Решение № 153 от 14.11.2024, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. София, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Андон Г. Миталов

Виктория Р. Стоилова при участието на секретаря Паолина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Д. Ив. Й. като разгледа докладваното от Андон Г. Миталов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600062 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 318 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от подсъдимия И. И. С. чрез неговия защитник - а.

С. от САК против присъда № 11/2022 г. от 04.05.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 36/2022 г. по описа на Районен съд - С..

С посочената присъда подсъдимият И. И. С., с ЕГН: **********, роден на 19.06.2000 г. в гр. С., българин, български гражданин, неженен, неосъждан, живущ в село Г., ***, е признат за виновен в това, че на 19.04.2021 около 01,00 часа в с. Г. се заканил с убийство спрямо Д. Г. У. от същото село с думите „Ще те убия, ще те сложа в ковчег“ и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването като е осъден по обвинението за извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 НК на наказание шест месеца ЛОС, чието изтърпяване е отложено за изпитателен срок от 3 години.

Осъден е по предявения граждански иск за сумата от 2 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 19.04.2021 г., както и на държавната такса върху уважената сума в размер на 80 лева.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК са му възложени направените по делото разноски в размер на 600 лева.

В жалбата се прави искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. И. С. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3 НК и да бъде 1 оправдан. Защитникът излага становище, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, несправедлива и постановена в нарушение на процесуалните норми, намира, че същата следва да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му и предявено обвинение, а присъдата в гражданскоосъдителната част да бъде отменена.

В допълнението към жалбата се прави оплакване за проявена едностранчивост от страна на първоинстанционния съд, който в мотивите си е обсъждал само свидетелските показания на близките до частния обвинител свидетели, които е приел безкритично. Защитникът твърди, че липсват безспорни данни за осъществена техническа връзка между телефонните номера на свидетелите К. и К., посредством които са разговаряли подсъдимият и частният обвинител. Това се потвърждава единствено от майката и приятелката на частния обвинител, чиито показания според защитника разкриват заинтересованост, а освен това и самите те са знаели за влошените отношения между двамата. В тази връзка се застъпва, че липсват достатъчно категорични доказателства за проведения разговор, като се оспорва, че майката и приятелката на частния обвинител действително са разпознали гласа на подсъдимия и дали думите му са били насочени към частния обвинител със стремежа да осъществи заканата. Изразява се упрек в игнориране на част от гласните доказателства от страна на първоинстанционния съд, тъй като показанията на приятелите на подсъдимия са останали необсъдени в мотивите към присъдата.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът адв. С. поддържа въззивната жалба с доводите, изложени в нея, като моли делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

Представителят на Софийска окръжна прокуратура счита присъдата за правилна, законосъобразна и справедлива, като предлага същата да бъде потвърдена изцяло.

Подсъдимият поддържа становището на своя защитник.

В последната си дума пред въззивната инстанция моли да бъде оправдан.

С. окръжен съд, след като съобрази изложените от страните доводи и провери служебно изцяло правилността на постановената от първоинстанционният съд присъда, намира за установено следното:

При съблюдаване на процесуалните правила за събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство, първоинстанционният съд е 2 направил верни и обосновани от доказателствата по делото изводи по фактите, значими за правилното решаване на делото, като е намерил за установена фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. При излагане на фактите по делото първоинстанционният съд е обсъдил събраните доказателства, като не е допуснал неяснота при анализа на доказателствената съвкупност, поради което упреците за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в тази връзка не се споделят от настоящия състав на въззивния съд.

При собствена преценка на събраните доказателства настоящият състав на въззивната инстанция намира за категорично установена изложената в обвинителния акт и в присъдата фактическа обстановка:

Свидетелят Д. Г. У. и подсъдимият И. И. С. живели в село Г., общ. С., като се познавали помежду си, но не били в приятелски отношения. През 2021 г. между двамата се появила неприязън и дори омраза, породена от факта, че свидетелят Д. У. започнал да демонстрира желание да има интимна връзка с приятелката на подсъдимия И. С. - свидетелката А. В., която не желала да има контакт с Д. У.. Няколко пъти подсъдимият И. С. показал негативното си отношение към свидетеля Д. У., като демонстративно насочвал управлявания от него автомобил към пострадалия Д. У. и в последния момент отклонявал автомобила, за да избегне произшествие. Сериозно изплашен от това поведение на подсъдимия, както и от неговите предупреждения да не досажда на приятелката му, свидетелят Д. У. прекъснал опитите си да търси връзка с А.

В..

През нощта на 18-и срещу 19-и април 2021 г. свидетелят Д. У. бил в къщата си на *** в село Г. заедно с приятелката си И. К. и с майка си Е. У..

Същата вечер подсъдимият И. С. и свидетелите С. К. и И. К. били в дома на последния, като консумирали алкохол. Свидетелят. К. си тръгнал, но забравил телефона си (с номер ***) в дома на свид. К., като другите двама останали до ранните часове на нощта.

Около 01:00 ч., докато частният обвинител Д. У. и свидетелките К. и У. си говорили, мобилният телефон на свидетелката И. К. иззвънял, като на дисплея на телефона се появил непознат номер - ***, от който било получено обаждането. Поради това, че номерът на телефона от който било повикването в този късен час не показвал име, свидетелката И. К. дала мобилния си телефон на свидетеля Д. У., за да говори той по него. Когато свид.

Д. У. осъществил връзката, от другата страна се чул гласът на подсъдимия И.

С., когото свидетелите У. и К. разпознали и който поискал да разговаря с И. К..

Свидетелката К. отказала да води разговор с него и Д. У. казал това на подсъдимия И. С.. Тогава подсъдимият И. С. заплашил с убийство 3 разпозналият го по телефона Д. У., като му казал „Ще те убия, докато спиш, и ще те сложа в ковчег“ също така в същия разговор подсъдимият се заканил на Д. У. да изнасили приятелката му.

Притеснен за себе си, на сутринта свидетелят Д. У. разказал за случилото се и за отправената към него закана с убийство на брат си, свидетелят Х. У. и го помолил да помогне да разберат на кого е телефонният номер ***, от който било осъществено обаждането и описаните заплахи.

След извършването на няколко справки включително и в социалната мрежа „Вайбър“, пострадалия Д. У., брат му Х. У. и свидетелката И. К. установили, че това е номерът на телефона на свидетеля С. К. от същото село близък приятел на подсъдимия И. С..

Подсъдимият И. И. С., с ЕГН: **********, е роден на 19.06.2000 г., в гр.

С., българин, с българско гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, управител на „Л. Л.“ ЕООД -Г., с постоянен адрес и настоящ адрес: село Г., общ. С., ***.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните свидетели и писмените доказателства от досъдебната фаза, приобщени от първоинстанционния съд по реда на чл. 283 НПК.

Настоящият въззивен състав намира, че първоинстанционният съд е събрал необходимите за изясняването на предмета на делото доказателства и не е ограничил страните при упражняване на процесуалните им права да правят относими доказателствени искания. Оплакванията на защитника в тази връзка не са основателни, тъй като значимите за правилното решаване на делото факти са категорично установени и събирането на допълнителни доказателства не е необходимо, нито отказът на първоинстанционния съд да събере дадени доказателства е довел до ограничаване правата на страните.

Противно на изразеното от защитника становище, първоинстанционният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически несъответствия при обсъждането на доказателствените източници по делото и е достигнал до фактически изводи, които въззивният състав напълно споделя. Подходът на първоинстанционния съд е задълбочен и съображенията, с които е кредитирал дадени доказателства, са отразени ясно, и се споделят от въззивната инстанция.

Както първоинстанционният съд, съставът на въззивния съд няма основание да не кредитира показанията на свидетелите И. К. и Е. У., които макар и да са близки на частния обвинител, безпристрастно съобщават подробности за случилото се в нощта на 19.04.2021 г. Кореспондиращи помежду си по въпроса за полученото телефонно обаждане на телефона на 4 свид. К. са показанията на тримата свидетели, които ясно са чули гласа на подсъдимия, отправил инкриминираната реплика срещу пострадалия.

Очевидно е, че у тези свидетели е имало ясна представа, че именно подсъдимият е осъществил обаждането, тъй като го познават от преди и са наясно с продължаващата вражда между него и частния обвинител. От показанията на тези свидетели става ясно, че подсъдимият е бил разпознат именно чрез неговия глас, а впоследствие това убеждение е потвърдено - след като разкрили, че телефонният номер, от който е позвънено, е използван от приятел на подсъдимия. Тези обстоятелства намират и допълнително в показанията на свид. Х. У. - брат на частния обвинител, които пресъздават неговите възприятия по повод случката. Според въззивния съд същите са достоверни и непредубедени и се кредитират напълно.

Настоящият състав на съда счита, че доверие заслужават и показанията на свид. С. К. (вкл. и показанията му от досъдебната фаза, приобщени на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК), в които същият потвърждава, че на процесната дата е бил заедно със свидетеля К. и с подсъдимия С. и че е забравил телефона си в дома на своя приятел. Това твърдение напълно потвърждава фактическия извод, че подсъдимият е използвал неговото мобилно устройство и съответно посочения телефонен номер, за да осъществи отправената закана. Не без значение е, че инкриминираното обаждане намира потвърждение и в показанията на свид. А. В. (приобщени от първоинстанционния съд на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК) приятелка на подсъдимия, която сочи, че знае за отправено предупреждение от страна на подсъдимия, насочено към частния обвинител и осъществено именно през месец април 2021 година.

Според настоящия състав на съда не е налице съмнение, че гореописаните събития са се случили именно по този начин, тъй като в общ план показанията на всички свидетели категорично подкрепят отразените фактически изводи. Поради това и въззивният съд намира обясненията на подсъдимия, дадени пред първоинстанционният съд, за изграждащи защитна теза, която не намира потвърждение в останалите доказателства по делото.

В обобщение следва да се отбележи, че фактът на осъщественото обаждане от подсъдимия С. е скрепен с достатъчно достоверни доказателства, които са били надлежно анализирани от страна на първоинстанционния съд.

При оценката на събраните доказателствени материали не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правата на страните - съдът е дал аргументиран и убедителен отговор на въпросите, визирани в разпоредбата на чл. 301, ал. 1 НПК.

Оплакването за непълнота в доказателствата по отношение на възможността да се установи извършено ли е действително обаждане от посочения телефонен номер, чрез което подсъдимият да е осъществил 5 вмененото му престъпление, би имало известно основание, тъй като в принципен план е било възможно събирането на трафични данни по реда на чл. 159а НПК. Предвид изтеклия период от време, събирането на такива доказателства е невъзможно, но по-същественото е, че липсата им не води до извод за недоказаност на деянието. Събраните и обсъдени по-горе доказателства са напълно достатъчни по своето съдържание, че да изградят действителна представа за случилото се на инкриминираната дата и поконкретно - че отправената закана е осъществена от подсъдимия на посоченото място, време и начин.