Решение № 3224 от 19.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3224 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ П. СТОЯНОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело № 20221110150248 по описа за 2022 година

РЕШИ:

Р Е Ш Е Н И Е

№

19.02.2026 година

В

И М Е Т О

Н А град София

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На двадесет и девети април две хиляди двадесет и пета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Ася Георгиева като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова

1 гражданско дело № 50248 по описа за 2022 година на СРС, 155-и състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на С. Т. С., с ЕГН **********, от гр.

....., против С. Д. К., с ЕГН **********, от гр. ...., за установяване по отношение на ответницата, че С. Д. К. дължи на С. Т. С. сумата от 10 000 лв. - главница, дължима по запис на заповед от 14.11.2018 г., със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, претендира направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че подала заявление пред СРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК въз основа на запис на заповед от 14.11.2018 г., като било образувано гр.д. № 36516/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания предявява исковата претенция. Излага твърдения, че на 14.11.2018 г. ответницата подписала запис на заповед, като се задължила да изплати на поемателя С. Т. С. сумата от 10 000 лв. на падежа – 14.01.2019 г. ответницата не изпълнила поетото задължение, поради което ищцата предприела действия по защита на правата си.

Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Оспорва отговора, както и направеното възражение за прихващане. Прави възражение за погасителна давност на сумите, предмет на цесията от 2014 г. Моли съда да уважи исковите претенции, претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата С. Т.

С.. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди, че ищцата многократно е била канена да върне паричната сума по повод дължими такси по възложени дела, като страните работят в една и съща адвокатска кантора. Излага твърдения за образувано гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, за дължими от ищцата суми в размер на 24543,76 лв., като искът бил предявен частично за сумата от 10 000 лв., а за разликата от 14 543,76 лв. бил сключен договор за цесия от 05.10.2022 г. Прави възражение за прихващане с по-голямата сума от 14 543,76 лв. срещу вземането на ищцата от 10 000 лв., ведно с дължимите лихви от 23.06.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 200 лв. – разноски и сумата от 900 лв. – адвокатско възнаграждение. Прави искане за спиране на производството по настоящото дело. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли исковата претенция с оглед на направеното възражение за прихващане на насрещни вземания. Ангажира доказателства.

В съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния си представител, поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковата претенция като неоснователна. Моли съда да отхвърли исковата претенция по изложените основания в отговора на исковата молба.

Преди първото по делото съдебно заседание ищцата С. СТ. С. е предявила инцидентен установителен иск срещу ответницата С. Д. К. за установяване по отношение на ответницата, че договор за цесия от 05.10.2022 г., сключен между Ч. Н. Д. и С. Д. К., е 2 нищожен поради липса на предмет, нарушаване на добрите нрави и като привиден, прикриващ безвъзмездна сделка, като основанията, при които е предявена претенцията за установяване нищожност на сделката, са предявени при условие на евентуалност.

В исковата молба по инцидентния установителен иск се оспорва договор за цесия от 05.10.2022 г. като нищожен поради липса на предмет, като твърди, че вземането е неизискуемо и е оспорено съществуването му по гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СРС, 33 състав. Вземането се поставя под условие на претендирането му в посоченото производство. Сочи, че договорът за цесия предполага съществуване на вземане, произтичащо от друго основание, а в случая са прехвърлени бъдещи вземания, които зависят от съдебно решение, а не са съществуващи вземания. Сочи, че в производството по посоченото дело е направено възражение за погасяване на вземането по давност. Оспорва вземането и като неиндивидуализирано. Оспорва договора за цесия като сключен в противоречие с добрите нрави. Навежда доводи, че договорът е сключен между адвокат и негов клиент, както и че продажната цена е несъразмерна с прехвърленото вземане и престациите са нееквивалентни. Оспорва договора за цесия и като привиден, прикриващ безвъзмездна сделка. Твърди, че цедираното вземане не е ликвидно и изискуемо. Излага подробни съображения, като сочи, че прехвърлената сума е по-голяма от сбора на сумите по двете платежни нареждания. Сочи, че ищцата не е била уведомена за извършената цесия.

Позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който оспорва предявения инцидентен установителен иск като неоснователен. Твърди, че предметът на договора за цесия е конкретизиран в чл. 1 от договора. Оспорва изложените твърдения за нищожност на договора. Позовава се на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД и на съдебната практика. Твърди, че предметът на договора е конкретизиран, като погасяване на вземането поради плащане не води до липса на предмет на договора за цесия, а има отношение към предявения установителен иск. Също така твърди, че предметът на договора за цесия е възможен. Навежда доводи, че договорът за цесия не противоречи на чл. 46 от ЗА, тъй като няма връзка с настоящото дело. Сочи, че адв. Д. се явява кредитор на ищцата С.. Излага твърдения, че производството по гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СГС е висящо, а предявеният иск е частичен. С връчването на препис от отговора на исковата молба ищцата е била уведомена за извършената цесия. Излага подробни съображения.

С протоколно определение от 11.03.2025 г. съдът е приел за съвместно разглеждане в производството по делото предявеният инцидентен установителен иск от С. СТ. С. срещу С.

Д. К..

Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.

415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ, както и чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 2, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД. Направено е възражение за прихващане, както и възражение по чл. 110 от ЗЗД, а също и искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно 3 разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложеното гр.д. № 36516/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на 18.10.2022 г. съдът е издал Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.

417 от ГПК № 15549, по силата на която С. Д. К., ответница в настоящото производство, е осъдена да заплати на С. СТ. С. сумата от 10 000 лв. за главница, дължима по запис на заповед от 14.11.2018 г., със законната лихва върху главницата, считано от 23.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 200 лв. – направени по делото разноски, представляващи платена държавна такса. В срока по чл. 414 от ГПК е постъпило възражение от длъжника С. Д. К.. В предвидения едномесечен срок заявителят С. СТ. С., ищца в настоящото производство, е предявила установителен иск.

От приложения в гр.д. № 36516/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, оригинал от документ – запис на заповед от 14.11.2018 г. е видно, че С. Д. К. се е задължила за сумата от 10 000 лв.

Като доказателство по делото е приета справка от СГС за водени между страните дела и техния предмет.

От представения от ответницата заверен препис от договор за цесия от 05.10.2022 г. се установява, че същият е сключен между Ч. Н. Д. и С. Д. К., по силата на който С. Д. К. е прехвърлила на Ч. Н. Д. вземането си към С. Т. С. във връзка с предявения иск срещу нея по гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СРС, в размер на 14 543,76 лв. С прехвърляне на вземането страните са се съгласили, че цедентът закрива задължението си към С. Д. К. във връзка с дължимите суми по възложените консултации във връзка с граждански дела. Към договора е приложено и уведомление до С. Т. С. от адв. Д..

От представения заверен препис от съдебно определение се установява, че производството по гр.д. № 11889/2021 г. по описа на СГС е прекратено и е изпратено по подсъдност на СРС. Видно от представения препис от Определение № 11323 от 05.05.2022 г. по гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, страни по делото са Ч. Н. Д. и С. Т. С..

При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни изводи:

По делото не се спори, че на 14.11.2018 г. С. Д. К. е издала запис на заповед за сумата от 10 000 лв. Спори се за дължимост на паричната сума, предмет на настоящото производство.

С оглед на предявения по делото инцидентен установителен иск и направено възражение за прихващане по първоначално предявения иск, което е във връзка с твърдяно прехвърляне на вземане по размер, с която сума се прави възражението за прихващане, съдът намира, че първо следва да се произнесе по предявения инцидентен установителен иск.

По предявения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от 4

ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 2, чл. 26, ал. 2, предл. 1 и 4, във връзка с чл. 17, ал. 1 от ЗЗД съдът намира следното:

По първото предявено основание от ищеца по инцидентния установителен иск – липса на предмет, съдът намира следното:

Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД договорите, които имат невъзможен са нищожни.

В конкретния случай е налице основание за прехвърляне на вземането. Договорът за цесия намира правното си основание в чл. 99 от ЗЗД, по силата на който се променя кредитора и се прехвърля вземането, което длъжникът има към стария си кредитор.

Съобразно с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД могат да бъдат прехвърляни не само вземания, но и права.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 05.10.2022 г. между адв. Д., процесуален представител на ответницата по делото, и ответницата е сключен договор за цесия, по силата на който адв. Д. е прехвърлил на ответницата вземане срещу ищцата по гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СРС, 33 състав. Действително първоинстанционният съд е постановил решение на 08.12.2022 г., но по делото не са събрани доказателства дали същото е влязло в сила. Договорът за цесия е сключен преди постановяване на решението по гр.д. № 65342/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, с което се отхвърлят предявените искови претенции от Ч. Н. Д. против С. Т. С., с правно основание чл.

59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, като тяхното съществуване е условие за действителността на сделката. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. В този смисъла е Решение № 32 от 09.0.92010 г. на ВКС, по т.д. № 438/2009 г., II т.о. В конкретния случай вземането, което е прехвърлено по едно висящо производство, не е съществувало към момента на сключване на договора за цесия, липсва предмет. Ето защо съдът намира, че процесният договор за цесия е нищожен поради липса на предмет, поради което исковата претенция като основателна следва да бъде уважена.

С оглед основателността на предявения инцидентен установителен иск на първото от предявените основания при условие на евентуалност, следва да бъдат оставени без разглеждане останалите основания, на които същият иск е предявен.

По предявения установителен иск по чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 535 от ТЗ, съдът намира следното: