Решение № 203 от 13.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 203 гр. Пловдив, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Радослав Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Николинка Цветкова Въззивно гражданско дело № 20255300502393 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 3181/23.0.2025г., постановено по гр. д. № 10476 по описа за 2024г. на Пловдивски районен съд, XXIII гр. с., се признава за установено в отношенията между страните, че А. К. М., ЕГН **********, не дължи на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК***, сумата от 561, 46 лева, представляваща погасена чрез прихващане част от главницата в общ размер на 3 816, 35 лева по изп. лист № 6072/03.07.2019г., издаден по ч. гр. д. № 20223/2017г. на ПРС, 17 гр. с., въз основа на който е образувано изп. дело № 306/2024г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825 с район на действие Окръжен съд Пловдив.

Отхвърля като неоснователен предявения от А. К. М., ЕГН ********** против „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК ***, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че А. К. М., ЕГН ********** не дължи на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК ***, сумата от 1315, 69 лева, представляваща погасена по давност законна лихва върху главницата от 3 816, 35 лева за периода от 20.12.2017г. до 13.05.2021г., за която е издаден изпълнителен лист № 6072/03.07.2019г. по ч. гр. д. № 20223/2017г. па ПРС, 17 гр. с. и е образувано изпълнително дело № 306/2024г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег. № 825, с район на действие Окръжен съд Пловдив.Осъжда „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК *****да заплати на А. К. М., ЕГН ********** сумата от 251, 32 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство. Осъжда А. К. М., ЕГН ********** да заплати на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК **** сумата от 100 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство.

С въззивна жалба вх. № 29135/18.08.2025г. А. К. М., ЕГН ********** /ищца в първоинстанционното производство/, обжалва решението в отхвърлителната му част като 1 неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Оспорва приетото от районния съд, че законната лихва се погасява с изтичането на 5-годишна давност съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, доколкото законната лихва е периодично вземане с акцесорен характер и по отношение на нея е приложима специалната 3-годишна давност. В случая законната лихва не била и самостоятелно установено вземане по основание, размер и срок.Във всички случаи според жалбоподателката лихвите, начислени преди 13.05.2021г. били погасени по давност, но съдът не ги разграничил по периоди, а неправилно приложил общ срок. Освен това издаването на разпореждане от ЧСИ за налагане на запор спрямо трето лице не било достатъчно за прекъсване на давността, а следвало да е налице реално изпълнение.Моли за отмяна на решението в обжалваната част, вместо което да бъде постановено друго, с което иска да бъде уважен в пълния предявен размер.Претендира разноски за двете инстанции.

С писмения отговор на въззиваемия по чл. 263 от ГПК се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и мотивирано в оспорваната част, а въззивната жалба е неоснователна. От своя страна оспорва като неправилно приетото от районния съд, че с полученото от дружеството уведомление за прихващане от длъжника, директно са прихванати сумите за главницата, без да се отчитат изтеклите лихви, които не са били погасени по давност до момента на постановяване на крайния съдебен акт по в. гр. д.

№ 775/2019г. по описа на ОС Пловдив и са били присъдени със съдебното решение. В случая следвало да се отчете и правилото на чл. 103, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД. Освен това след получаване на уведомлението за прихващане от длъжника и релевирано извънсъдебно възражение за изтекла погасителна давност, в молбата до ЧСИ за образуване на изпълнително дело лихвите били редуцирани. Задълженията по изпълнителното дело били отразени според коректното отчитане на извършеното прихващане, вкл. на лихвата за забава, която била начислена след прекъсване на погасителната давност. Поддържа се, че кредиторът е действал активно през процесния период, за да събере вземанията си, а в хода на изпълнителното производство е отпаднал правния интерес на другата страна за предявяване на възражението за погисителна давност, съответно за предявяване на отрицателен установителен иск. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение в уважителната му част и вместо него да постанови ново, с което да отхвърли исковете изцяло.

Тъй като постъпилият писмен отговор е с характер на насрещна въззивна жалба, на първоначалния жалбоподател е изпратен препис за писмен отговор. В срок е постъпил такъв, с който същата се оспорва като неоснователна. Поддържа се, че погасителният ефект на извънсъдебното изявление за прихващане е настъпил на 15.05.2024г. и към този момент вече не са били налице насрещни задължения между страните. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД била приложима, само ако липсвало изявление кои насрещни задължения се прихващат.

Моли се за отхвърляне на насрещната въззивна жалба.

Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, с правен интерес от обжалване на решението в оспорваните части и са процесуално допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части.По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от А. К. М., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 439 от ГПК, за признаване на установено, че не дължи на „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД, ЕИК ****, сумата в размер на 561, 46 лева, 2 представляваща погасена чрез прихващане част от главница в размер на 3816, 35 лева и сумата в размер на 1315, 69 лева, представляваща погасена по давност законна лихва за периода 20.12.2017г. до 13.05.2021г., за които е издаден изпълнителен лист № 6072/03.07.2019г. по ч. гр. д. № 20223/2017г. на ПРС, 17 гр. с. и е образувано изпълнително дело № 20248250400306 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег. № 825, с район на действие ОС Пловдив.

Първоинсатнционният съд след подробен анализ на събраните по делото доказателства, е обосновал в решението си, че за настъпване на предвидения в закона ефект на извънсъдебното изявление за прихващане – погасяване на насрещните вземания до размер на по-малкото, изявлението трябва да съдържа белезите, които индивидуализират всяко едно от тях по страни, основание и размер. То настъпва винаги с обратна сила – от първия ден, в който прихващането е могло да се извърши, т. е. когато активното вземане е било изискуемо, а пасивното – поне изпълняемо. С оглед на това решаващия съд е приел, че в случая изявлението за извънсъдебно прихващане, направено от ищцата, е породило правни последици, доколкото същото е достигнало първо до адресата му /връчено е на ответника на 15.05.2024г., а изявлението на последния е връчено на ищцата на 30.05.2024г./. С оглед на това решаващият съд е приел, че иска за недължимост на сумата от 561, 46 лева е основателен. Приел е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като вземането е установено с постановеното съдебно решение № 3931/19.11.2018г. по гр. д.

№ 3299/2018г. по описа на ПРС и срокът на новата давност във всички случаи е 5 години. В случая постановеното съдебно решение e влязло в сила на 17.06.2019г. и от този момент започнала да тече и 5-годишната давност и за вземанията за лихва, като същата изтичала на 17.06.2024г. Преди тази дата обаче, на 29.04.2024г. ответникът входирал при ЧСИ Ст. Горчев молба за образуване на изпълнително дело за вземанията по изпълнителния лист, с която поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на ищцата, респ. върху трудовото й възнаграждение. С разпореждане от 07.05.2024г. на ЧСИ Горчев бил наложен искания запор, като до ищцата било изпратено запорно съобщение.Само тези действия били достатъчни, за да обосноват прекъсване на погасителната давност и отхвърляне на предявения иск за недължимост на сумата от 1315, 69 лева, представляваща погасена по давност законна лихва върху главницата за периода 20.12.2017г. до 13.05.2012г., за която бил издаден изпълнителния лист.

Настоящия състав на съда след като се запозна с материалите по първоинстанционното дело и взе предвид доводите на страните, намира следното:

Правилно районният съд е приел, че са налице предпоставките за настъпване на предвидения в закона ефект на извънсъдебното изявление за прихващане – погасяване на насрещните вземания до размер на по-малкото, но не е отчел, че в случая е приложима поредността по чл. 76, ал. 2 от ЗЗД. В тази насока са дадени задължителни разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г., постановено по тълк. дело № 3/2017г. на ОСГТК, съгласно които за погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. Разяснено е още, че по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. Всички видове лихви са акцесорни вземания спрямо вземането за главницата и точното изпълнение на задължението включва погасяване на главницата и на определените по договора или начислените до деня на плащането законни лихви. Интересът на кредитора от изпълнението и принципът на неделимост на плащането в съчетание с коректива от изпълнението на чл. 66 от ЗЗД, налагат тълкуването, че разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД предвижда еднаква поредност за 3 плащане на всички видове лихви. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частично плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.

В настоящия случай е налице именно последната посочена хипотеза в тълкувателното решение и независимо, че длъжникът пръв е направил изявление за извънсъдебно прихващане, кредиторът не е приел така предложеното изпълнение, а от своя страна е направил изявление за прихващане, депозирано с вх. № 15323/03.06.2024г. по образуваното изп. д. № 306 по описа за 2024г. на ЧСИ СТ. Горчев, с което прихваща вземанията на дружеството в размер на 355, 16 лева законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2017г. до датата на постановяване на съдебното решение – 19.11.2018г., с вземането на длъжника за разноски в размер на 561, 46 лева, присъдени му със съдебното решение; вземането на дружеството в размер на 182 лева – разноски по делото, с остатъка от вземането на длъжника в размер на 206, 30 лева и вземането на дружеството за главница в размер на 3 816, 35 лева с остатъка от вземането на длъжника за разноски – 24, 30 лева, до размера на по-малкото. Именно това изявление в случая е породило правните последици на извънсъдебното прихващане.

Неоснователни са и доводите във въззивната жалба на А. М., че за законната лихва е приложима тригодишната погасителна давност. Независимо, че се касае за периодично вземане с акцесорен характер, с оглед специалната разпоредба на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, която не прави разграничение относно характера на вземаното, при положение, че същото е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.