Решение № 4694 от 07.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4694 гр. София, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

ВАСИЛЕНА П. МИДОВА при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА П. МИДОВА Въззивно гражданско дело № 20221100507741 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 3531/18.04.2022г., постановено по гр. д. № 2321/2022г., поправено с решение № 4673/15.05.2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 76 състав, са отхвърлени предявените от „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД срещу „И. А. М.“ АД искове по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане ответника да плати суми, дължими във връзка с цесии: 5 х 100 (сто) лева, частично от 5 х 5 000лв., представляващи плащания без основание след 17.07.2015г. в полза на ответника, дължими във връзка с цесии в полза на ищеца (от С.Д.В., ЕГН **********; Т.Г.Б., ЕГН **********; Т.П.А., ЕГН **********; Т.А.А., ЕГН **********; Т.И.П., ЕГН **********) като са присъдени разноски в полза на ответника в размер на 1800лв.

Срещу така постановения акт е подадена въззивна жалба от ищеца „ТЕМИС КЕПИТЪЛ“ ООД, с която намира решението за неправилно, постановено поради нарушения на процесуалните правила и на материални закон, както и за необосновано. Изложени са съображения, че приетият по делото доклад по чл. 146 ГПК е непълен и неточен, поради което и делото било останало неизяснено от фактическата страна, вкл. поради процесуални нарушения не били допуснати изискани от ищеца доказателства. Заявява, че предмет на предявения от ищеца иск са парични суми, получени без правно основание от ответника от пет броя физически лица, които впоследствие по силата на договор за цесия са прехвърлили същите в полза на ищцовото дружество. Твърди, че първоинстанционният съд не е индивидуализирал 1 предмета на спора, като не се е произнесъл по съществени твърдения на страните, в това число индивидуализацията на вземанията по основание и размер и тяхната частичност, както и за уведомленията по чл. 99 ЗЗД и тяхното надлежно връчване на длъжника. Моли решението да бъде отменено.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.

А. М. АД, с който същата се оспорва като неоснователна.

Оспорват се възраженията срещу непълнотата на доклада по делото, поради което се твърди, че не са налице процесуални нарушения. Поддържа се, че решението е правилно по същество, вкл. в частта относно недействителността на договорите за цесия. Иска решението да бъде потвърдено.

По делото е постъпила и частна жалба от ищеца срещу определение №14408 от 07.06.2022 г., постановено по гр. дело№2321/2022 г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК.

С подадения в срок отговор въззиваемия оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Софийският градски съд приема за установено следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд са приети като писмени доказателства: телепоща /л.21 и сл./, в която е обективирано уведомление за цесия до ответника по чл.99, ал.3 ЗЗД чрез ищеца с посочено качество на изрично и писмено упълномощен за извършване на действията; Договор за вземания от финансови институции от 29.01.2020г., по силата на който С.Д.В. /л.364 дело СРС/, като цедент прехвърля на ищеца като цесионер всички свои вземания от Финансови институции посочени в Приложение 1 към договора (в което е посочен ответникът), дължими поради неоснователно обогатяване на длъжника за сметка на кредитора и възникнали в периода от 01.01.2015г. до датата на сключване на договора, като е описано, че неоснователното обогатяване на длъжника било настъпило вследствие на всички плащания по нищожни, недействителни клаузи и без основание, както и пълномощно от 05.02.2020г., с което С.В. упълномощава ищеца с права от нейно име да изпрати съобщение до всеки от длъжниците по договор за цесия, с което да уведоми за извършването прехвърляне на вземането в съответствие с чл.99, ал.3 ЗЗД; Аналогични по съдържание пълномощни и Договори за вземания от финансови институции: от 29.01.2020 г. между Т.Б. като цедент и ищецът като 2 цесионер /л.367 дело СРС/; от 10.01.2020 между Т.П.А. като цедент и ищецът като цесионер /л.373 дело СРС/; от 09.04.2020г. между Т.А.А. като цедент и ищецът като цесионер /л.376/; от 02.04.2020г. между Т.И.П. като цедент и ищецът като цесионер.

Пред настоящата въззивна инстанция е открито производство по проверка на истинността на представените 5бр. договори за вземания от финансови институции, приложенията и пълномощните към същите, във връзка с което е допусната и изслушана съдебно-почеркова експертиза /л.336 въззивно дело/, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена и от която се установява, че: 1) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Т.Б.; 2) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са ксерокопия на подписи, които не може да се определи дали са изпълнени от С.В. 3) Относно Т.П. – въззивникът-ищец е посочил, че няма да се ползва от представения договор за цесия, поради което същия не е бил обект на изследване; 4) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции от 03.02.2020г., в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Т.А.; 5) Подписите, положени в мястото „кредитор“ на Договор за вземания от финансови институции, в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД са изпълнение от Т.А.. Във връзка с откритото производство по чл.193 ГПК и приетата по делото СПЕ, съдът намира, че производството е неуспешно проведено по отношение на приетите писмени доказателства по отношение на Т.Б., Т.А., Т.А., като с оглед заключението в частта, в която е прието, че не може да се установи дали подписите, положени от С.В. са именно от това лице, то след като в производството по чл. 193 ГПК се установи неистинност на оспорения документ, той изобщо се изключва от доказателствата по делото и не може да бъде ползван при формиране изводите на съда досежно релевантните за спора факти, изцяло или в съответната част, която е била оспорена. Доколкото съдът не се е поизнесъл с нарочен акт преди даване ход на устните прения, следва да коментира този въпрос в мотивите на своето решение, като заключението му не намира отражение в диспозитива на акта по същество. С оглед на което следва да се изключат писмените доказателства касаещи С.В..

Допусната и изслушана е по делото пред въззивния съд и съдебносчетоводна експертиза, както и допълнителна такава, които съдът кредитира като обективни и компетентно изготвени и от които се установява, че в счетоводството на ответника са отразени постъпления от:

За Т.Б. /л.91 въззивно дело/ - имало отразени общо 3 бр. договори за паричен заем в общ размер 1500 лв., от които в периода 17.07.2018г. до 22.01.2020г. постъпили плащания в размер на 2128.11 лв., отнесени по пера, 3 както следва: общо платена главница: 1500лв.., лихва: 122.62 лв.., неустойка:

451.49 лв., разходи по събиране на заема: 54лв.;

За Т.А. - имало отразени общо 7бр. договори за паричен заем общо 15 250 лв., от които в периода 17.07.2018г. до 13.11.2019 г. постъпили плащания в размер на 21 504.08 лв.,

За Т.А. - имало отразени общо 4бр. договори за паричен заем в общ размер 1250 лв., от които в периода 14.08.2017 г. до 08.11.2017г. постъпили плащания в размер на 1963.36 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира следното от правна страна:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Предмет на настоящото производство е иск по чл. 55,ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сумите от:

100 лв. - частично от сумите от 5 000 лв., платени от С.Д.В. ЕГН:

********** без правно основание в периода от 17.07.2020 г. до 29.01.2020 г. и прехвърлени по силата на договор за цесия в полза на ищеца;

100 лв. - частично от сумите от 5 000 лв., платени от Т.Г.Б., ЕГН **********, без правно основание в периода от 17.07.2020 г. до 29.01.2020 г. и прехвърлени по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор;

100 лв. - частично от сумите от 5 000 лв., платени от Т.П.А., ЕГН **********, без правно основание в периода от 17.07.2020 г. до 10.01.2020 г. и прехвърлени по силата на договор за цесия в полза на ищеца;

100 лв. - частично от сумите от 5 000 лв., платени от Т.А.А., ЕГН ********** без правно основание в периода от 17.07.2020 г. до 09.04.2020 г. и прехвърлени по силата на договор за цесия в полза на ищеца с договор;

Уважаването на иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловено от наличието на следния фактическия състав: предаване и съответно получаване на даденото /процесните парични суми/ при начална липса на основание. При този иск в тежест на ищеца е да установи единствено факта на предаването и получаването на исковата сума от ответника, а ответникът от своя страна, ако твърди, че е получил даденото на някакво правно основание, следва да го докаже при условията на пълно и главно доказване, както и да докаже основанието за задържането на полученото при него. (Вж. Решение № 29/28.03.2012 г. по гр. д. № 1144/2010 г. на IVГ.О. на ВКС, Решение № 182/15.07.2019 г. по гр.д. № 3322/2017 г. на IV Г.О. на ВКС, Определение № 60385/02.12.2021 г. по ч.гр.д. № 4500/2021 на IV Г.О. на ВКС).

С определение настоящият въззивен състав, съобразявайки направеното оплакване от въззивника във връзка с доклада по делото и обстоятелствата по същото, е приел същото за обосновано, констатирайки че първоинстанционният съд е извършил непълен доклад по чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК, поради което е указал на въззивника (ищец), че в негова тежест е да 4 докаже следните обстоятелства: факта на плащане на процесните суми от страна на цедентите в полза на ответното дружество след 01.01.2015г. в размери от по 100.00лв.; прехвърляне на тези вземания на „Темис Кепипъл“ ООД по силата на валидни договори за цесия, за което ответникът е уведомен от цедента или надлежно упълномощен цесионер, както и наличие на основание за спиране и/или прекратяване течението на погасителната давност по отношение на процесните вземания. Съответно в тежест на въззиваемия (ответник) е разпределено да докаже, че в случай че се установи извършването на твърдените плащания, че е съществувало основание за получаване, съответно задържане на получените суми.

Решението на СРС е ПРАВИЛНО в частта, в която е отхвърлен осъдителният частичен иск за 100 лева по отношение на придобито от ищеца вземане на С.В.. С оглед приетата по-горе неистинност на оспорените документи (Договор за вземания от финансови институции, в мястото кредитор на Приложение № 1 към същия и в мястото „Упълномощител“ към пълномощно по чл.99, ал.3 ЗЗД), то не е доказано прехвърляне на вземане на това лице в полза на ищеца и същият не е доказал активна материалноправна легитимация по отношение визираното процесно вземане спрямо ответника.