Присъда № 3 от 26.02.2026, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 480/2025
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 26.02.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- Сийка Златанова
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 183 · Наказателен кодекс
- чл. 183, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 3/26.02.2026 г. по НОХ дело № 480/2025 г. по описа на СРС с подсъдим
Д. Р. Ш.
Подсъдимият Д. Р. Ш. е предаден на съд с обвинение за престъпление по чл. 183, ал.
1, вр. с чл. 26, ал.1 НК за това, че в периода от месец януари 2019 год. до месец март 2022 г. включително в гр. Смолян, при условията на продължавано престъпление, след като е осъден с Решение № 77/13.05.2013 г. по гр. дело № 30/2013 г. на РС - Мадан, влязло в сила на 13.05.2013 г., изменено в частта за издръжката със съдебна спогодба от 15.06.2018 г. по гр.д. № 202/2018 г. на РС - Смолян, в сила от 15.06.2018 г., да издържа свой низходящ детето си Д. Д. Ш., ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно - в размер на 38 месечни вноски всяка по 150 лв.
/76.69 евро/ на обща стойност 5700 лв. /2914.36 евро/ както следва: в периода от месец януари 2019 г. до месец май 2019 г. включително – пет месечни вноски по 150 лв. всяка /76.69 евро/ на обща стойност 750 лв. /383.47 евро/ и в периода от месец юли 2019 г. до месец март 2022 г. включително – тридесет и три месечни вноски по 150 лв. всяка /76.69 евро/ на обща стойност 4950 лв. /2530.89 евро/. Обвинението изменено в съдебно заседание, проведено на 03.02.2026 г.
В съдебно заседание прокурорът С. от РП – Смолян поддържа обвинението както е повдигнато, предлага на подсъдимия да се наложи наказание пробация за срок от шест месеца с две пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен служител с периодичност два пъти седмично.
Адв. Т. - повереник на частния обвинител Д. Д. Ш. – непълнолетна, действаща със съгласието на нейната майка Е. Ч., поддържа обвинението и моли подсъдимият да бъде осъден съобразно предложението на прокурора.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание, не се признава за виновен. Моли да бъде оправдан.
Защитникът адв. *** пледира да бъде поставена оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението.
От събраните и приобщени в съдебното следствие писмени и гласни доказателства Съдът установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. Р. Ш. е роден на *** г., *****
Д. Д. Ш. е родена на *** г., сега непълнолетна, и нейни родители са Е. Т. Ч. и Д. Р.
Ш..
С влязло в сила на 13.05.2013 г. решение от същата дата по гр.д. № 30/2013 на РС – Мадан е прекратен бракът на Е. Ч. и Д. Ш., родителските права по отношение на детето Д. са предоставени на майката и местоживеенето на детето е определено по местоживеенето на майката. Бащата Д. Ш. е осъден да заплаща на детето чрез неговата майка ежемесечна издръжка в размер на 80 лв., считано от 01.03.2013 г. до настъпване на условия за нейното изменение или прекратяване.
Поради неизпълнение на задължението за заплащане на издръжката въз основа на издаден на 13.02.2018 г. изпълнителен лист по решението на РС – Мадан, по молба на Е. Ч.
1 от 20.03.2018 г. е образувано изп.д. № 31/2018 г. по описа на СИС при СмРС.
На 08.01.2018 г. Е. Ч. е депозирала пред РС – Смолян молба за защита от домашно насилие срещу Д. Ш. за извършени актове на домашно насилие на 8.12.2017 г., 07.01.2018 г. и 08.01.2018 г. по отношение на нея и на малолетната им дъщеря, по която е образувано гр.д. № 24/2018 на РС – Смолян. С решение № 133/23.03.2018 г. съдът е допуснал исканата защита и е отстранил Ш. от съвместно обитаваното им жилище и е забранил да приближава Е. и детето им, местоживеенето им, местоработата и детската градина, местата за социални контакти и отдих. Съдът е осъдил Ш. да заплати на Ч. разноски в размер на 400 лв. за назначения на детето особен представител, за което на 27.07.2018 г. е издаден изпълнителен лист в нейна полза. Този изпълнителен лист е представен по изп.д. № 31/2018 на СИС при СмРС от взискателя Е. Ч. на 24.08.2018 г. и е приложен по делото с резолюция на ДСИ от 10.10.2018 г., с която е разпоредено да се изпрати нова покана за доброволно изпълнение до длъжника. Върху изпълнителния лист няма отбелязвания за извършени плащания.
Н а 20.02.2018 г. от Е. Ч. е подадена искова молба пред РС – Смолян, с която е предявила иск срещу Д. Ш. за изменение на пресъдената издръжка, по която е образувано гр.д. № 202/2018 г.. С протоколно определение от 15.06.2018 г. е одобрена постигната между страните спогодба, по силата на която Д. Ш. се задължил да заплаща увеличена издръжка на дъщеря си чрез нейната майка в размер на 150 лв. месечно, считано от 20.02.2018 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. договорено е издръжката да се заплаща до 20-то число на месеца, за който се отнася по банков път или по друг начин с издаване на счетоводен документ, потвърждаващ извършване на плащането на сумата. Определението за одобряване на спогодбата е влязло в сила на 15.06.2018 г. Въз основа на одобрената съдебна спогодба е издаден изпълнителен лист на 29.06.2018 г.. Същият изпълнителен лист е бил приложен от взискателката Е. Ч. по изп.д. № 31/2018 на СИС при СмРС на 04.07.2018 г. /л.
65 от изп.д./. С резолюция на ДСИ от същата дата е разпоредено да се изпрати нова покана за доброволно изпълнение до длъжника за новата издръжка. Поканата е връчена на длъжника лично на 19.07.2018 г., с която същият е поканен доброволно да заплаща по 150 лв. ежемесечна издръжка, считано от 20.02.2018 г.; 5 390 лв. издръжка за минало време до 10.07.2018 г.; 1 381,68 лв. лихва за забава до 10.07.2018 г., публични задължения и ДТ. Върху изпълнителния лист няма отбелязвания за извършени плащания.
На 18.06.2018 г. Е. Ч. е подала искова молба пред РС - Смолян срещу Д. Ш., с която е предявила иск за обезщетение на неимуществени вреди от актове на домашно насилие, извършени на 28.12.2017 г.; 07.01.2018 г. и 08.01.2018 г., по която е образувано гр.д. № 726/2018 на РС – Смолян. Делото е прекратено с влязло в сила протоколно определение от 03.12.2018 г. поради оттегляне на иска от ищцата.
На 28.11.2018 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника по изп.д.
№ 31/2018 - Д. Ш. за заплащане на издръжки за минало време в размер на 6 140 лева, ведно със законната лихва за закъснелите плащания в размер на 1 609,51 лв.; 400 лв. разноски и 150 лв. ежемесечна издръжка за минало време, както и за присъединени публични вземания и ДТ. Поканата му е връчена чрез Роза Ничева, посочена за „съпруга“, на 01.12.2018 г. На 29.01.2019 г. Ш. е платил 150 лв. по сметка на ДСИ по изп.д. № 31/2018; 79/2018 и 84/2018, като от тази сума на 31.01.2019 г. на Е. Ч. са преведени 50 лв. издръжка за минал период по изп.д. № 31/2018.
С молба от 11.05.2018 г. Е. Ч. е помолила внесените от Ш. суми по ИД № 31/2018 да се превеждат по сметката й в ОББ АД. /л. 45 от изп.д./
На 30.01.2019 г. до „***“ ООД – работодателя на Ш. е изпратено запорно съобщение за удръжки от работната му заплата в размер на 150 лв. за ежемесечна издръжка, а при възможност и повече за погасяване на стари издръжки за минало време. Запорното 2 съобщение е връчено на работодателя на 01.02.2019 г. чрез техн.сътрудник на дружеството.
На 10.06.2019 г. /л. 96 от изп.д. № 31/2018 г./ е преведена сумата от 200 лв., от която 150 лв. по ИД № 31/2018 г. и 50 лв. по ИД 84/2018 г. На 12.06.2019 г. на взискателя Е. Ч. от ДСИ е преведена издръжка в размер на 150 лв. за м. юни 2019 г.
Видно от приложеното изпълнително дело № 31/2018 на СИС при СмРС, по него са извършени принудителни плащания от длъжника, съответно на 14.05.2018 г. в размер на 80 лв.; на 03.12.2018 г. в размер на 25 лв.; на 31.01.2019 г. в размер на 50 лв. и на 12.06.2019 г. в размер на 150 лв. /вж. отбелязването на гърба на изпълнителния лист/.
Същевременно Е. Ч. подала жалба пред РУ – Смолян с оплакване, че Ш. не заплаща пресъдената издръжка от РС - Мадан. Образувано било на 09.07.2018 г. ДП № 126/2018 г. на РУ - Смолян. Наказателното производство е прекратено с постановление от 13.02.2019 г. на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. В показанията на свид. Ч. от 13.12.2018 г. Е. Ч. заявила, че след раздялата им с Д. Ш. през януари 2018 г. същият е изплатил всички дължими издръжки за детето Д. към момента на разпита.
В последствие с протоколно определение от 20.09.2022 г. по гр. № 113/2022 г. на РС Мадан издръжката отново била увеличена от 150 лв. на 240 лв., считано от 01.04.2022 г. до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно с лихва за забава. Въз основа на одобрената спогодба на 03.11.2022 г. е издаден изпълнителен лист № 137, въз основа на който е образувано изпълнително дело за издръжка № 70/2023 на СИС при СмРС. Плащанията са записани на гърба на изпълнителния лист, като първото плащане датира от 01.08.2022 г. и е в размер на 300 лв. Плащанията по това изпълнително дело длъжникът Ш. извършва с пощенски записи и разписки от Изи пей, съгласно приложените разписки /л. 111 и 112 от ДП/.
На 12.07.2024 г. е образувано настоящото ДП № 84/2024 г. на РУ – Мадан по жалба на Е. Ч. срещу Д. Ш. за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, извършено в периода май 2013 – април 2024 г. вкл.
Така в процесния период януари 2019 – май 2019 и юли 2019 – март 2022 вкл. дължимата издръжка за Д. е в размер на 150 лева.
Съгласно изготвената справка за регистрирани трудови договори на Д. Ш., в инкриминирания период същият е бил трудово ангажиран по трудови договори, съответно в периода 09.01.2018 – 11.06.2019 г. в „***“ ООД; в периода 13.06.2019 – 18.02.2020 г. в „***“ ЕООД и в периода 20.02.2020 – 20.05.2022 г. в ЕТ „***“.
Съгласно удостоверението, издадено от „***“ ООД в периода януари 2019 – юни 2019 г. е получил нетно трудово възнаграждение в общ размер 2 091,73 лв. или средно по 348,61 лева месечно.
Видно от удостоверението, издадено от „***“ ЕООД, в посочения период юни 2019 – февруари 2020 г. е получил общо брутно трудово възнаграждение в размер на 4 361,50 лв. или по 484,61 лева средномесечно брутно трудово възнаграждение. Нетното възнаграждение след приспадане на удръжки за данък, ДОО и СО е в общ размер 3 385,57 лв. или средномесечно по 376,17 лв.
Според служебните бележки, издадени от ЕТ „***“ в периода февруари 2020 – май 2022 г. подсъдимият е получил нетен доход в размер на 14 797,66 лева или средно месечен нетен доход по 528,49 лева.
Освен непълнолетната Д., подсъдимият има и друго малолетно дете, за което следва да осигурява издръжка.
Подсъдимият не притежава недвижими имоти и не е регистриран като земеделски производител /л. 23, 27 и л. 32 от изп.д./, но е притежавала три леки автомобила, които е 3 декларирал. л. 26 от изп.д./.
В обясненията си пред съда подсъдимият Ш. твърди, че тъй като майката на Е. Ч. **** Ч. се грижила за Д., то при всяко негово прибиране от курс зад граница, давал на нея парите за издръжка на ръка от края на 2017 г. Твърди, че е давал много повече от дължимата издръжка. Твърди, че тъй като бабата подала жалби в ДСП срещу майката Е., то от социалните работници бил посъветван да заплаща издръжката на бабата. Същото му било казано и от ДСИ ***. Твърди още, че издръжката от 150 лв. плащал всеки месец на ръка, без документ и не се е отчитал на съдия изпълнителя. След увеличението на издръжката на 240 лв. твърди, че превежда парите на бабата ****. Твърди още, че получаваната от него заплата ведно с командировъчните възлиза на 1 300 – 1 400 лева.
Бившата съжителка на подсъдимия – свид. *** потвърждава твърдението му, че го е придружавала до *** – квартала, в който живее **** Ч. със съпруга си и Д., когато всеки месец е плащал на ръка издръжката от 2017 г.. Не е виждал какви суми е давал, както и не може да каже каква заплата е получавал. През 2021 г. родила общото им дете, а от март 2023 г. не живее с Ш.. Всеки месец й плаща издръжка за нейното дете, дори дава повече от определеното.
В показанията си свид. Е. Ч. заявява, че в периода 2019 -2022 подсъдимият не е плащал пари нито на нея, нито на майка й. Започнал да плаща след 2022 на майка й чрез Изипей. Твърди, че подсъдимият я накарал да подпише, че е изплатил издръжките по решението от 2013 г., за да й даде писмена декларация за пътуване на детето в Турция, поради което образуваното от нея досъдебно производство било прекратено. Детето живее при нейните родители от 2018 г.. Тя работи сезонно и през лятото взима Д. и нейната майка **** при нея на морето. Отрича социалните работници да са съветвали подсъдимия да плаща на майка й. Твърди, че родителите й не са споделяли през периода 2019 -2022 г. Ш. да им е плащал на ръка, както и чрез Изипей. От майка й била подадена жалба пред социалните, с която е заявила, че няма пари да издържа детето. Самата тя през пандемията Ковид била спряла работа и също нямала доходи. Не е разрешавала издръжката да се плаща на майка й.