Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 661 от 06.03.2026, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 2391/2025
Вид
Определение № 661
Подписан
06.03.2026
В сила
06.03.2026
Състав
Бонка Йонкова, Петя Хорозова, Иванка Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 39, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 42 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19г · Закон за управление на отпадъците

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 661 гр. София, 06.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20258002902391 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е образувано по искова молба с вх. № 4320 от 24.10.2025 г., подадена от Община Пазарджик, представлявана от кмета П. Н. К., чрез пълномощника му адв. Т-С., срещу ЕКОР ЕООД, ЕИК 123747927, гр. Стара Загора, и ЕКОБУЛСОРТ ЕАД, ЕИК 175343487, гр. София, за отмяна на решение № 2025-06-02-009-25 от 02.06.2025 г. на А рбитражен съд при Съюза на арбитрите в България, постановено по ВАД № 9/2024 г., при заявени основания по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗАрб.

В исковата молба се твърди, че атакуваното арбитражно решение (съответно частта от него, с която ищецът е осъден да заплати на ответниците парични суми на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съобразно депозираната в отговор на указанията на съда уточнителна молба, а именно – 82 553.37 лв. на ЕКОР ЕООД и 6 1191.50 лв. на ЕКОБУЛСОРТ ЕАД) е постановено при липса на валидно сключено арбитражно споразумение между страните, тъй като обективираната в Допълнително споразумение № 3/02.12.2021 г. арбитражна клауза е недействителна - сключена е извън обема на представителната и разпоредителна власт на кмета на Община Пазарджик. Евентуално се поддържа, че ако арбитражният съд е бил компетентен да разгледа спора, то решението му е постановено в противоречие с обществения ред (с оглед 1 произнасяне за неустойка в размер над 5.7 милиона лв.) и при допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на ищеца (общината е била лишена от правото да участва равноправно в избора на арбитър и др.). Претендират се разноски.

Първото основание за отмяна, касаещо недействителността на арбитражната клауза, се мотивира с липса на валидно упълномощаване на кмета на Община Пазарджик за договарянето на такава от страна на останалите общини – членове на Регионалното сдружение за управление на отпадъците – Пазарджик, което е сключило договор с ДЗЗД „Център за рециклиране – Пазарджик“ по реда на ЗОП. Кметът на Община Пазарджик е бил упълномощен единствено да подготви и проведе процедурата по ЗОП, но не и да предоговаря условията, при които договорът е бил сключен. Твърди се, че арбитражното споразумение е нищожно, тъй като е сключено от некомпетентен орган, без необходимото упълномощаване, в нарушение на колективния характер на собствеността и управлението на общия проект, в противоречие с чл. 11 от Споразумението за партньорство от 10.04.2017 г. между общините Пазарджик, Батак, Белово, Брацигово, Лесичево, Пещера и Септември, както и в нарушение на чл. 19г ЗУО. Поддържа се, че договарянето на арбитражната клауза противоречи на императивни правни норми - чл. 39, ал. 1 и чл. 42 ЗЗД (при липса на воля на упълномощителя и липса на изрично или мълчаливо потвърждение на действията на кмета на Община Пазарджик от останалите общини). В подкрепа на твърдяната недействителност са и доводите, че арбитражното споразумение представлява самостоятелен процесуален договор и изисква ясно изразена воля на страните, които се обвързват от него, респ. че пълномощието за сключване на договора за обществена поръчка не включва правомощие за сключване на арбитражна клауза, нито за изменение на договорната подсъдност, предвидена в чл. 52 от договора. Поддържа се още, че недействителността на арбитражната клауза следва и от противоречието й с императивни разпоредби на ЗОП, тъй като представлява предоговаряне на съществени условия на договора, както и че клаузата е сключена с неправосубектно образувание – ДЗЗД „Център за рециклиране – Пазарджик“.

На следващо място ищецът развива доводите си за противоречие на 2 арбитражното решение с обществения ред, поради това, че неустойката, предмет на арбитражното производство, противоречи на добрите нрави, като води до грубо нарушаване на принципа на добросъвестност, справедливост и правомерност в облигационните отношения, особено при разходване на публичен ресурс. Арбитражният съд е намерил неустойката за прекомерна, но не и за изначално нищожна, каквато тя всъщност е, като по този начин е нарушил обществения ред - чрез санкциониране на публични органи без реална вреда, в противоречие с конституционните принципи за управлението на общинската собственост и публичните финанси.

На последно място Община Пазарджик излага съображенията си и за наличие на „други причини“ по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗАрб, препятстващи възможността й за ефективно и равноправно участие в арбитражното производство – свързани с осуетения избор на посочения от нея арбитър, без съобщаване от страна на арбитражния съд на условията за валидност на избора, както и поради непроизнасяне на арбитражния съд по искане, свързано с присъдените по делото разноски.

В предоставения едномесечен срок за отговор ответниците, чрез пълномощника си адв. Босев, изразяват становище за неоснователност на исковата молба. Поддържат, че са били налице предпоставките на чл. 7, ал. 2 и ал. 3 ЗАрб и чл. 7 от Правилника на Арбитражния съд при Съюза на арбитрите в България за разглеждането на спора, освен това ищецът е предявил в арбитражното производство насрещни искове, с което на практика се е съгласил спорът да бъде разрешен от този съд. На следващо място считат, че на липса на представителна власт могат да се позовават само лицата, които не са били надлежно представлявани, т. е. останалите общини в Регионалното сдружение за управление на отпадъците – Пазарджик. Излагат доводи за редовно конституиране на арбитражния състав и за липса на нарушения, ограничаващи правото на Община Пазарджик при избора на арбитър. Правят се и възражения, свързани с предходно арбитражно производство между страните (ВАД № 11/2022 г.), инициирано от настоящия ищец именно въз основа на сега оспорваната арбитражна клауза, в смисъл, че оплакванията срещу действителността й са преклудирани. Оспорват и основанието за отмяна на атакуваното арбитражно решение поради противоречието му с обществения ред, свързано с размера на неустойката, като излагат доводи за 3 системно неизпълнение на задълженията по договора от страна на Община Пазарджик и за вредите, които по този начин се нанасят на участниците в ДЗЗД; релевират и обстоятелството, че общината е предявила насрещен иск за неустойка в същия размер (5 780 899.50 лв.) и на същото договорно основание. Молят за отхвърляне на предявени я иск и за присъждане на разноските.

Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 48, ал. 1 ЗАрб (арбитражното решение е връчено на ищеца на 12.08.2025 г.). Предвид допустимостта и редовността на производството, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в публично съдебно заседание, а настоящото определение да се счита за доклад по делото.

Посочената от ищеца правна квалификация по чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗАрб съответства на обстоятелствата и петитума на исковата молба.

Спорът е изцяло правен, като страните са направили доказателствени искания единствено за прилагане на арбитражната преписка в оригинал.

Арбитражното дело е изискано и е постъпило в съда на 16.01.2026 г. Същото следва да бъде приобщено към материалите по настоящото дело. По приемане на приложените към исковата молба заверени преписи от писмени доказателства съдът ще се произнесе в публичното си заседание (същите са налични и по арбитражната преписка).

Не се констатира основание за даване на допълнителни указания на страните във връзка с доказването.

Водим от горното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към делото ВАД № 9/2024 г. по описа на 4

Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България – в оригинал.

ДЕЛОТО ДА СЕ ДОКЛАДВА на председателя на Второ т. о. за насрочването му в публично съдебно заседание с призоваване на страните.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страни те.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5