Решение № 1121 от 07.07.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Пловдив , 07.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20215330100530 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК.

Съдът намира, че е сезиран с положителен установителен иск предявен от Щ. В. Г. срещу Г. И. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 950 лева, дължима сума по запис на заповед, издаден на 10.03.2020 г. от ответника в полза на ищеца, без протест, платим на падеж 30.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 09.06.2019 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.

№ 6461/2020 г. по описа на ПРС. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6461/2020 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение срещу нея в срок. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК.

Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

1

Предявен е иск с правна квалификация чл.422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с 535 ТЗ, във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ.

За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да докаже наличието на редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане в размер на 950 лева запис на заповед от 10.03.2020 г. с издател ответника, настъпване на падежа на вземането. Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и при положително доказване от страна на ищеца да докаже, че е погасено задължението по процесния запис на заповед.

Видно от приложения по делото оригинал на запис на заповед /л.4 от заповедното дело/ Г. И. Г. е издал запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се задължава да заплати на ищеца Щ. В. Г. сумата в размер на 950 лева, без протест, платима на конкретна дата – 30.03.2020 г.

Записът на заповед е абстрактна сделка, като достатъчно е същият да отговаря на предвидената в закона форма и съдържание, за да обвързва лицата, които са го подписали.

Не е необходимо същият да е издаден като обезпечение на конкретно каузално правоотношение и да препраща към такова.

В случая съдът приема, че записът на заповед е редовен от външна страната и с него е поето валидно задължение от ответника Г. И. Г. по записа на заповед.

Падежът на задължението е конкретна дата – 30.03.2020 г. и е настъпил още преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.

Ответникът не е доказал, че е заплатил задължението по записа на заповед.

С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.

Като законна последица от уважаване на иска, следва да уважи искането за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в съда – 09.06.2020 г. до окончателното плащане на вземането.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който доказа следните разноски: в заповедното производство – 25 лева – платена държавна такса и 200 лева – платено адвокатско възнаграждение. Общо разноски в заповедното производство са в размер на 225 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер.

В исковото производство ищецът доказа следните разноски – 25 лева, платена държавна такса и 200 лева – платено адвокатско възнаграждение /л.22/. Общо разноски в исковото производство са в размер на 225 лева, които на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в пълен размер на ищеца.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ 2

НА Щ. В. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 950 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 10.03.2020 г. от ответника в полза на ищеца, без протест, платим на падеж 30.03.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК – 09.06.2020 г. до окончателното плащане на вземането, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6461/2020 г. по описа на ПРС.

ОСЪЖДА Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА Щ. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата в размер на 225 лева – разноски по ч.гр.д. № 6461/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив и сумата в размер на 225 лева – разноски в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3