение.

Изчислена от съда с помощта на мрежови електронен калкулатор, законната лихва върху главницата за периода от 20.10.2024г, до 26.02.2025,г датата на подаване на аявлението в съда , е 122.34 лева. Претендирани са обаче 167. 50 лева. Ще рече , в сумата на тази законна лихва е включено и обезщетение за забавата в плащането на възнагражданието „Фаст” или таксата за забава при повече от 90 дни, които обаче се базират на неравноправни клаузи, или такова за забава в плащането на друго парично вземане, обстоятелства , които не са уточнени в заявлението. Първоинстанционния съд не проверява размерите на отделните вземания, и при частичен отказ за издаване на заповед на произтичащо от неравноправна клауза вземане, съчетан с общо посочване на размера на обезщетението за забава , следва да откаже да издаде заповед за пълния размер на търсеното обезщетение.

По тези съображения и в съответствие със задълженията, вменени в нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК настоящият състав счита, че правилно първосепенният съд е отказал издаване на заповед за изпълнение за посочените суми. Съдебният акт е правилен и законосъобразен в атакуваната част, като следва да се потвърди.

С оглед отхвърляне на жалбата не следва да се присъждат и поисканите разноски.

Водим от гореизложеното, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава разпореждане рег.№ 594 / 04.03.2025г,. постановено по частното гражданско дело № 173 по описа на РС гр. Радомир, в частта, с която е отхвърлено заявлението на Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ , да бъде издадена спрямо С. Й. М., с ЕГН: **********, с 4 адрес ***, за издаване на заповед за плащане на непогасено договорно възнаграждение в размер на 579.59 лева (петстотин седемдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки) за периода от 20.10.2023 г. до 20.10.2024.2024 г., лихва за забава в размер на 322.27 лева (триста двадесет и два лева и двадесет и седем стотинки) за периода от 21.06.2022 г. до 20.10.2024 г., законна лихва в размер на 167.50 лева (сто шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) за периода от 20.10.2024 г. до 26.02.2025 г., по договор *** Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5