Решение № 184 от 20.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво В. Добрев при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело № 20232100100937 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. Х. В., ЕГН **********, с адрес *******, със съдебен адрес Бургас, ул.“Граф Игнатиев“ №7 срещу Л. К.

С., ЕГН **********, с адрес ******** за прогласяване нищожност на договор за прехвърляне на собственост върху недвижим имот срещу поемане на задължение за гледане и издръжка, материализиран в нотариален акт №******** от *****г. по описа на нотариус Станка Димова на основание чл.26 ал.2 предл.4 ЗЗД, а в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на сделката при условията на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД и разваляне на договора, поради неизпълнение на основание чл.87 ал.3 ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.

Твърди се в молбата, че през месец юни 2020г. наследодателят на ищеца прехвърлил на ответницата недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор: *** (нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, тринадесет) по кадастралната карта и кадастралните регистри, на град Бургас, одобрени със заповед РД-189 от 30.01.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, последното изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 08.06.2020г., който самостоятелен обект се намира на етаж 3 (трети) в сграда с идентификатор: ***(нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две), същата с предназначение : жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор: ***(нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три); с адрес: гр.Бургас, ул.”Св. Патриарх Евтимий” №2(две), вх.Б(буква Б), ет.3(трети), ап. - ляв; с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, целият с площ от 76,00 (седемдесет и шест) квадратни метра; брой нива на обекта: едно; при граници на съседни самостоятелни обекти в сградата: на същият етаж: самостоятелен обект с идентификатор: *** (нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, четиринадесет) и самостоятелен обект с идентификатор; *** (нула, 1 седем хиляди седемдесет и девет, точка,шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, шест); под обекта: самостоятелен обект с идентификатор:

*** (нула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, единадесет); над обекта: самостоятелен обкт с идентификатор: *** (пула, седем хиляди седемдесет и девет, точка, шестстотин и тринадесет, точка, триста седемдесет и три, точка, две, точка, петнадесет); с прилежащи части: избено помещение №7(седем), с площ от 13.20(тридесет цяло и двадесет стотни) кв,м.; таванско помещение № 6 (шест), с площ от 6.40(шест цяло и четиридесет стотни)кв.м.; ведно с 11.10%(единадесет цяло и десет процента)идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата; като съгласно предходни документи за собственост, самостоятелният обект представлява: апартамент, находящ се в гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий”2(две); на III - трети етаж, със застроена площ от 76.00 (седемдесет и шест) квадратни метра; състоящ се от дневна, спалня, кухня, баня - тоалетна, антре и тераса, при граници на жилището: изток - външен зид; запад апартамент на В.В.; север - външен зид; юг - външен зид; ведно с избено помещение № 7(седем), с полезна площ от 13.20(тринадесет цяло и двадесет стотни)кв.м.; при граници на избеното помещение: избено помещение на Цв.Д.; избено помещение на Е.П.; външен зид; и избено помещение на В.В., отгоре - апартамент на Я.П.; ведно с 11.10% (единадесет цяло и десет процента)идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, върху който е построена сградата; представляващ парцел VI - шести, в квартал 278 двеста седемдесет и осем, по плана на гр.Бургас, при граници на парцела: ул.’’Патриарх Евтимий”, ул.”Уилям Гладстон”, ул.”Хан Крум”, ул.”Иван Вазов“ срещу задължението и за гледане и издръжка.

Според ищеца договорът е сключен без основание, поради наличието на заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на скорошната му смърт, с което обстоятелство ответницата е била наясно. Именно знанието на ответницата за състоянието на прехвърлителя, водело до неговата нищожност, поради липса на основание.

Противоречието с добрите нрави се извежда отново от поведението на ответницата, която недобросъвестно се възползвала от уязвимото състояние на прехвърлителя, с намерение да не го издържа и гледа дълъг период от време, което предвид знанието и за неблагоприятните прогнози се явявало несъразмерна престация по договора. Нарушението на добрите нрави, според ищеца, се изразявало именно в неравностойността на насрещните задължения по договора. Казаното се потвърждавало от скорошната смърт на наследодателя на ищеца.

Уточнява се също така, че непосредствено преди сключване на процесния договор на Х.В. е поставена диагноза рак на левия бял дроб. Сочи се също така, че наследодателят на ищеца към датата на извършване на сделката е бил наясно с онкологичното заболяване, от което страда. Твърди се, че поетите задължения от ответницата по договора не се изпълнявали, а нуждата на прехвърлителя от грижи останала неудовлетворена.

Неизпълнението било съществено и значително. Според ищеца не ставало ясно как ответницата е полагала грижи за баща му, след като е живяла в София, а прехвърлителят се е намирал в гр.Бургас. В тежест на ответницата било да установи, че е изпълнявала договора точно, като е предоставяла ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка на кредитора.

Поетото с договора задължение за издръжка било единно и неделимо и трябвало да се осъществява чрез престиране на грижа и издръжка постоянно и в пълен обем, до края на живота на прехвърлителя. Предвид неизпълнението на тези две ежедневни задължения за даване на издръжка и полагане на грижи за прехвърлителя, ответницата се явявала неизправна страна, от което следвало, че са налице основания за разваляне на договора.

В постъпилия отговор ответницата намира исковите претенции срещу нея за неоснователни. Сочи, че с прехвърлителя се познавали от 14 години и правили планове да 2 остареят заедно, но за нещастие Х.В. се разболял. Ищецът дори не отишъл на погребението на баща си, като въобще не се интересувал от него.

Оспорва се твърдението за неизпълнение по договора от нейна страна. Ответницата се противопоставя на тезата, развита в исковата молба за неизбежната смърт на прехвърлителя и нейното знание за това. Според нея поставянето на тежка диагноза не означава непременно скорошна смърт на пациента. Допускането, че е възможен неблагоприятен изход от болестта не било равнозначно на знание за близка смърт и не лишавало уговорените престации по алеаторния договор от еквивалентност.

Излага се също така, че инициативата за сключване на сделката била на прехвърлителя, като в случая следвало да се отчетат както положените грижи за минал период, така и тези след подписване на договора, които продължили повече от година.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, че наследодателят на ищеца Х.Д.В. е прехвърлил на ответницата Л. К. С. процесния недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.

Сделката е обективирана в нотариален акт №****** от ****г. по описа на нотариус Станка Димова. Не е спорно също така, че праводателят по сделката е починал на ***** г., поради онкологично заболяване.

От свидетелските показания се установява, че ответницата Л. С. и Х.В. са живели дълги години съвместно, като до последно ответницата е била при Х.В. и му е помагала.

По делото са представени от ответницата писмени доказателства: касови бележки, приходни квитанции, пълномощно, издадено на ответницата, което да послужи пред СГКК Бургас и Данъчна служба – Бургас, снимков материал, фактури, разписки за направени плащания за битови нужди, копия на касови бележки, копия на билети за градския транспорт, медицински рецепти, саморъчно написано изявление от ответницата за извършено плащане за ремонт, фактура за строителни материали, разписка за извършено плащане с подпис от домоуправителя на входа, договор за ремонтни дейности, разписки за извършени плащания.

От приложените по делото удостоверения от НОИ е видно какви суми от пенсии и добавки са били получавани от Х.В. и Л. С. за периода от 01.2019г. до 06.2021 г.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Твърденията на ищеца, че договорът е нищожен поради липса на основание, предвид наличие на заболяване на прехвърлителя, предполагащо настъпване на скорошната му смърт, за което обстоятелство е било налице знание у приобретателката- ответница към момента на сключването му са неоснователни.

Основанието е типичната непосредствена цел, която се преследва с предоставянето на имуществената облага, желаният правен резултат от сделката, който се явява и причина за нейното сключване. В хода на делото не са събрани доказателства, че страните по сделката не са искали постигане ефекта на типичната и непосредствена цел на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а са желаели друг резултат. Според чл.26 ал.2 изр. последно ЗЗД основанието се предполага до доказване на противното, като в тежест на ищеца съобразно разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК е да обори тази презумпция. Липсата на основание предполага липса на престации, което в конкретния случай не е на лице.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане не е изрично уреден в закона и сключването му следва общото правило на чл. 9 ЗЗД за свобода на договарянето, доколкото не противоречи на закона и добрите нрави. Касае се за двустранен, възмезден, алеаторен договор, т. е. обемът и продължителността на престацията 3 на приобретателя не е определен във времето, зависи от здравословното състояние на прехвърлителя и продължителността на живота му. В съдебната практика се приема, че когато имотът е прехвърлен само срещу задължение за бъдещи грижи при знанието на приобретателя за предстоящата близка смърт на прехвърлителя и той няма намерение да изпълнява поетото задължение, договорът е нищожен поради липса на основание. В процесния казус, имотът е прехвърлен и заради положените от приобретателката грижи за прехвърлителя и до момента на сключване на договора, т.е и за минал момент, а не само за бъдещи грижи. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане в миналото и за в бъдеще има за основание придобиване на едно право и при сключването му това основание е налице, защото вече са полагани грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределено по обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което обстоятелство в настоящия случай не е било известно на страните. Независимо, че прехвърлителят е страдал от тежко заболяване, което в повечето случай води до летален край и приобретателят е знаел за това, не може да се приеме, че липсва основание за бъдещите грижи. Според практиката на ВКС, настъпването на смърт съвсем скоро след датата на договора се предполага, когато е налице тежко заболяване, каквото е онкологичното, от каквото е страдал и прехвърлителя Х.В., но при изпадане в така наречения "терминален стадий", предшестващ смъртта в период от няколко дни, характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост, невъзможност и за елементарни движения, често или постоянно изпадане в безсъзнание и т. н., като изискваният времеви период от сделката до настъпването на смъртта е съвсем кратък – дни до един месец /р. № 420 от 11.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 99/2011 г., III г. о., р. № 569 от 8.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 76/2009 г,. IV г. о. /. Само по себе си допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане може да умре, не е равнозначно на знание за близка, скорошна и неизбежна смърт и не лишава уговорените насрещни престации от еквивалентност.