Решение № 1431 от 31.07.2017, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№.........../........2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,

ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и седемнадесета година в състав

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

При участието на секретаря

ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 868/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след постановеното с решение № 3109/18.03.2016 г. по адм. дело № 3754/2015 г. на ВАС РБ, ІІІ отделение, обезсилване в обжалваните части на първоначално постановеното от Адм. съд – Варна решение № 2915/18.12.2014 г. по адм. дело № 4347/2013 г. и връщането на делото за ново разглеждане в обезсилените части от друг състав на първоинстанционния съд.

Във връзка с дадените от касационната инстанция с решение № 3109/18.03.2016 г. по адм. дело № 3754/2015 г. задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, при новото разглеждане на делото ищецът е прецизирал по указание на съда исковите си претенции по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ в частите, предмет на разглеждане и произнасяне в производството по чл. 226 АПК, като с писмена молба с. д. № 7942/16.05.2016 г. е уточнил по основание, размер, период на предявяване и ответник заявените при кумулативно обективно съединяване осъдителни искове по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ, а именно:

І. Срещу Министерство на правосъдието – 1/ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 27.06.2007 г. – 31.05.2009 г. вкл., изразени в изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на администрацията на Затвора – Варна да му предостави полагаемите се по чл. 31 ал. 1 б. „б“ ЗИН /отм./ безплатно облекло, обувки и спални принадлежности според утвърдени за целта таблици от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на финансите, ведно със законна лихва върху главницата от момента на първоначалното предявяване на ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване;

2/ за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 27.06.2007 г. – 16.12.2013 г. в размер на 15 106 лв.

ІІ. Срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – 1/ за заплащане на обезщетение в размер на 33 251, 96 лв. за претърпени неимуществени вреди в периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г., изразени в изпитано от ищеца унижение, стрес, безсилие и страх, поради бездействието на администрацията на Затвора – Варна да му предостави полагаемите се по чл. 84 ал. 2 т. 3 ЗИНЗС безплатно облекло, обувки и спални принадлежности според утвърдени за целта таблици от Министъра на правосъдието, ведно със законна лихва върху главницата от момента на първоначално предявяване на ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване; 2/ за заплащане на мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г. в размер на 9 401 лв.; 3/ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за периода 01.06.2009 г. – 16.12.2013 г. в размер на 1, 38 лв. /един лев и тридесет и осем стотинки/ вследствие на бездействието на администрацията на Затвора Варна да му предостави безплатно миещи препарати според утвърдената за целта Таблица № 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода, утвърдена от началника на ГУ на МЛС, ведно със законна лихва върху главницата от момента на първоначалното предявяване на ИМ /16.12.2013 г./ до окончателното й погасяване.

В уточняващата молба погрешно като дата на предявяване на ИМ е посочено 01.12.2013 г. наместо действителната такава 16.12.2013 г., видно от поставения върху ИМ печат на Адм. съд – Варна.

В проведените по делото открити съдебни заседания предявените искове срещу Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ се поддържат изцяло от ищеца, който се явява лично и с пълномощника си адвокат М.К..

Ответниците Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ оспорват изцяло исковете като в с. з. на 12.07.2017 г. изразяват по съществото на спора чрез пълномощника си юрисконсулт С. становище за недоказаност в съдебното производство на твърдяното от ищеца незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация.

В същия смисъл е и заключението на представителя на Окръжна прокуратура – Варна.

За да се произнесе по основателността на предявените искове, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

От събраните при първоначалното разглеждане на делото в първата инстанция писмени доказателства се установява, че с присъда по н.о.х.д. № 340/89 г. на Плевенски военен съд ищецът К.С.Р. е осъден на смърт по чл. 116 т. 6, 10 и 11 НК за това, че на 17.07.1989 г. в землището на с. Горно Павликени, обл. Ловеч, по особено мъчителен за убитата начин, с особена жестокост, по хулигански подбуди и при условията на опасен рецидив умишлено е умъртвил М. ***, като с Указ № 4/25.01.1999 г. на Вицепрезидента на Република България присъдата му е заменена с доживотен затвор. Понастоящем изтърпява наказанието си в Затвора Варна, където е преведен на 27.06.2007 г. от Плевенския затвор. От 01.06.2009 г. след влизането в сила на ЗИНЗС е поставен на строг режим като за целия период на престоя си във Варненския затвор е награждаван пет пъти и е наказван повече от двадесет и шест пъти за различни нарушения на Правилника за вътрешния ред в затворите, ЗИНЗС и ППЗИНЗС. В този смисъл са данните по приложената на л. 27 – 29 от досието по адм. дело № 4347/2013 г. на Адм. съд – Варна писмена справка рег. № 360/07 от 13.03.2013 г., изходяща от началника на Затвора – Варна.

Според данните по справката, актуални към момента на изготвянето й през м. март 2013 г., на лишените от свобода, изтърпяващи наказанието си във Варненския затвор, не се предоставят горно и долно облекло и обувки поради липсата на централни доставки като периодично при направени дарения на такива вещи те им се раздават безвъзмездно според социалния им статус. Относно лишения от свобода К.С.Р. е уточнено, че при постъпването му в Затвора – Варна на 27.06.2007 г. е получил полагащите му се спални принадлежности, включващи 2 бр. жакардово одеало; 1 бр. долен чаршаф от хасе;

1 бр. горен чаршаф от хасе; 1 бр. възглавница; 1 бр. калъфка за възглавница от хасе и 1 бр. дюшек, като на 25.01.2012 г. от постъпили дарения са му предоставени и 1 бр. хавлиена кърпа и 1 чифт вълнени чорапи. Уточнено е, че спалното бельо на всички лишени от свобода се подменя с ново при захабяване. Относно тоалетния сапун е посочено, че се предоставя на лишените от свобода ежемесечно по списък срещу подпис като списъците се съхраняват в счетоводството на Затвора.

Изнесените от началника на Варненския затвор обстоятелства се потвърждават изцяло от всички останали събрани при първоначалното разглеждане на делото писмени и гласни доказателства /показанията на разпитаните в с. з. на 14.03.2014 г. свидетели Й.С.П. и М.Л.Ж. и на разпитаните в с. з. на 25.04.2014 г. свидетели Г.П. Н. Д.Б.М. и К.К.Н./. Всички изслушани от съда свидетели са с преки и непосредствени възприятия от обсъдените от тях въпроси като част от тях в обследвания период са се намирали в контакт с ищеца също в качеството на изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ /това са свидетелите Й.С.П. и М.Л.Ж./, а част от тях са служители в Затвора /това са свидетелите Г. П. Н. - социален инспектор в Затвора, считано от 1999 г.; Д.М. – завеждащ „Домакинска служба“ в Затвора от м. юли 2010 г.; и К.К. Н. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в периода 1999 г. – 2011 г. и считано от 2011 г. – старши инспектор „Човешки ресурси“/. Всички до един потвърждават обстоятелството, че през процесния период юни 2007 г. – декември 2013 г. администрацията във Варненския затвор не е предоставяла от направени централни доставки дрехи и обувки на лишените от свобода, изключая според свидетеля Г.Н. момента на постъпването им в Затвора, като същевременно всички обясняват, че дрехи и обувки се получават чрез Затвора само от направени външни дарения. В тази връзка свидетелят К.Н. разяснява, че много пъти църквите с камиони са докарвали дрехи и обувки за доживотно осъдените, а свидетелят Д. М. сочи, че в последно време Затворът е на дарения и от военни поделения /тъй като разпитът му е от април 2014 г., основателно може да се заключи, че визира поне и предходната 2013 г./. Във връзка с даренията от църковни служители свидетелят Г.Н. сочи, че ищецът е получавал и пари от свещеника, който ги посещава в групата, които са му за лични нужди за покриване на най-необходимите стоки, които биха могли да се намерят в лафката на Затвора. Свидетелите Й.П. и М.Ж. също споделят в показанията си, че единият от начините за снабдяване на затворниците с дрехи и обувки са даренията от външни лица, въпреки че според тях ищецът не се бил възползвал от него. Другите практикувани според тях начини са вътрешната размяна между затворниците, било срещу други вещи, цигари или храна, било срещу извършването на някаква услуга, а също и снабдяването им чрез близки и роднини. Според показанията на свидетеля Ж. обаче ищецът не е в състояние да се възползва от последния начин, тъй като родителите му са починали, а сестра му „ако може да задели 5 лева и да му прати на година, пак е добре“. В заключение и св. П., и св. Ж. твърдят, че дрехите и обувките на Р. са му дадени от други затворници като в тази връзка св. П. заявява, че ищецът „разчита на някой, на когото са му купили нови дрехи, да му даде старите си дрехи да ги доизносва, същото е и с обувките“. Свидетелят Г.Н. сочи обаче, че ако ищецът сам не сподели, няма как да се разбере дали разполага с дрехи или не, като според него Р. е имал такива, защото не го е виждал необлечен. Свидетелят К.Н. е по-подробен в показанията си като разяснява какъв е реда в Затвора, за да се снабди лишеният от свобода с дрехи и обувки от постъпилите дарения – ако някой лишен от свобода, който няма близки, има нужда от средства, трябва да пусне молба до началника на Затвора и след това чрез отдел „Финансово-ресурсно осигуряване“ те му се осигуряват. Единствен свидетелят Д.М. се ангажира при разпита си с по-конкретно разясняване на причините, поради които затворническата администрация не е в състояние да снабдява лишените от свобода с дрехи и обувки извън направените дарения. Той сочи, че средствата за затворниците по отделни пера се разпределят след съгласуването на бюджета за годината като приоритетни са храната, медикаментите, токът и водата и едва, ако останат средства, се отива към други разходи /напр. постелъчни принадлежности, спално бельо и т.н./. Показанията му в тази част се възприемат от съда като обективни и компетентни като се има предвид характера на заеманата от него длъжност в Затвора – завеждащ „Домакинска служба“, пряко свързана със снабдяването и разходването на стоково-материални ценности и отчета на тяхното движение.

Свидетелят сочи в показанията си, че през процесния период месечната издръжка на лишените от свобода е от порядъка на 400 лв., без значение на зоната, в която се намират, като в нея се включват ток, вода, транспорт /тъй като храна се внася всеки ден/, перилни и миещи препарати, заплати на лишените от свобода.

Показанията му в тази част се потвърждават изцяло от заключението на извършената и приобщена към доказателствата по делото съдебно-счетоводна експертиза /л. 380 - 382 от досието по адм. дело № 4347/2013 г. на Адм. съд – Варна/, според която през обследвания период месената издръжка във Варненския затвор на всеки лишен от свобода, включително и на ищеца, е както следва: 1/ за 2007 г. – 450, 39 лв.; 2/ за 2008 г. – 478, 91 лв.; 3/ за 2009 г. – 422, 04 лв.; 4/ за 2010 г. – 432, 25 лв.; 5/ за 2011 г. – 415, 62 лв.; 6/ за 2012 г. – 563, 04 лв.; 7/ за 2013 г. – 719, 17 лв. Месечната издръжка се определя на база на годишната, която всяка година се определя и утвърждава от ГД „Изпълнение на наказанията“, явяваща се второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. Вещото лице сочи, че утвърдената сума за издръжка включва абсолютно всички разходи за лишените от свобода – храна, заплати, потребени ел. енергия, вода, гориво, медикаменти, хигиенни и постелъчни материали и т. н. След извършването на документална справка в счетоводството на Затвора и в отдел „Финансово-ресурсно осигуряване“ вещото лице потвърждава изнесеното в справка рег. № 360/07 от 13.03.2013 г. обстоятелство, че при постъпването си на 27.06.2007 г. във Варненския затвор ищецът е получил полагащите му се спални принадлежности, включващи 2 бр. жакардово одеало; 1 бр. долен чаршаф от хасе; 1 бр. горен чаршаф от хасе; 1 бр. възглавница; 1 бр. калъфка за възглавница от хасе и 1 бр. дюшек, а на 25.01.2012 г. от постъпили дарения е получил и 1 бр. хавлиена кърпа и 1 чифт вълнени чорапи. Потвърждава също така и изнесеното в справката обстоятелство, че през целия период на Р. ежемесечно е предоставян срещу подпис сапун като конкретизира количеството му - обикновен сапун 250 гр. и тоалетен сапун 200 гр. според приетата за местата за лишаване от свобода Таблица 6 за безвъзмездно полагащи се перилни и миещи препарати. Същата е приложена на л. 84 и 85 от досието по адм. дело № 4347/2013 г. Отделно от това в последните два абзаца на заключението вещото лице потвърждава факта, че в Затвора няма документални данни за получени от ищеца лично бельо и дрехи, които наред с други стоки от първа необходимост е можел да закупува от лафката на Затвора, като за целта в периода 10.12.2007 г. – 30.11.2013 г. е разполагал с получени по дарение суми на обща стойност 1 572 лв., съгласно разпечатката от програма „Contel“. Същата е приложена от л. 94 до л. 116 на досието по адм. дело № 4347/2013 г. на Адм. съд – Варна. Същевременно на л. 81 от това дело е приложена утвърдената от началника на ГУ на МЛС Таблица № 3 за полагащото се вещево доволство на един лишен от свобода мъж, в която са конкретизирани по видове, количества и срокове на ползване полагащите им се облекла и обувки.