Решение № 970 от 05.05.2026, Административен съд - Перник
- Съд
- Административен съд - Перник
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 256/2026
- Вид
- Решение № 970
- Подписан
- 05.05.2026
- В сила
- 05.05.2026
- Състав
- Ивайло Иванов, Кирил Чакъров, Силвия Мичева-Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 210, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 211, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213а, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 218, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 174, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 174, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 970
Перник, 05.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Перник - I касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
Членове:
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА
При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора БИСЕР ИГНАТОВ КОВАЧКИ като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ канд № 20267160600256 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. Р., с [ЕГН], от [населено място], [улица]/62, чрез адвокат Р. З. от Адвокатска колегия П**** срещу Решение № 5*** от 05.02.2026 година, постановено по АНД № 17*** по описа за 2025 година на Районен съд П***.
С оспореното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-1920-0**** от 24.10.2025 година, издадено от началник сектор 0*** РУ П***при О***П****, с което на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на К. Н. Р., с [ЕГН], от [населено място], [улица]/62 е наложена „Глоба“ в размер на 1 022,58 евро и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и явна несправедливост. По същество излага доводи в посока на това, че на първо място районният съд не е обсъдил задълбочено доводите относно законосъобразността на наказателното постановление. Твърди, че описаната фактическа обстановка в обжалваното наказателно постановление е неясна, което представлявало нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. На следващо място се посочва, че съдът необосновано е отхвърли свидетелските показания на свидетеля М. М.. С тези доводи моли съда да постанови съдебно решение, с което обжалвания съдебен акт на Районен съд П**** да бъде отменен, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.
Касационната жалба е връчена на ответника – началник на сектор П*** Р**** при О*** П****, който в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е депозирал отговор по касационната жалба.
В проведеното съдебно заседание на 29.04.2026 година, касационният жалбоподател К. Н. Р. редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Р. З. от Адвокатска колегия П****, който поддържа касационната жалба и моли съда да постанови съдебен акт, с който решението на Районен съд П*** да бъде отменено, респективно да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете съдебни инстанции.
В проведеното съдебно заседание на 29.04.2026 година ответникът по касационната жалба – началник сектор П*** Р*** при О*** П****редовно призован не се явява и не се представлява.
В проведеното съдебно заседание на 29.04.2026 година представителят на Окръжна прокуратура П**** счита касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно.
Административен съд – П****, в настоящият касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводите на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, предвид което същата е процесуално допустима и съдът дължи разглеждането и по същество.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
С Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 331**** от 23.09.2025 година, съставен от И. Г. И. на длъжност: полицай при Р** 0*** П***, О*** П****, в присъствието на свидетеля А. Е. К. е ангажирана административнонаказателната отговорност на К. Н. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. 6, ап. 62, в качеството му на водач на лек автомобил – „А*** С***“ с рег. № [рег. номер], за това, че на 23.09.2025 година, в 11:10 часа, в [населено място], по [улица]с посока на движение от [улица]към [улица]при проверка на кръстовището на [улица]и [улица]отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с Д***т*** *** с фабричен номер ARM**** и му е издаден талон за изследване № 019****, придружен със седем броя стикери. Актосъставителят е квалифицирал извършеното деяние като нарушение по чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП. АУАН е връчен на нарушителя на 23.09.2025 година, който го е подписал с възражение.
В законоустановения за това срок с Възражение № УРИ1158***** от 29.09.2025 година касаторът е оспорил направените констатации в АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното Наказателно постановление № 25-1920-**** от 24.10.2025 година, издадено от началник сектор в О*** П***, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал. 3, предл. второ от ЗДвП на К. Н. Р., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх. „В“, ет. 6, ап. 62 са му наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2 000 лева /1022,58 евро/ и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 24 /двадесет и четири месеца/ за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд П****, който с Решение № 5**** от 05.02.2026 година, постановено по АНД № 1*** по описа за 2025 година го е потвърдил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за законосъобразност на производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност, респективно на налагане на административните наказания, след приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства, съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Съдът излага доводи, че оспореният акт е изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на предвидените процедури, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН и при наличие на предпоставките за издаването му. Приел е, че от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин се доказва установената в АУАН фактическа обстановка и към същата правилно са приложени съответните правни норми. Също така е приел, че касаторът е извършил деянието, което съдържа всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради което правилно срещу него е било образувано административнонаказателно производство, а в последствие е била ангажирана и административнонаказателната му отговорност. С тези мотиви е потвърдил оспореното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав споделя изцяло възприетата от страна на Районен съд П**** фактическа обстановка, като я намира за напълно кореспондираща с представените и приети по делото доказателства, поради което не следва да преповтаря същата.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, касационният състав обсъжда посочените в касационната жалба пороци на решението, като за правилното приложение на материалния закон следи служебно, съгласно чл. 218, ал. 1, предл. второ от АПК.
В настоящият случай касаторът е подведен под административнонаказателна отговорност за извършено административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение второ от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба предвижда, че водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или медицинско изследване и вземане на биологична проба за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/ или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и с глоба от 2 000 лева. Съгласно § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП „водач“ е лице, което управлява моторно превозно средство. За да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на жалбоподателя и да му бъдат наложени предвидените в чл. 174, ал. 2 от ЗДвП наказания, следва да бъде установен отказ на водач на МПС да му бъде извършен тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико - токсикологично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Разпоредбата съдържа два алтернативни способа и отказа на който и да било от тях, при липса на отчетен резултат, изпълва състав на една нарушение. Основната цел на всичко това е да се избегне възможност с такова деяние, а именно отказ водачите на МПС да избегнат контрола за наличие на алкохол или наркотични вещества.
Настоящият касационен състав счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се по – конкретно в нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАН, като аргументите се изразяват в следното:
Следва да се има предвид, че времето и мястото на извършване на вмененото на касатора административно нарушение всъщност съвпада с времето и мястото на отправеното искане от страна на органите на реда, на същия да му бъде извършена проверка, което означава, че времето на извършване на нарушение изцяло съвпада с времето на спиране на водача, за да бъде проверен за употреба на алкохол и наркотични вещества. От събраните в хода на съдебно следствие пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че началото на проверката е в 11:01 часа на 23.09.2025 година, което е обективирано в издадения Талон за изследване № 01****, а в съставения АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление като част на извършване на нарушението е посочено 11:10 часа. При така установените факти следва да се направи категоричен извод, че няма как водачът да е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества в 11:01 часа при положение, че нарушението е установено в 11:10 часа, на 23.09.2025 година. В тази връзка следва да се приеме, че невъзможността да се установи конкретно и безпротиворечиво обективен елемент от фактическия състав на административното нарушение представлява съществено нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, което представлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, тъй като същото води до накърняване правото на защита на наказаното лице.
За пълнота съдът ще посочи, че от страна на първоинстанционния съд не са събрани в пълнота доказателства относно обстоятелството, дали касаторът се е явил да даде кръвна проба или не, а съдът изцяло е игнорирал свидетелските показания на свидетеля М. М.. В тази връзка районният съд е следва да прояви по – голяма процесуална активност, като например да изиска от Ц***– П*** да представи журнал с имената, които са постъпили на дата 23.09.2025 година, за да може по категоричен начин да се направи извод, че касаторът не се е явил там.
Въз основа на изложеното настоящия касационен състав счита, че обжалваното решение, с което е потвърдено наказателното постановление е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да бъде поставено нова по съществото на спора, с което наказателното постановление да бъде отменено.
Относно разноските:
При този изход на делото в полза на касатора следва да бъдат присъдени съдебни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 600 /шестстотин/ евро, предвид приложените Договор за правна защита и съдействие № 46*** от 03.10.2025 година и Договор за правна защита и съдействие № 48*** от 13.03.2026 година.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – П****
Разпечатката съдържа 36 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/207e6b25-4379-466f-b6e6-c1a41e142d8b