Протоколно определение № 2057 от 20.10.2023, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 2057 гр. София, 18.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диляна Господинова при участието на секретаря Светлана Г. Кръстева

Сложи за разглеждане докладваното от Диляна Господинова Търговско дело № 20221100901928 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:40 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ - редовно призован, не се явява, не изпраща представител.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, представлява се от адв. А., с пълномощно по делото.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 17.10.2023 г. молба от ищеца З. Р., с която уведомява съда, че има здравословни проблеми от 10.10.2023 г. с температура, втрисане и болки в гърлото и ставите. Към момента няма подобрение и очаква издаване на болничен лист от личния й лекар. Моли делото да бъде отложено за разглеждане за друга дата, като й се даде възможност да представи доказателства за наличието на обективна уважителна причина за неявяване пред съда.

ДОКЛАДВА молба от 18.10.2023 г. от адв. Е. Т., с която представя пред съда болничен лист, в който е посочено, че тя е заболяла от вирусна инфекция, няма възможност да се яви в открито съдебно заседание, насрочено за 18.10.2023 г. и моли делото да се отложи за разглеждане за друга дата.

Представя болничен лист, който е нечетливо копие, но все пак съдът чрез взиране в съдържанието му може да заключи, че се касае за болничен лист, който е издаден на осигуреното лице Е. Т. и с който е предписано домашно лечение за периода от 16.10.2023 г. до 20.10.2023 г.

АДВ. А.: Да се даде ход на делото. Считам, че представянето на 1 болничен лист в настоящото производство представлява злоупотреба с процесуални права от страна на ищцата, защото така или иначе нейните доказателствени искания за настоящото съдебно заседание бяха отхвърлени с проекта на доклад по делото и съдът указа на ищцата да формулира поконкретно своите оспорвания срещу представените от ответното дружество документи. Това не е сторено в срок. Проекта на доклад по делото е получен на 04.10.2023 г. В 1-седмичения срок, даден от съда, не е постъпвало такова становище, следователно в настоящото заседание за ищцата не са налице процесуални права, които да се упражняват. Отделно налице са данни, че ищцата не притежава материална легитимация да води настоящото производство, което е установено и с определение по т.д. № 1990/2022 г., по описа на Софийски градски съд, VІ-10 състав. Считам, че не са налице пречки да се даде ход на делото, макар да съм наясно с разпоредбата на ГПК.

СЪДЪТ на първо място счита, че трябва да се посочи, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, които да са свързани с подадените от ищцата и нейния процесуален представител молби, в които се правят твърдения за наличието на обективни уважителни причини, които не дават възможност и на двете лица да се явят в днешното съдебно заседание. Това е така, защото към подадената от ищцата З. Р. молба липсват представени доказателства, от които съдът да може да направи извод, че същата страда от влошаване на здравословното й състояние, което не й дава възможност да се яви в днешното съдебно заседание. Трябва да се посочи, че към настоящото производство е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, в редакцията на нормата преди изменението й с Държавен вестник, брой 11 от 2023 г. Това е така, защото производството пред настоящия съд е образувано на 21.10.2022 г., а съгласно § 24 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ГПК по дела, образувани до влизане в сила на този закон, се прилагат досегашните правила. Законът влиза в сила по отношение на измененията в чл. 142, ал. 2 ГПК в деня на обнародването му, което е 02.02.2023 г. съгласно правилото предвидено в § 25 от ПЗР ЗИД на ГПК. В приложимата редакция на нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК е предвидено, че съдът отлага делото, ако съществуват обективни пречки за явяване в съдебно заседание кумулативно за самата страна и за нейния процесуален представител. В случая, както се посочи, не се установява да съществува 2 уважителна пречка за ищцата З. Р. да се яви в съдебно заседание, поради което и заболяването на адв. Т., което е доказано с представен болничен лист, не може да бъде основание за това да не се дава ход на делото в днешното съдебно заседание на основание чл. 142, ал. 2 ГПК.

В същото време съдът намира, че ход на делото действително не трябва да бъде даден в днешното съдебно заседание, тъй като прави извод, че предявеният иск е недопустим.

При съобразяване на изложените в искова молба обстоятелства, както и на формулирания от ищеца петитум се налага изводът, че предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени конститутивни искове, с които се упражнява уреденото в чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ потестативно право да се иска от съда отмяна на решения на върховния орган на юридическо лице с нестопанска цел. Предмет на тези конститутивни искове е отмяна на решение, прието на 19.05.2022 г. от общото събрание на членовете на Сдружение А.Т.К. в Б., като се твърдят отделни различни пороци, от които страда това решение.

В чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е уредено потестативно право, което се упражнява по съдебен ред, да се иска отмяна на незаконосъобразни решения на общото събрание на всяко едно юридическо лице с нестопанска цел, какъвто характер има ответното сдружение. В чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ е предвидено изрично кои са правните субекти, за които възниква това право и те са всеки член на сдружението или на негов орган и прокурора. Това означава, че активно процесуално правно легитимирани да предявят този иск са само членове на сдружението и прокурора.

Наред с това, за да е допустим този иск, ищецът трябва да притежава качеството член на сдружението към момента на провеждане на заседание на общото събрание, на което са взети оспорените решения, като промените в това му качество, настъпили след този момент, включително към датата на сезиране на съда и в хода на процеса, са ирелевантни при преценка за допустимостта на иска. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, Решение по т.д. № 269/2009 г., по описа на ВКС, І ТО, Решение по т.д. № 500/2009 г., по описа на ВКС, ІІ ТО и Решение от 30.01.2017 г., по т.д. № 2410/2015 г., по описа на ВКС, І ТО.

Ето защо и в случая за да прецени дали предявените в настоящия 3 процес конститутивни искове са допустими, съдът следва да отговори на въпроса дали ищцата З. Р. притежава качеството член на ответното Сдружение „А.Т.К. в Б.“ към датата на приемане на решението, чиято отмяна се иска, която е 19.05.2022 г.

От ответника се твърди, че на 04.11.2020 г. от Съвета на директорите на сдружението е взето решение за изключване на З. Р. като член на сдружението и прекратяване на нейното членство, считано от 01.12.2020 г., поради това, че продължаването на членството би навредило на Камарата. Това се и установява от приетите по делото доказателства.

Съдът при тълкуване на разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ и чл. 25, ал. 2 ЗЮЛНЦ счита, че правомощието за изключване на член на сдружението, което съгласно закона е възложено в компетентност на общото събрание, може да се възлага и на други органи на сдружението какъвто е управителният му орган. В случая с действащия към 04.11.2020 г. устав на ответното сдружение правомощието за изключване на членове е възложено на неговия управителен орган, който е Съветът на директорите и който е упражнил това си правомощие приемайки оспореното в процеса решение. За да извърши преценка дали това решение е породило действие и кога, съдът съобразява практиката на ВКС по посочения въпрос, която е постановена по реда на чл. 290 ГПК и се съдържа в решение № 60052 по т.д. № 261/2020 г., по описа на ВКС, ІІ ТО. В това решение е прието, че взетото от управителния съвет на сдружението решение за изключване на член на сдружението има конститутивно действие за преустановяване на съществуващата с отделния член членствена връзка, като при липса на предвидени в закона и устава условия за настъпване на ефекта на това решение, то произвежда незабавно действие. От Върховния съд са изложени и мотиви, че този вид решение подлежи на оспорване пред общото събрание на одружението по искане на заинтересованите членове или на негов орган съгласно реда за това, предвиден в чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, като оспорването на такова решение, включително неговото потвърждаване от общо събрание не е елемент от фактическия състав за възникване на членственото правоотношение, както и от фактическия състав за прекратяване на членственото правоотношение при изключване на член на сдружението. Това е така, тъй като ЗЮЛНЦ не обвързва действието на решението за изключване на член от провеждане на процедурата по оспорване и потвърждаване на решението на управителния 4 орган в нея или от изтичане на срока по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, в който това решение може да бъде оспорено. От съдържанието на действащия към 04.11.2020 г. устав е видно, че в него не са предвидени някакви специални условия, при които решението на управителния орган на сдружението за изключване на член ще породи действие. С оглед на това и съдът намира, че в настоящия случай трябва да се приеме, че решението на Съвета на директорите на ответното сдружение от 04.11.2020 г., с което ищцата е изключена като член на сдружението е породило действие незабавно от момента на неговото приемане, т.е. от 04.11.2020 г. От този момент членственото правоотношение между З. Р. и ответното сдружението е прекратено и тя е изгубила качеството си на негов член. Трябва да се посочи, че в цитираното решение на ВКС е прието и това, че правото по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, което възниква за член на сдружението да оспори решението на управителния съвет за изключването му пред върховния орган на сдружението е потестативно, поради което и решението на общото събрание, което се постановява по такова оспорване, има конститутивно действие занапред. Това означава, че съдът в настоящото производство може да съобрази решение на общото събрание по направено от ищцата оспорване на решението на Съвета на директорите от 04.11.2020 г. единствено и само ако от общото събрание до 19.05.2022 г. е постановено решение, с което оспореното решение на управителния орган за изключване на З. Савова като член е отменено като незаконосъобразно. По делото обаче от ищеца не се твърди такова оспорване да е извършено и то да е приключило до посочената дата. Такива твърдения няма заявени в искова молба, в допълнително подадените по делото молби, като такива твърдения няма заявени и в изпълнение на дадените от съда на ищцата указания с определение от 26.07.2023 г. да посочи какви са твърденията й по отношение на точно този факт. Ето защо съдът трябва да приеме, че по делото не е доказано от страната носеща тежестта за това, която е ищцата, че приетото решение от 04.11.2020 г. на Съвета на директорите на ответното сдружение е отменено по предвидения в ЗЮЛНЦ ред за това до 19.05.2022 г. и следователно към тази дата членственото й правоотношение не се счита за възстановено. Дори и към настоящия момент да е налице висящо производство по оспорване законосъобразността на решението на Съвета на директорите за изключване на ищцата като член на сдружението и по него бъде постановено решение, с 5 което бъде отменено като незаконосъобразно решението на Съвета на директорите, то това е без значение за извода на съда дали ищцата има качеството член на сдружението към релевантния момент, който е 19.05.2022 г., защото такова решение би имало конститутивно действие занапред. С оглед на всичко изложено се налага крайният извод, че предвид незабавното действие на решението на Съвета на директорите от 04.11.2020 г. за изключване на ищцата като член на ответното сдружение, както и предвид липсата на представени доказателства, че това решение е отменено по предвидения в ЗЮЛНЦ ред за това до 19.05.2022 г., считано от 04.11.2020 г. ищцата З. Р. няма качеството член на Сдружение „А.Т.К. в Б.“, като тя няма такова качество и към 19.05.2022 г., когато е прието решението, което се оспорва с предявените в процеса конститутивни искове. Това означава, че З.