Решение № 2534 от 26.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2534 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Василена Дранчовска при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20231100504645 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв.ГПК.

С решение № 1083 от 24.01.2023 г. по гр.д.№ 6798 по описа за 2022 г. на СРС, 85 състав се: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Де. Ге. Н., не дължи на " Първа инвестиционна банка" АД, сумата от 1 087.15 лв. - лихви по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 74 РКО-А-0706/17.11.2007 г. съгласно Извлечение по картова сметка с IBAN **** на Г. Бо. Ни . за отчетния период от 20.12.2021 г. до 19.01.2022 г., поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ иска за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 2 500 лв. - главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 74 РКО-А-0706/17.11.2007 г.

/17.11.2007 г.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби от:

1

1-Д. Г. Н., ищец пред СРС.

Решението се обжалва в частта , в която искът по чл.124, ал.1 ГПК /отрицателен установителен/ е бил отхвърлен за сумата от 2 500 лв.- главница по договор за издаване на международна кредитна карта по разплащателна сметка № 74РКО-А-0706/17.11.2007 г.

Въззивницата излага доводи, че решението е неправилно като постановено в разрез със събраните по делото писмени доказателства. От същото се установявало, че последната издадена на баща й Г.Б.Н. кредитна карта е със срок на валидност м.06.2018 г. След тази дата липсвали данни да е била издавана кредитна карта на наследодателя й или същият да е изразил воля пред банката за продължаване на срока на кредитната му карта. Неясно останало по делото защо банката не е обявила кредита за предсрочно изискуем при положение, че по договора не били плащани дори минималните погасителни вноски. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че счетоводството на банката е водено нередовно. Вещото лице не могло да установи и кога и кои лица са извършвали погасяване на кредита при положение, че баща й бил починал на 11.07.2019 г. СРС бил кредитирал заключението на вещото лице, но погрешно достигнал до извода, че сумата се дължи. От това заключение се установявало, че последната дата на която била изтеглена сума в размер на 400 лв. по овърдрафта била 03.06.2018 г., а последното извършено лично от длъжника погасяване било на 10.12.2018 г.

След тази дата нямало никакви действия от страна на титуляра. Счита, че ответника не доказал по никакъв начин дължимостта на сумата в размер на 2 500 лв. Представените от ответника екселски таблици били оспорени относно автентичността им и затова същите не доказвали тезата на ответника за дължимостта на сумата. СРС бил обърнал доказателствената тежест като поискал от ищцата да представи доказателства за усвояване и погасяване на сумите по кредита при положение, че от страна на ищцата било оспорено изобщо усвояването или погасяване на кредита от наследодателя й и от самата нея. Останало не установено, въпреки изслушаната експертиза, от коя сметка е преведена сумата в размер на 24 лв. през 2020 г.

Иска се от настоящата инстанция да отмени в обжалваната му част първоинстанционното решение и да постанови друго с което претенциите на ищеца да бъдат уважени. Претендират се разноски.

2

По въззивната жалба не е постъпил отговор от ответника пред СРСПИБ АД. В хода на производството се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на първоинстанцонното решение в отхвърлителната му част. Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 07.02. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 17.02.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима.

2- „ПИБ“ АД, ответник пред СРС.

Решението се обжалва в частта в която е уважен, предявеният срещу ответника/въззивник отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на така постановеното решение в тази му част. Сочи, че в отговора по исковата молба изрично заявил, че договора не е обявен за предсрочно изискуем. Следвало да се има предвид, че се касае до договор за кредит предоставен като овърдрафт по разплащателна сметка. Овърдрафта бил безсрочен. В този случай при забава за плащане на месечната вноска лихвата се прибавяла към дълга и се капитализирала. За разлика от обикновения кредит при който се работело по погасителен план, то при овърдрафта значение за начисляване на лихвата имал размера на действително усвоената сума. Последната можела да бъде главница, такса или лихви. При овърдрафта не следвало да се надвишава определения размер. Крайният срок до който можело да се плати вземането за главница ведно с акцесорните вземания за лихви, такси и разноски бил срокът на действие на договора, който срок автоматично се продължавал съгласно ОУ на банката за този тип кредитни продукти. Съществувала възможност банката да изменя тези ОУ като за това уведомява потребителите. В случая това изискване било спазено. Липсвало волеизявление на потребителя за прекратяване на договорната връзка и затова правоотношението съществували и към настоящия момент. В подкрепа на тезата си сочи, че след изтичането на първоначалния срок били постъпвали суми за погасяване на 3 кредита. Неправилно СРС бил приел, че 5-годишният давностен срок е само по отношение на главницата. Това било така защото предсрочна изискуемост на кредита не била обявена от банката. Приложимо било приетото в ТР №5/2019 г. на ОСГТК на ВКС, от 21.01.2022 г. При това положение от страна на ищцата били дължими както главницата, така и лихвата.

Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната му част. Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ищцата пред СРС-Д. Г. Н., в който се излага становище за нейната неоснователност и правилност на решението в частта в която претенцията й по чл.124, ал.1 ГПК относно лихвата в размер на 1087, 15 лв. е била уважена. Правилно СРС бил приел, че е приложим 3-годишният давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. Въпреки спирането било налице погасяване по давност на това задължение.

Позоваването на ОУ не водело до промяна на изхода по спора в тази му част.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

За обжалваното решение въззивницата е уведомена на 07.02. 2023 г.

Въззивната жалба е подадена на 21.02.2023 г.

Следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Ето защо съдът счита, че въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е посочил, че е безспорно между страните, че са сключили договор за издаване на револвираща международна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 74РКО-А-0706/17.11.2007 г. с кредитен лимит от 2 500 лв., който бил усвоен. Съгласно чл.9 от договора приложими били ОУ на ПИБ АД, които били представени по делото на л.3840. Ищцата била единствен наследник на картодържателя Г.Б.Н., който бил починал на 11.07.2019 г. и за нея бил налице правен интерес от предявяване на процесните отрицателни установителни искове за отричане на претендираните от ответника, вземания. Съдът е приел, че ищцата не отрича материалните предпоставки за възникване на вземанията, а единствено 4 релевирала възражение за изтекла погасителна давност. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че последното усвояване на суми по кредитната карта било извършено преди смъртта на кредитополучателя, който към този момент бил разполагал с валидна кредитна карта. При тези си мотиви СРС е приел, че възникването на вземания на банката в размер на 2 500 лв.-главница и лихва в размер на 1 087, 15 лв. било доказано. Този извод не се променял от заявеното от вещото лице, че поради липсата на отделна аналитичност не може да се определят отделните вземания в рамките на непогасените задължения в общ размер на 3 608, 66 лв. В конкретния случай задълженията се погасявали при приложение нормата на чл.76, ал.2 ЗЗД, тъй като липсвали нарочни уговорки в договора, както и, че кредитополучателя не бил упражнил избор при извършване на всяка вноска. Затова извършените плащания погасявали задълженията в следната последователност: разноски, лихви

/възнаградителни и мораторни/ и главница. Следвало да се вземе предвид и, че погасяванията били следвани от нови усвоявания и така била останала непогасена главница в размер на 2 500 лв. Общо дължимата сума била в общ размер на 3 608, 66 лв. от които главница в размер на 2 500 лв. и лихви в размер на 1 108,66 лв. По отношение възражението за погасяване на задълженията по давност СРС е отграничил договора за кредит от този за овърдрафт като е посочил, че при последния не се изготвя погасителен план, тъй като отнапред не е известно каква част от разрешените средства ще бъдат усвоени, но и при него като банков кредит се определяла месечна падежна дата, размер на минималното погасяване от формирания дълг и дължимата лихва на ползване на средствата. В случая падежът и минималната погасителна вноска били определени в т.1, б.“з“ и „к“ от ОУ. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установило, че последната дата на която е изтеглена сума в размер на 400 лв. по овърдрафта е 03.06.2018 г. Съобразно уговорките в ОУ изискуемостта на вземанията /погасителните вноски/ била настъпила с определената падежна дата – 05.07.2018 г. По арг. от чл.114 ЗЗД погасителната давност започвала да тече от изискуемостта на вземанията. За неоснователен е приет довода на ищцата, че давността е настъпила в един по-ранен момент, а именно от момента в който вземанията са станали предсрочно изискуеми. Предсрочната изискуемост не настъпвала автоматично, а следвало за това длъжникът да 5 бъде уведомен. Такива доказателства в случая липсвали. Прието е още, че вземанията по договор за кредит, вкл. процесния, не били периодични плащания, тъй като се касаело до неделимо плащане. По арг. от чл.66 ЗЗД в случая се касаело до частични плащания на едно задължение и затова приложима била 5-годишната давност по чл.110 ЗЗД като СРС се е позовал и на съдебна практика на ВКС, която е цитирал. Затова и давностният срок по отношение вземането за главница не бил изтекъл като следвало да се вземе предвид и спирането на течението на давностния срок за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. по силата на обявеното в страната извънредно положение. По отношение на лихвите, обаче, бил приложим тригодишния давностен срок по чл.111 , б.“в“ ЗЗД и този срок бил изтекъл още преди завеждане на делото. Налагал се извод, че отрицателния установителен иск е основателен по отношение на задължението за лихва в размер на 1 087, 15 лв., а по отношение на главницата- не.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите във въззивните жалби:

Въззивна жалба на ищцата пред СРС:

Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищцата като наследник на починалия картодържател Г.Б.Н., отрича да са налице вземания на ответника като твърди, че баща й не бил надлежно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и, че липсвало недвусмислено волеизявление от страна на ответника в този смисъл.

Същевременно сочи, че последното плащане било сторено преди датата на смъртта на наследодателя й- 19.07.2019 г. Сочи, че в случая с оглед особеностите на получения кредит се касаело до периодични плащания и затова същите се погасявали в хипотезата на чл.111, б.“в“ ЗЗД. В този смисъл било и приетото в ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№ 3/2011 г.