Решение № 5889 от 30.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5889 гр. София, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20241100504577 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11033/12.10.2022 г. по гр. д. № 55083/2021 г. на Софийски районен съд, 153 състав, Л.Т.А. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 1844,49 лв. - дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „******* № *******, през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 265,75 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.; сумата 18,02 лв. - главница за дялово разпределение през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 449,81 лв. - разноски по делото, като искът за цена за доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 1 844,49 лв. до пълния предявен размер 1 894,08 лв. и за периода 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 265,75 лв. до пълния предявен размер 281,40 лв. и за периода 13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., а искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 3,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 10.09.2021 г. е отхвърлен изцяло. Със същото решение А. Т. Г. е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 877,99 лв. - дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия до топлоснабден имот - апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. „******* № *******, през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 1

24.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 126,50 лв. - обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.; сумата 9,01 лв. - главница за дялово разпределение през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 224,90 лв. - разноски по делото, като искът за цена за доставена топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 877,99 лв. до пълния предявен размер 947,04 лв. и за периода 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., акцесорният иск за обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия е отхвърлен за разликата над 126,50 лв. до пълния предявен размер 140,70 лв. и за периода13.03.2020 г. - 08.04.2020 г., а иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1,75 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 10.09.2021 г. е отхвърлен изцяло.

Горепосоченото решение е обжалвано с въззивна жалба на А. Т. Г., чрез адв. Д.

К., в частите, с които са уважени исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу нея.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Поддържа се, че по делото не се установява при условията на пълно и главно доказване, че ответницата А. Г. е била потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за процесния период, нито че между ищеца и наследодателя на въззивницата е било налице облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия.

Недоказано било и твърдяното от ищеца наследствени правоприемство. Поради това се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените срещу А. Т. Г. искове.

Въззивната жалба е редовна и допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД и третото лице – помагач не вземат становище по жалбата.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно. В частите, с които съдът се е произнесъл по исковете срещу Л.Т.А. и е отхвърлил исковете на „Топлофикация София“ ЕАД срещу А. Т. Г., решението е влязло в сила като необжалвано, а в обжалваната му част - същото е допустимо.

На първо място, за прецизност следва да се посочи, че коректната правна квалификация на предявените искове е чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Спорни на етапа на въззивното производство са въпросите дали е било налице облигационно правоотношение между ищеца и наследодателя на въззивницата, както и настъпило ли е наследствено правоприемство.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на дефиницията, закрепена в §1, т.

2а от ДР на ЗЕ (след 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

2

Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.

Съгласно мотивите към т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ВКС, ОСГК, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 По делото е представен нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 97, том. I, нот. дело № 97/1987 г. на I-ви нотариус при Софийския районен съд, с който е признато, че А.Т.А. е собственик на апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж. к.

*******, като в нотариалния акт не е посочена сума за доплащане.

От представено по делото удостоверение от ГИС София се установява идентичност между адресите ж. к. „******* и ж.к. *******.

Представен е протокол от 29.01.2002 г. от общо събрание на етажните собственици на ж.к. *******, вх. „А“, с който е взето решение за сключване на договор с ФДР, като в приложения към решението списък на собствениците името на А.Т.А. фигурира срещу апартамент № 18.

От изготвена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2019 г. А.Т.А. е починал на 13.11.2020 г., като е оставил следните наследници: сестра си А. Т. Г. и преживялата си съпруга Л.Т.А., с която са сключили граждански брак на 21.05.1983 г., видно от представено по делото удостоверение за граждански брак.

С оглед на посочените доказателства, въззивният съд счита, че А.Т.А. е бил собственик на процесния недвижим имот през исковия период 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г.

По делото не е спорно, че през процесния период имотът е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира) е била присъединена към топлопреносната мрежа. След като е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение между А.Т.А. и „Топлофикация София“ ЕАД в процесния период, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт е достатъчен за доказване на иска по основание.

Съгласно установената практика (решение № 437/17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III г. о. и др.) нормата на чл. 48 ЗН регламентира законова 3 презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството.

Предвид изложеното, с оглед доказателствата по делото, въззивният съд счита, че законовата презумпция на чл. 48 ЗН не е оборена, поради което А. Т. Г. се явява пасивно процесуално легитимирана на отговаря за включените в наследството на А.Т.А. задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, произтичащи от договора за доставка на топлинна енергия, за 1/3 ид. ч. от тях, съгласно наследствените й права, определени съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 2, изр. първо ЗН.

Количеството и стойността на доставената до имота в процесния период топлинна енергия се установява от приложените по делото писмени доказателства и заключението на приетата по делото съдебно-техническа и експертиза, което въззивният съд кредитира като пълно и обосновано.

Във въззивната жалба не са изложени конкретни оплаквания относно стойността на топлинната енергия, доставена до топлоснабдения имот през исковия период, относно изводите на съда, касаещи възражението за погасителна давност, както и относно размера на мораторната лихва върху цената на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, поради което и на основание чл. 269 ГПК този въпрос стои извън пределите на въззивната проверка, поради което не следва да се обсъжда по същество.

Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, първоинстанционното решение, в обжалваната му част, следва да се потвърди.

Съобразно изхода на спора, право на разноски има въззиваемата страна, в полза на която следва да се присъди сумата от 200 лева – депозит за особен представител във въззивното производство.

Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІI - Б въззивен състав, РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11033/12.10.2022 г. по гр. д. № 55083/2021 г. на Софийски районен съд, 153 състав, в частите, с която А. Т. Г., ЕГН **********, е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД сумата 877,99 лв., представляваща дължима главница за доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането; сумата 126,50 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 03.07.2020 г.; сумата 9,01 лв., представляваща главница за дялово разпределение през периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 24.09.2021 г. до изплащане на вземането, при 4 правилна правна квалификация на исковете по чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

ОСЪЖДА А. Т. Г., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лева – разноски за депозит за особен представител във въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД – „Т.“ ООД.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5