Решение № 569 от 19.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 12782/2025
- Вид
- Решение № 569
- Подписан
- 19.02.2026
- В сила
- 14.03.2026
- Състав
- КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 11924 от 25.09.2025 · КОНСТАНТИН НИКОЛОВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 37, ал. 1 · Закон за адвокатурата
- чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.58,т.3 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 569 гр. София, 19.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 136 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно наказателно дело № 20251110212782 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. Н. К. чрез адв. Л. срещу наказателно постановление (НП) № 25- 4332-006861 от 01.04.2025г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВР- ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя С. Н. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл. 178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.58,т.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с адв. Л.упълномощен повереник. В хода на делото по същество моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. От името и за сметка на жалбоподателя претендира присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 562.42 евро, за което представя договор № 22509/ 21.02.2025г. за правна защита и съдействие, както и разписка за платено адвокатско възнаграждение- 2 броя.
Освен в депозираната жалба, развива доводите си за отмяна на атакуваното наказателно постановление и в представени писмени бележки.
1
Наказващият орган, редовно уведомен не изпраща представител.
Депозира възражение чрез гл. юрк. С. М., с което в бланкетна форма моли съдът да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждсение и същевременно прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.02.2025 г. около 12:51 часа жалбоподателят управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ******** по АМ „Хемус“ с посока на движение от село Яна към бул. “Ботевградско шосе“. Бил спрян от служители на ОППСДВР и му бил съставен АУАН, серия GA № 3736952. Според констатациите на акта на 16.02.2025г. жалбоподателят се е движил между 8-ми и 7-ми километър в лентата за принудително спиране, без да е налице повреда на автомобила или здравословен проблем у водача или пътниците.
Въз основа на горепосочения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган е възприел фактическите констатации от АУАН и е наложил на жалбоподателя С. Н. К., ЕГН ********** административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.
178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие въз основа на събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се установява по ясен и категоричен начин фактическата обстановка, описана в съставения АУАН, съответно НП.
Видно от показанията на актосъставителя дадени пред съда, същият не си спомня конкретния случай и след като му е предявен акта по бегли спомени заявява, че с колегата му са се движили със служебния автомобил след жалбоподателя, като движението им е продължило приблизително около километър, което отнело около 5 минути. Не може да си спомни и съобщи конкретни детайли относно скоростта, съС.ието на пътя и конкретната динамика на движението.
С оглед изясняване делото от фактическата му страна на съдебното 2 следствие е разпитана и свидетелката В. С. К.- непълнолетна дъщеря на жалбоподателя. Поради своето непълнолетие свидетелката е разпитана в присъствието на клиничен психолог. Свидетелката заявява пред съда, че автомобилът се е движил в дясната активна лента, като е имало краткотрайно навлизане в аварийната лента единствено за заобикаляне на дупки по пътното платно, след което движението е продължило в активната лента. Вещото лице, което присъства на разпита на свидетелката изразява становище, че емоционалното и съС.ие по време на разпита е останало стабилно, като отговорите на поставените въпроси са били ориентирани към реалността, на едно доста добро абстрактно ниво, като при свидетелката не са налице фантазии, които да заместват действителното и възприятие.
По делото е приобщено писмо от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално „ТОЛ“ управление № НТУ/ 11-00-17820/ 23.12.2025г. от което се установява, че в процесния участък са констатирани мрежовидни пукнатини, деформации и други нарушения на настилката. Представени са и данни от стационарна контролна точка „Горни Богоров“ на НТУ, която е най- близка до процесния участък от магистралата, като от разпечатаната таблица не се установява процесният автомобил да е преминал през посочения участък в релевантния времеви диапазон.
От писмо, рег. № 785500- 337/ 12.01.2026г. на Директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“- МВР се установява, че записи от използваните боди камери на служителите не се съхраняват.
При така събраните гласни доказателствени средства и писмени доказателства, съдът намира конкретно следното:
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна.
За да е налице нарушение по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, следва да бъде безспорно установено, че водачът се е движил в лентата за принудително спиране, без да е налице законово основание за това.
В тежест на административно- наказващия орган е да докаже по несъмнен начин съставомерното поведение.
В настоящия случай доказателствата не установяват по категоричен начин продължително и неправомерно движение в аварийната лента.
3
Показанията на актосъставителя са с намалена доказателствена стойност, доколкото същият заявява липса на конкретен спомен за случая и не възпроизвежда детайлна фактическа картина, а основно съдържанието на съставения акт.
При формиране на своето вътрешно убеждение съдът обсъди и доводите на жалбоподателя относно извършените от него математически изчисления, с които се поддържа тезата за физическа невъзможност на описаното от свидетеля движение. Действително, при изчисление на средна скорост по формулата V=S/t, изминаването на разС.ие от 1 км за 5 минути би съответствало на приблизително 12 км/ч. Този математически резултат сам по себе си не се оспорва. Съдът обаче намира, че от изложеното не може да се направи извод за математическа или физическа невъзможност на описаното от актосъставителя поведение. Посочените от него стойности за време и разС.ие са ориентировъчни, без да са резултат от измерване с техническо средство, нито е заявено движение с поС.на скорост. Показанията имат описателен характер и не представляват точни количествени данни, въз основа на които да се извършва математическа реконструкция с необходимата прецизност. Ето защо съдът не възприема тезата за „математическа невъзможност“, като същата не е достатъчна сама по себе си да дискредитира показанията на актосъставителя.
Независимо от горното, липсват обективни технически доказателства /видео или фотозапис/, които да потвърдят твърдяното продължително движение в аварийната лента. Записи от боди камери не са съхранени. От данните на стационарната контролна точка не се установява преминаване на процесния автомобил в посочения времеви интервал, което допълнително създава съмнение относно изложеното в атакуваното наказателно постановление.Същевременно от официално писмо на АПИ се установява наличие на деформации и неравности в процесния участък, което подкрепя твърденията за възможно краткотрайно навлизане в аварийната лента с цел избягване на препятствие.Съдът отчита родствената връзка между свидетелката и жалбоподателя, но показанията са логични, непротиворечиви и подкрепени от обективни данни за съС.ието на пътя.
Вещото лице е дало положителна оценка за тяхната достоверност.
При така установеното остава неотстранено съмнение, дали е 4 осъществено продължително движение в аварийната лента или краткотрайно навлизане с цел заобикаляне на препятствие.
Съгласно принципа in dubio pro reo, приложим и в административнонаказателното производство, всяко неотстранено съмнение следва да се тълкува в полза на санкционираното лице.
Ето защо съдът намира, че нарушението не е доказано по безспорен начин, което води до отмяна на издаденото наказателно постановление, като неправилно и незоканосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счита, че следва да определи претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 562.42 евро за извършеното процесуално представителство от страна на адвокат Л.. Съдът намира, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерен, тъй като делото се е развило в три съдебни заседания, в хода които освен събраните гласни доказателствени средства- показанията на двама свидетели са събрани и съответен брой писмени доказателства.
Предвид изхода на делото не се дължат разходи за юрисконсултско възнаграждение направени от наказващия орган.
Отново предвид изхода на делото съдът намира, че разходите по възнаграждението за вещото лице в размер на 150 евро следва да бъдат възложени на СДВР.
С тези мотиви и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 25- 4332-006861 от 01.04.2025г., издадено от Г. В. Б., на длъжност началник група към СДВРОПП- СДВР, с което на жалбоподателя С. Н. К., ЕГН ********** е наложено 5 административно наказание „глоба” в размер на 1 000 (хиляда) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца, на основание чл.
178Ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.58,т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С.
Н. К., ЕГН ********** сумата 562.42 /петстотин шейсет и две/евро и 42 евроцента, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Софийски районен съд сумата от 150 /сто и петдесет / евро, представляващи разходи за възнаграждение на вещо лице, участвало при разпита на непълнолетен свидетел.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София-град от датата на съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6