Решение № 329 от 19.10.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 329 гр. Разлог, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело № 20221240100405 по описа за 2022 г.

Делото е образувано въз основа на депозирана ИМ от Н.Н.П., ЕГН*, съд. адрес: г.С., у.

„Г.С.Р.“99, е.6, о.14, ч/з адв. Д.Б., против О.Р., с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, представлявана от Кмета на общината.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че по силата на трудов договор от 02.07.2006 г., последно изменен с допълнително споразумение №*/18.01.2022 г., ищцата работи на длъжност „мед. сестра“ с място на работа „О.Р., ДГ„Р.“-Р., ДГ„Д.Е.А.“-Р. /яслена група/. В периода на упражняване на трудовата й дейност, в т.ч. от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г. в нарушение на законовите разпоредби не й е изплащано допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за придобит трудов стаж и професионален опит. Посочени са приложимите законови разпоредби при определяне на трудовото й възнаграждение, в тази част и сключен през 2018 г. колективен трудов договор за отрасъл „Здравеопазване“ от КНСБ, в който е определен минимален размер на ДТВ за трудов и професионален стаж от 1% месечно в/у основния размер на трудовото възнаграждение. Посоченото нарушение е отстранено едва след сигнал на СО на СБМС до Д„ИТ“-Б. и извършена от нея проверка, с подписано допълнително споразумение м/у ищцата и работодателя към трудовия договор влязло в сила, считано от 01.01.2022 г., съгласно което допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е определено да се заплаща, считано от 01.01.2022 г.

Отделно от горепосоченото, се претендира и законната лихва в/у сумите, които не са изплатени на ищцата, като част от трудовото й възнаграждение, считано от датата на дължимото плащане – първо число на всеки следващ календарен месец до деня на завеждане на ИМ в съда от 500.00 лв.

Позовавайки се на обстоятелствата изложени в ИМ, се иска съдът да постанови решение, по силата на което да осъди О.Р., с адрес: г.Р., у.„С.С.“№1, с Кмета на общината, да заплати на ищеца Н.Н.П., ЕГН*, съд. адрес: г.С., у.„Г.С.Р.“99, е.6, о.14, ДТВ за придобит стаж от 3`776.62 лв. за периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г., както и сумата от 500.00 лв. – мораторна лихва в/у тази сума за периода от 05.04.2019 г. до датата на завеждане на ИМ пред съда – 05.04.2022 г., както и законната лихва от тази датата до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и сторените по делото съд. и деловодни разноски. В подкрепа на основателността на исковата претенция и фактическите и правни твърдения визирани в обстоятелствената част на ИМ, ищецът е направил съответните доказателствени искания. С разпореждане №434 от 07.04.2022 г., съдът е дал ход на ИМ, 1 приемайки редовността на същата и допустимостта на предявените искове, като същевременно е изпратил на ответното дружество препис от ИМ, ведно с приложените към нея писмени доказателства, давайки възможност за подаване на отговор по реда на чл.131, ал.2 от ГПК.

В указания срок е постъпил писмен отговор на ИМ. С писмения отговор на ИМ ответникът оспорва изцяло по основание и размер в предявените искове, оспорва направените твърдения като общи, неконкретизирани, неправилни, необосновани и недоказани. Твърди че за част от целия исков период, а именно 15.07.2021 г. до 01.01.2022 г. твърдяното вземане на ищцата не съществува, като навежда доводи за заведено производство пред РС-Пк по ГД №93/2022 г. с предмет прогласяване на нищожността на колективния трудов договор от 15.07.2021 сключен м/у О.Р. и СО на СБМС. Изложени са доводи, че в ИМ по цитираното образувано дело е изложил съображения относно нищожността на колективния трудов договор. Счита, че посоченото обстоятелство нищожност на колективния трудов договор от 15.07.2021 г. без съмнение се явява основание за недължимост на претендираната сума от страна на ищцата за периода от 15.07.2021 до 01.01.2022 г.

С последваща молба депозирана от ответника по настоящето производство, е поискано спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключване на производството по образувано гр. дело №93/2022 г. по описа на РС-Пк, чийто изход се явява преюдициален по настоящия спор. Съдът е допуснал исканото спиране, като след приключване на производството по гр. дело №93/2022 г. по описа на РС-Пк с влязло в сила Решение №1377/16.12.2022 г., съдът на основание чл.230, ал.1 от ГПК, е възобновил производството.

Съдът след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената ИМ - предмет на разглеждане в настоящотопроизводство, са следните искови претенции: чл.128, т.2 КТ вр. чл.59, във вр. чл.357, ал.1 от КТ - за претенцията, имаща за предмет осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 3`776.62 лева. - главница, представляваща ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г., както и иск по чл.86 от ЗЗД, за сумата от 500.00 лева, представляваща мораторна лихва в/у главницата за периода 05.04.2019 г. до датата на завеждане на ИМ в съда 07.04.2022 г.

1. Относно иска по чл.128, т.2 КТ, вр. чл.59, във вр. чл.357, ал.1 от КТ:

Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната даденост на следните условия: 1/ наличието на трудово правоотношение с ответника (работодател) през периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г.; 2/ реалното полагане на труд от ищцата през визирания период на действие на трудовия договор; 3/ че ищцата е била придобила трудов стаж преди да е постъпила на работа при ответника или при други работодатели; 4/ че ищцата е заемала при тези други работодатели същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия, и 5/ работодателят да е заплатил претендираното от ищцовата страна ДТВ. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл.154, ал.1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите 4 от посочените изисквания. А в случай че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение. Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

В конкретния казус, поставен за решаване в настоящото производство, няма спор м/у страните по делото, че ищцата Н.Н.П. е работила по силата на трудов договор при ответника О.Р., в периода от 30.11.2015 г. до 01.01.2022 г., като е изпълнявала длъжността "мед. сестра".

Този факт се потвърждава и от приетото като писмено доказателство копие от трудов договор №РД-551/30.11.2015 г., ведно с допълнителни споразумения към договора и приложената длъжностна характеристика.

В първоначално сключения трудов договор било определено основно месечно трудово 2 възнаграждение от 540.00 лв., като впоследствие същото е било увеличавано с допълнителните споразумения по делото, като съгласно Заповед №РД-19-131 от 31.01.2019 г. е 750.00 лв., Заповед №РД-19-096 от 30.01.2020 г. е 878.00 лв., Заповед №РД-19-12 от 01.02.2021 г. е 1`037.00 лв.

Не се спори м/у страните, а и от приетите по делото доказателства се установява, че трудовото правоотношение не е било прекратено. С ИМ ищцата представи копие на Колективен трудов договор №652/15.07.2021 г., който с Решение №1377/16.12.2022 г. по гр. дело №93/2022 г. е прогласен за недействителен, респективно същия няма да се цени като годно доказателство от съда в настоящето производство.

Ответникът - съобразно указания на съда, е представил личното трудово досие на ищцата, от което е видно че същата, считано от 30.11.2015 г., е заемала длъжността „мед. сестра“ в ДГ„Р.“, ДГ„д.Е.А.“ с работодател О.Р.. Основният спорен въпрос по делото е относно това какъв е размерът на дължимото ДТВ за процесния период дали е 1% или 0,6%. За изясняването на този спорен въпрос по делото бяха събрани писмени доказателства, като бяха приети и изслушани основно и допълнително заключение по ССчЕ. По отношение на направеното възражение от ответника, че размерът на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит е 0,6%, съдът счита същото за неоснователно, поради следните съображения: от приетия по делото и представен и от 2-те страни трудов договор е видно, че за неуредените в договора въпроси се прилагат разпоредбите на КТ, нормативните актове по прилагането му, правилникът за вътрешния трудов ред на предприятието и вътрешните правила за работната заплата. Не се събраха и представиха доказателства за последващи изменения на същия касаещи дължимото възнаграждение за ТСПО. Това обстоятелство се доказва и от представените и приети по делото Вътрешни правила за работната заплата на о.Р., влезли в сила от 01.04.2015 г., като съгласно чл.18 от същите, Допълнителното месечно възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се определя в процент от основната месечна заплата, определена с индивидуалния трудов договор, за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит, който процент за работниците и служителите се определя на 1.0% в/у основната работна заплата. ВЛ по приетите и изслушани основно и допълнително заключение по ССчЕ е направило различни варианти, при които е изчислил трудовия стаж и съответно размерът на дължимото се ДТВ на ищцата за процесния период при 0,6% за исковия период и при 1% за периода от 05.04.2019 г. до 14.07.2021 г. и при 1% и при 0,6% за периода от 15.07.2021 г. до 01.01.2022 г. през който е действал обявения за нищожен колективен трудов договор. Съдът смята, че следва да възприеме за меродавен варианта на изчисление на ВЛ съгласно допълнителното заключение по основната ССчЕ без да анализира допълнителните варианти, според който трудовият стаж на ищцата при ответника към 05.04.2019 г. е 19 години, като ВЛ изчислява ДТВ за ТСПО при 1% за всяка прослужена година в периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г. като съответно размерът му е изчислен на 3`094.78 лева. ВЛ е отразило, че посоченото ДТВ за ТСПО при 1% за всяка прослужена година е за периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г. В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за безспорно установено, че в рамките на исковия период ищцата е полагала труд при ответника, с оглед на което за последния е възникнало насрещното задължение за заплащане на уговореното за това ДТВ. С оглед изложеното се налага крайният извод за основателност на предявения осъдителен иск до размера на сумата от 3`094.78 лв. - главница, представляваща ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит за периода от 05.04.2019 г. до 01.01.2022 г. Над посочения размер до пълно предявения до размера на сумата от 3`776.62 лв. предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

2. Относно иска по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД.

Основателността на този иск е предпоставена от едновременното наличие на няколко изисквания, а именно: 1/ наличието на главен дълг, произтичащ от процесния трудов договор; 2/ изпадане в забава на ответника; 3/ размера на претендираното обезщетение и 4/ 3 липса на изпълнение на това задължение от страна на ответника. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия гр. процес (чл.154, ал.1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на първите три от посочените изисквания. А в случай че това бъде сторено, ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на своето задължение. В настоящия случай се установява наличието на главен дълг, произтичащ от незаплащането на дължимото се ДТВ за придобит трудов стаж и професионален опит. Съдът на базата на допълнителното заключение на ВЛ по допуснатата ССчЕ стига до извода, че за заявения период (от 05.04.2019 г. до 05.04.2022 г.) общият размер на дължимата мораторна лихва възлиза на сумата от 542.03 лв. При това положение и предявеният акцесорен иск за мораторна лихва се явява основателен и като такъв подлежи на уважаване в предявения с ИМ размер от 500.00.