Решение № 418 от 22.05.2026, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 418 гр. Шумен, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20253630104060 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда /КТ/, чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 124, ал.1, вр. чл. 270 от КТ и с правна квалификация чл. 215, ал. 2 от КТ, вр. чл. 121а, ал. 1 от КТ.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Стара Загора, ул. „***” № 124, ет. 7, ап. 26, чрез адв. Д. Д. от АК – Стара Загора срещу „Карго Транс 2022“ ЕООД, с ЕИК 206844734, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „***“ № 51, ет. 1, ап. 1, представлявано от управителя Павлинка Христова Тодорова.

Ищцата твърди, че с ответното дружество имала подписан трудов договор № 101 от 22.06.2022 г., по силата на който била назначена на длъжност „шофьор товарен автомобил 12 и повече тона“. Със Заповед № 47/09.05.2025 г. била командирована за извършване на транспортна услуги в страни от ЕС, като командироването обхващало периода от 01.07.2025 г. до 12.08.2025 г. или общо 43 дни, от които 31 дни за месец юли и 12 дни за месец август.

Излага, че извършила транспортната услуга, но работодателя не й заплатил дължимите командировъчни за месец юли 2025 г. в размер на 4 498.68 лева, равними на 2300.14 евро и за месец август 2025 г. в размер на 1 209.11 лева, равними на 618.21 евро.

Също така не й било заплатено и дължимото трудово възнаграждение, което за месец юли 2025 г. било в размер на 1 164.10 лева /595.20 евро/ бруто, като чистата сума за получаване била 903.32 лева, равними на 461.86 евро. Не й било заплатено и трудовото възнаграждение за месец август 2025 г., което било в размер на 1 140.49 лева /583.13 евро/ бруто и чиста сума за получаване била 885 лева, равними на 452.50 евро.

Твърди, че за това неизпълнение на задълженията от страна на работодателя, пуснала сигнал с вх.№ 25138705/ 02.10.2025 г. до Дирекция „Инспекцията по труда“ от където получила отговор, с който я уведомявали, че са задължили работодателя да й заплати съответните суми като са му предоставили срок за изпълнение на задължението за месец юли 2025г. - до 22.10.2025 г., а за задължението за месец август 2025г. - до 05.11.2025 г. До момента ищцата не получила плащане по това задължение, въпреки, че били изтекли и допълнителните срокове, които Дирекция „Инспекцията по труда“ му дала.

Във връзка с подадения сигнал до Дирекция „Инспекцията по труда“ й било казано, 1 че ответника не само, че не й е заплатил посочените по-горе задължения, но бил представил в НАП, Заповед с която се прекратява трудовото й правоотношение по взаимно съгласие чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ от 20.10.2025 г.

В исковата молба заявява, че такова съгласие за прекратяване на трудовия договор не е давала, поради което така издадената Заповед била издадена в противоречие с действителните факти, поради което Заповедта се явявала незаконосъобразна. Самата Заповед не й била връчена и не била запозната с нея.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата в размер на 3 786.68 евро /7 406.11 лв./, от които: 2 300.14 евро /4 498.68 лева/ командировъчни за месец юли 2025 г., 618.21 евро /1 209.11 лева/ - командировъчни за месец август 2025 г., 461.86 евро /903.32 лева/ - трудово възнаграждение за месец юли 2025 г., 452.49 евро /885.00 лева/ - трудово възнаграждение за месец август 2025 г., ведно със законната лихва върху дължимата сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да отмени Заповедта от 20.10.2025 г., с която се прекратява трудовото й правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, тъй като не е дала съгласие нито писмено, нито устно за прекратяването на трудовото правоотношение по взаимно съгласие и същото да се счита прекратено от 19.11.2025 г., като моли да се задължи работодателя да внесе за съответния период – от 20.10.2025 г. до 19.11.2025 г. и дължимите осигуровки. Моли да й бъдат присъдени и сторените деловодни разноски в производството.

Моли съда, да постановите предварително изпълнение на решението, в частта, относно присъдените суми за възнаграждения и обезщетения, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

В съдебно заседание, ищцата редовно призована, не се явява лично и не изпраща упълномощен представител. От нейно име е депозирана писмена молба на 19.05.2026 г., в която излагат становище по съществото на спора, както и моли предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били връчени на дружеството – ответник по реда на чл.50, ал.2 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание, ответната страна редовно призована, не се явява представляващият дружеството и не изпраща упълномощен представител.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеният като доказателство по делото препис на трудов договор 101/22.06.20922 г. се установява, че същия е бил сключен между ответника „Карго Транс 2022“ ЕООД гр. Шумен, в качеството на работодател и В. И. П., ЕГН ********** , в качеството на работник, като по силата на това съглашение работника е бил назначен на длъжност „шофьор тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона“, на пълен работен ден от 8 часа, със срок на изпитване 6 месеца, при основно месечно възнаграждение в размер на 750 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 0.6% и заплащане на нощен труд – от 0.15% от минималната работна заплата до 2 лева на час, като възнаграждението се изплаща до 30-то число на месеца, следващ периода за който е начислен.

От приложената по делото Заповед № 47/09.05.2025 г., издадена на основание Наредбата за служебните командировки на шофьорите в чужбина при международни превози на товари, одобрена с Постановление на министерски съвет № 115 от 03.06.2004 г. се установява, че ответника - работодател „Карго Транс 2022“ ЕООД гр. Шумен командирова ищцата В. И. П. за извършване на транспортна услуга в страни от Европейския съюз. В заповедта е отразено, че разходите за пътя и цялата командировка са за сметка на 2 ответника, а дневните са в размер на 90.00 евро.

По делото е представено Писмо Изх. № 25 099 280/13.10.2026 г., изготвено от Пламен Събев – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ във връзка със сигнал с Вх. № 25138705/02.102.2025 г., подаден от ищцата В. И. П.. От посоченото писмо се установява, че от компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от ответното дружество „Карго Транс 2022“ ЕООД гр. Шумен въз основа на изисканите и представените документи.

Към момента на проверката ищцата В. И. П. работела в ответното дружество „Карго Транс 2022“ ЕООД гр. Шумен на длъжността „шофьор тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“ съгласно трудов договор № 101/22.06.2022 г., сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, както и съгласно допълнително споразумение от 02.12.2024 г. към същия договор, като било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1 077.00 лв., с уговорена периодичност на изплащане - „до 30-то число на следващия месец“. В хода на проверката от страна на работодателя била представена Заповед № 47/09.05.2025 г. за командироване при извършване на транспортна услуга в страни от Европейския съюз. В заповедта било отразено, че командироването обхваща периода от 01.07.2025 г. до 31.07.2025 г., или общо 31 календарни дни и за периода от 01.08.2025 г. до 12.08.2025 г. общо 12 календарни дни. Съгласно горепосочената заповед, за времето, през което ищцата извършвали международен транспортен курс, дължимото общо възнаграждение възлизало на, както следва: за месец юли 2025 г. – 4 498.68 лв. и за месец август 2025 г. – 1 209.11 лв.

От представената разчетно-платежна ведомост за месец юли 2025 г. проверяващите служители установили следното, а именно: за 23 отработени дни била начислена брутна сума в размер на 1 164.10 лв., като чистата сума за получаване възлизала на 903.32 лв. От представената разчетно-платежна ведомост за месец август 2025 г. установили, че за 14 отработени дни и 7 дни платен годишен отпуск била начислена брутна сума в размер на 1 140.49 лв., като чистата сума за получаване възлизала на 885.00 лв. В хода на проверката били изискани и представени банкови извлечения за платени командировъчни средства на служителите, заемащи длъжността „шофьор“. От съдържанието на същите проверяващите служители установили, че за периода на изпълнение на международния рейс, извършен от ищцата през месец юли 2025 г. и месец август 2025 г., не й били изплатени нито горецитираните командировъчни средства, нито дължимото трудово възнаграждение за същите месеци. В тази връзка спрямо ответното дружество „Карго Транс 2022“ ЕООД гр.

Шумен компетентни длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен предприели принудителни административни мерки, като били дадени конкретни предписания, а именно: 1. Работодателят - ответното дружество „Карго Транс 2022“ ЕООД гр. Шумен да изплати на В. И. П. пълния размер на командировъчните пари за времето на изпълнение на международни рейсове през месец юли 2025 г., съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /обн. ДВ бр.

50/11.06.2004г./ и дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2025 г., в размер на 903.32 лв., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, със срок на изпълнение 22.10.2025 г. и 2. Работодателят - ответното дружество „Карго Транс 2022“ ЕООД гр. Шумен да изплати на В. И. П. пълния размер на командировъчните пари за времето на изпълнение на международни рейсове през месец август 2025 г., съгласно чл. 31, ал. 1 от Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина (обн. ДВ бр. 50/11. Об. 2004г.) и дължимото трудово възнаграждение за месец юли 2025 г., в размер на 885.00 лв., съгласно чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда, със срок на изпълнение 05.11.2025 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По отношение на първия обективно съединен иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 1 от КТ, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ в тежест на ответника е да 3 докаже, че е упражнил законосъобразно правото си на прекратяване на трудовото правоотношение, както и останалите твърдени от негова страна благоприятни за него факти.

По делото се установи категорично, че със сключването на Трудов договор № 101/22.06.2022 г., както и допълнително споразумение от 02.12.2024 г. към същия договор между страните е възникнало безсрочно трудово правоотношение, по което ищцата В. И. П. е изпълнявала длъжността „шофьор на товарен автомобил -12 и повече тона“ в ответното дружество, „Карго Транс“ ЕООД.

В исковата молба ищцата излага, че във връзка с подадения от нейна страна сигнал до Дирекция „Инспекцията по труда“ й било казано, че ответника представил в НАП Заповед, с която се прекратява трудовото й правоотношение по взаимно съгласие - чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, считано от 20.10.2025 г. Същевременно обаче ищцата в исковата молба твърди, че такова съгласие за прекратяване на трудовия договор не е давала, като така издадената заповед била издадена в противоречие с действителните факти, както и не й била връчена и не била запозната със същата, поради което заповедта се явявала незаконосъобразна.

Доказателства за законосъобразното прекратяване на това трудово правоотношение по делото не са ангажирани от страна на ответника. Непредставянето от страна на ответника на документите, касаещи законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и при така установеното бездействие на ответника за установяване на правнорелевантен факт по делото, съдът намира, че следва да намери приложение правилото на чл. 161 от ГПК, според което съдът с оглед на обстоятелствата по делото може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.