Решение № 16561 от 13.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16561 гр. С, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110109716 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по предявени от „ЕМ“ ЕООД с ЕИК **** и със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. МД, ул. РПК № 4-6 е предявило против П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. „Н“, бл.123, вх.Б, ет.3, ап.31, по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК (отм.) вр. с чл.16 ЗПК (отм.) и чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 1835,42 лв., представляваща главница, дължима в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. по Договор за потребителски кредит, сключен на 11.08.2009 г. между длъжника и "ЮБ" АД, ЕИК ****, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия от 18.01.2016г., ведно със законна лихва от 10.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и договорна лихва, дължима за периода от 11.03.2018г. до 11.03.2020 г. в размер на 2 924,21 лв. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.09.2021 г. по ч.гр.д.№ 34892/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди, че между длъжника и "ЮБ" АД бил сключен Договор за потребителски кредит № FL487835 от 11.08.2009 г., по силата на който банката предоставила кредит в размер на 21280 лева, който ответникът се задължил да върне на 144 месечни погасителни вноски с краен падеж – 11.08.2021 г. В договора било уговорено, че през първата година от срока за издължаване на кредита кредитополучателят дължи на банката фиксирана годишна лихва в размер на 12 % годишно, а за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита ще се заплаща годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на „БПБ“ АД за потребителски кредити за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 4,25 %. Посочва, че ГПР по договора в размер на 17,14 %. Ответникът изпаднал в забава за изпълнение на задължението си да заплаща месечните погасителни вноски включващи главница и договорна лихва, поради което настъпила предсрочна изискуемост на задълженията, за което длъжникът е уведомен с връчването на препис от исковата молба. Вземането на банката е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 18.01.2016г., за което ответникът е уведомен с връчването на приложенията към исковата молба по настоящото дело. Ответникът не изпълнил задълженията си, поради което ищецът претендира посочените суми, представляващи редовно падежирали вноски по договора за кредит, в настоящото производство.

1

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, неоснователни и недоказани. Твърди, че претендираните с исковата молба суми са недължими. Релевира възражение за нищожност на процесния договор за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК, както и поради накърняване на добрите нрави, доколкото същият съдържал неравноправни клаузи, касаещи определянето на договорното възнаграждение и лихвения процент. Признава, че не е изпълнил задължението си за връщане на сумите по отпуснатия кредит. Счита, че съгласно чл. 15 от договора предсрочната изискуемост е настъпила на 11.08.2009 г., като от тази дата е започнал да тече и давностният срок, в резултат от което цялото вземане по кредита на ищеца било погасено по давност. Оспорва твърдението, че крайният падеж на задълженията е 11.08.2021 г.

Поддържа, че договорът за цесия, от който ищецът твърди, че черпи правата си, е нищожен, тъй като в него е допусната неопределяемост на насрещната престация на цесионера, като допълва, че не е била уведомена за извършената цесия, поради което същата не е породила действие спрямо нея. Моли за отхвърляне на исковете.

Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между цедента "ЮБ" АД и ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за паричен заем с твърдяното в исковата молба съдържание, по което на ответника е предоставен кредит в размер на посочената сума, а последният се е задължил да я върне в посочения срок; че е настъпил падежът на задълженията, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен и която възможност е била предвидена в сключения потребителски договор.

Установява се от представените доказателства и не се спори между страните, че между ответницата и "ЮБ" АД е сключен Договор за потребителски кредит № FL487835 от 11.08.2009 г., по силата на който банката предоставила на ответницата сумата в размер на 21280 лева, а ответницата се задължила да я върне на 144 месечни погасителни вноски ведно с договорена възнаградителна лихва с падеж на първата вноска– 11.09.2009 г. и на последната вноска – 11.08.2021 г. Получаването на сумата по кредита от ответницата не е спорно, като се потвърждава и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза

Спорно между страните на първо място е действителен ли е сключения договор. По направените възражения на ответника и при извършена на основание чл.7, ал. 2 ГПК служебна проверка съдът не констатира неравноправни клаузи в договора. Не са налице и сочените от ответницата основания за нищожност на договора поради противоречие с императивни правни норми и добрите нрави. Неоснователни са възраженията за липса на яснота по отношение начина на изчисляване на ГПР. В тази връзка на първо място следва да се съобрази, че към датата на сключване на договора – 11.08.2009 г. е действал Закона за потребителския кредит / обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 1.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 1.01.2007 г., бр. 110 от 30.12.2008 г., изм., бр. 82 от 16.10.2009 г., в сила от 16.10.2009 г., отм., бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г./.

Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 6 ЗПК /отм./ договорът за кредит съдържа и годишен процент на разходите по кредита, които потребителят трябва да направи, за да издължи кредита, а когато неговото изчисляване не е възможно - годишен лихвен процент и всички разходи, приложими към момента на сключване на договора за кредит. В чл. 3, ал. 4 от договора ясно е посочен ГПР – 17,14 %, а в чл. 5 са посочени разходи за ежемесечна такса за поддържане на разплащателната сметка, предназначена за обслужване на кредита, в размер на 2,50 лева.

Клаузите са ясни и недвусмислени с изискуемото съдържание съгласно чл. 7 ЗПК /отм./, поради което и договорът не е недействителен на основание чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм./ Във връзка с възраженията на ответницата за разлика между ГПР и възнградителната лихва следва да се посочи, че ГПР не съставлява годишен лихвен процент и помежду им не 2 може да се постави знак за равенство. Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗПК /отм./ годишният процент на разходите по кредита представлява общата стойност на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата на предоставения кредит. Изчисляването на ГПР съгласно чл. 22, ал. 1 ЗПК /отм./ се извършва по формула съгласно приложението, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. Компонентите, от които се формира годишният лихвен процент и формулата за калкулирането му са посочени в закона, поради което и доколкото не е изрично предвидено същите не е необходимо да бъдат подробно изчислявани и разписвани в сключения договор.

Посоченото води до извод, че по силата на договора между банката и ответницата е възникнала валидна договорна връзка, по силата на която за ищеца е възникнало задължение за заплащане на главница и договорна възнаградителна лихва, като падежът и на последната вноска на разсроченото задължение е настъпил в хода на процеса.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответницата извършила плащания за погасяване на задълженията по кредита в общ размер 145,89 лева на 14.09.2009 г., на 29.10.2009 г. и на 26.11.2012 г. , с които погасила задължения за договорна лихва в размер на 120.89 лева и за месечна такса за обслужване на кредита в размер на 25 лева. Според заключението на вещото лице задължения за вноските за главница с падежи съгласно погасителния план в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. възлизат на обща сума в размер на 1835,44 лева, а за вноските за възнаградителна лихва с падежи съгласно погасителния план в периода от 11.03.2018 г. до 11.03.2020 г. - в размер на 2913,94 лева.

От представеното извлечение от договор за възлагане на вземания от 18.01.2016 г. и приложение към него, сключен между „ЮБ“ АД /с предишно наименование „ЮБ“ АД / и „ЕМ“ ЕООД се установява, че „ЮБ“ АД е прехвърлило на ищеца вземанията си по неизпълнени потребителски кредити, сред които и вземанията към ответника по процесния договор.

Ищецът се легитимира надлежно като титуляр на претендираните вземания за главница и възнаградителна лихва по договора за потребителски кредит с оглед придобиването му от кредитора по същия. Неоснователни са възраженията на ответника за липса на действие на договора за цесия поради неуведомяването му за същия. Ищцовото дружество е било надлежно упълномощено да уведоми длъжниците за настъпилото прехвърляне на вземанията с представеното към исковата молба пълномощно от /л. 77/, като въз основа на тези му права към исковата молба е приложено и уведомление за цесия от цедента чрез упълномощения цесионер, представляван от надлежно оправомощен с тези права адвокат. Уведомлението като част от приложените с исковата писмени доказателства е връчено на ответника и по този начин длъжникът е редовно уведомен за настъпилото прехвърляне на вземанията към него и като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право в полза на ищеца следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК /в този смисъл - Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о./.

Ответницата не твърди и не доказва да е заплатила дължимите суми по договора за кредит, поради което и по изложените съображения съдът приема, че в нейна тежест са възникнали и не са били погасени чрез плащане сума в общ размер 1835,44 лева – главница, дължима в периода от 11.06.2016 г. до 11.05.2017 г. и сума в общ размер 2923,94 лева възнаградителна лихва, падежирала в периода от 11.03.2018 г. до 11.03.2020 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът релевирала възражение за погасяване по давност на задълженията, като твърди, че давностният срок е следвало да тече от 11.08.2009 г., тъй като от тази дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземанията на основание чл. 15 от договора за потребителски кредит поради настъпило неизпълнение, за която изискуемост е предвидено да не е необходимо волеизявление.

3

Тези възражения съдът не следва да бъдат споделени. Съгласно изричните разяснения, дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. В случая не се установява банката да е обявила кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно волеизявление, което да е достигнало до ответницата, поради което и изискуемостта на вземанията е настъпвала по уговорения погасителен план и е настъпила в хода на процеса с крайния падеж на вноските на 11.08.2021 г. /доколкото заявлението е подадено преди тази дата - на 10.06.2021 г./