Определение № 37625 от 13.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 37625 гр. София, 13.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДИНА К. КАЛЕВА като разгледа докладваното от РАДИНА К. КАЛЕВА Гражданско дело № 20261110107951 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба на „Джи Ен Би Ел“ ООД против Г. Н. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 3 КТ, вр. чл.

92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 766,94 евро, представляваща обезщетение при неизпълнение по неуважителни причини на задълженията на ответника да завърши в уговорения срок обучението за длъжността „Монтажник, панели/формовани блокове“, с код по НКПД: 71122003, съгласно Трудов договор № 422/31.01.2025 г., сключен между работодателя „Джи Ен Би Ел“ ООД и служителя Г. Н. П., и да работи, след приключване на обучението, на осигурената му работа в уговорения срок.

Ищецът твърди, че на 31.01.2025 г. между страните е сключен трудов договор № 422/31.01.2025 г. на основание чл. 230 КТ, по силата на който ответникът се задължил да усвои в процеса на работа професията „Монтажник, панели/формовани блокове“, като срокът на обучението бил шест месеца, а основното месечно трудово възнаграждение – 2400 лв.

Уговорено било след успешното завършване на обучението ответникът да работи при ищеца за срок от 18 месеца, като при неизпълнение на договорните задължения дължи обезщетение в размер на 1500 лв., равностойни на 766,94 евро.

Поддържа, че ответникът постъпил на работа на 03.02.2025 г., като срокът на обучението следвало да изтече на 03.08.2025 г. В периода на обучението ответникът ползвал неплатен отпуск от 17.04.2025 г. до 30.04.2025 г., както и от 14.08.2025 г. до 10.09.2025 г., а в периода от 04.08.2025 г. до 28.10.2025 г. ползвал последователни отпуски поради временна неработоспособност. Твърди, че поради неполагането на труд през посочените 1 периоди ответникът не завършил обучението в уговорения срок.

На 17.10.2025 г. ответникът подал молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 30.10.2025 г., като със заповед № 319/30.10.2025 г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Ищецът поддържа, че ответникът не изпълнил задължението си да завърши обучението по неуважителни причини, както и да работи при работодателя през уговорения срок от 18 месеца след приключването му.

Твърди, че е изпълнил собствените си договорни задължения, като е осигурил необходимите условия за провеждане на обучението. Счита, че с прекратяването на трудовото правоотношение по инициатива на ответника е възникнало задължението му за заплащане на уговореното обезщетение в размер на 1500 лв., равностойни на 766,94 евро, което не е погасено.

Моли искът да бъде уважен, като претендира и направените по делото разноски.

В законоустановения срок ответникът, редовно уведомен, не е депозирал отговор на исковата молба. Не е взел становище по предявения иск.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск е допустим.

Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 232, ал. 3 КТ, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно трудово правоотношение за обучение по време на работа между страните, съдържанието на поетите от тях договорни задължения, включително уговорката за заплащане на обезщетение при неизпълнение, изпълнението на собствените си задължения по договора, както и неизпълнението от страна на ответника по неуважителни причини на задължението да завърши обучението в уговорения срок и да работи при работодателя за уговорения период след приключването му.

В доказателствена тежест на ответника е да установи погасяването на претендираното вземане, ако твърди такова, като може да провежда насрещно доказване, като ангажира доказателства за опровергаване на фактите, чието установяване е възложено в доказателствена тежест на ищеца.

По доказателствените искания:

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.11.2026 г. от 10,20 ч., за когато да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад, обективиран в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.

ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват медиация, могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на правосъдието.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги предупреждава, че ако не направят доказателствени искания, губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

Определението е окончателно.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – на новия съдебен адрес съгласно молба от 08.07.2026 г., а на ответника на адреса, съгласно справка от НБД „Население“ на л. 41 от делото!

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3