Решение № 40 от 01.04.2025, Районен съд - Етрополе

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Етрополе, 01.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвия Т. Евстатиева при участието на секретаря Климентина Анг. Коева като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело № 20241830100465 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по повод подадена в РС – Етрополе искова молба, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 318 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, от страна на „ПЕРФЕКТ КОМЕРС“ ООД, с ЕИК 131086055, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл.

Софийска, ул.“ Екатерина и Цеко Костови“ № 10 – чрез пълномощника на дружеството адв. Г. Д. Ц. от САК против ПФК „ЧАВДАР“ Сдружение, с ЕИК 130079047, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл.

Софийска, Спортен комплекс „Чавдар“, с искане да бъде признато по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество паричната сума в общ размер на 12 739,97 лева, представляваща неизпълнени задължения по сключени договори за търговска продажба на горива, по фактури № 1000013254/31.12.2018 г.;

№

1000014384/31.05.2021 г.;

№

1000015230/31.10.2023 г.;

№

**********/30.11.2023 г.;

№

1000015286/31.12.2023 г. и № №1000015320/31.01.2024 г., от които: 11 544,32 лева – главница, ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаването на заявлението за издаването на заповед за изпълнение – 02.08.2024 г., до окончателното й изплащане и сумата в размер на 1 195,96 лева, представляваща мораторна лихва, съгласно Заповед за изпълнение № 191/02.08.2024 г., издадена по ч.гр.д. № 20241830100339 по описа на РС – Етрополе за 2024 г.

В исковата молба се твърди, че във връзка с доставени и продадени от 1 страна на ищцовото дружество на ответното сдружение горива, са издадени шест броя фактури, както следва: фактура № 1000013254/31.12.2018 г.; фактура № 1000014384/31.05.2021 г.; фактура № 1000015230/31.10.2023 г.; фактура № **********/30.11.2023 г.; фактура № 1000015286/31.12.2023 г. и фактура № №1000015320/31.01.2024 г. Твърди се, че е извършено плащане само по първата посочена по – горе фактура, и то частично такова за сумата от 1023,93 лева, като по нея е налице неизплатена сума в размер на 309,89 лева.

Посочва се, че във връзка останалите фактури, от страна на ответника не са извършвани никакви плащания.

Навеждат се доводи, че отразените във фактурите горива са доставени и продадени на ответника и че въпреки многократните покани към него, включително и нотариална такава, същият не е изпълнил задълженията си в срок, поради което е изпаднал в забава, считано от деня, следващ изтичането на 14 – дневния срок след издаването на всяка една от горепосочените фактури. Твърди се, че във връзка с това е подадено заявление до РС – Етрополе по реда на чл. 410 ГПК, по повод на което е образувано ч.гр.д. № 20241830100339 по описа на съда за 2024 г. Твърди се, че с оглед на това в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение № 191/02.08.2024 г., препис от която е връчен на ответника – длъжник. Тъй като последният е възразил срещу заповедта по реда на чл. 414 ГПК, ищцовото дружество е предявило настоящата искова молба.

Сдружението – ответник не е депозирало отговор, не е взело становище по исковата молба и представените/изискани с нея доказателства и не е релевирало свои такива.

В съдебно заседание ищцовото дружество – редовно призовано, се представлява от неговия пълномощник – адв. Г. Ц. от САК, която поддържа исковата молба, с посочените в нея аргументи и моли съдът да постанови решение, по силата на което да я уважи и да признае за установено по отношение на ответника, че дължи горецитираните парични суми на ищеца.

Претендира разноски, включително и тези – сторени в заповедното производство, за което представя списък по чл. 80 ГПК.

В съдебно заседание сдружението – ответник, редовно призовано, не се явява. Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба от пълномощника му – адв. В. А., която не възразява да бъде даден ход на делото в нейно отсъстъствие, като, в случай, че бъде даден ход по същество, моли съдът при произнасянето си по същество на делото да съобрази възражението на изтекла погасителна давност, направено в подаденото възражение срещу издадената заповед за изпълнение. На основание чл. 78, ал. 5 ГПК, прави възражение за прекомерност на претендираните от ищцовата страна разноски по делото.

Като писмени доказателства по делото са приобщени следните документи: заверени копия на фактура № 1000013254/31.12.2018 г., фактура № 1000014384/31.05.2021 г., фактура № 1000015230/31.10.2023 г., фактура № 2

**********/30.11.2023 г., фактура № 1000015286/31.12.2023 г. и фактура №1000015320/ 31.01.2024 г.; заверено копие на нотариална покана, ведно с разписка за връчването й; извадки – разпечатки от търговския регистър към АВ за актуалното състояние на „ПФК Чавдар“ Сдружение и на „Перфект Комерс“ ООД; материалите по ч.гр.д. № 339/2024 г. по описа на РС – Етрополе; молба от сдружението – ответник с вх. № 261/30.01.2025 г. на РС – Етрополе; пълномощно и квитанция за платена държавна такса за образуване на делото.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Търговското дружество „ПЕРФЕКТ КОМЕРС“ ООД, с ЕИК 131086055, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл. Софийска, ул.

„Екатерина и Цеко Костови“ № 10 развивало търговска дейност с горива и горивни продукти. Във връзка с тази дейност, в периода от 2018 г. до 2024 г., дружеството продало и доставило на ПФК „ЧАВДАР“-Сдружение, с ЕИК 130079047, със седалище и адрес на управление в гр. Етрополе, обл.

Софийска, Спортен комплекс „Чавдар“, различни количества и видове горива, за което били съставени следните документи: фактура

№

1000013254/31.12.2018 г., фактура № 1000014384/31.05.2021 г., фактура № 1000015230/31.10.2023 г., фактура № **********/30.11.2023 г., фактура № 1000015286/31.12.2023 г. и фактура №1000015320/ 31.01.2024 г. Горивата по посочените фактури били доставени на сдружението - ответник на датите, отразени като такива на съставянето на фактурите. По тях, плащане било направено само по една – тази с № 1000013254/31.12.2018 г., издадена за сумата от 1023,93 лева. Същото било частично такова в размер на 714,04 лева.

С оглед на това, след изтичането на четиринадесет дневния срок за плащането на сумите по всяка една от посочените фактури, сдружението – длъжник изпаднало в забава и върху тези сума започнала да се дължи лихва за това.

Предвид горното, на 28.05.2024 г. на законния представител на сдружението - длъжник била връчена нотариална покана с рег. № 1706/28.05.2024 г. на Я.Д. – нотариус с район на действие РС – Етрополе, вписана с рег. № 552 НК за дължимостта на сумите по посочените фактури и лихвата за забава, дължима във връзка с тях, която, към посочената дата, 3 възлизала в размер на 11 544, 32 лева.

Тъй като и след връчването на поканата ответникът не изпълнил задълженията си към ищеца, на 02.08.2024 г. последният подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до РС – Етрополе, във връзка с което било образувано ч.гр.д. № 339 по описа на съда за 2024 г.

На основание разпореждане на съдията – докладчик по него била издадена заповед за изпълнение с № 191/02.08.2024 г. в полза на заявителя срещу длъжника за следните парични суми:

- 309,89 лева (триста и девет лева и 89 стотинки), представляваща главница по фактура №1000013254/31.12.2018 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 188,49 лева (сто осемдесет и осем лева и 49 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 15.01.2019 г. до 01.08.2024 г.;

- 78,93 лева (седемдесет и осем лева и 93 стотинки), представляваща главница по фактура №1000014384/31.05.2021 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 28,66 лева (двадесет и осем лева и 66 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 15.06.2021 г. до 01.08.2024 г.;

- 4 401,06 лева (четири хиляди четиристотин и един лева и 06 стотинки), представляваща главница по фактура №1000015230/31.10.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 435,53 лева (четиристотин тридесет и пет лева и 53 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 15.11.2023 г. до 01.08.2024 г.;

- 3 745,77 лева (три хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и 77 стотинки), представляваща главница по фактура №**********/30.11.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 329,73 лева (триста двадесет и девет лева и 73 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 15.12.2023 г. до 01.08.2024 г.;

- 1 591,16 лева (хиляда петстотин деветдесет и един лева и 16 стотинки), представляваща главница по фактура №1000015286/31.12.2023 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 121,68 лева (сто двадесет и един лева и 68 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 15.01.2024 г. до 01.08.2024 г.;

- 1 417,51 лева (хиляда четиристотин и седемнадесет лева и 51 4 стотинки), представляваща главница по фактура №1000015320/31.01.2024 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2024 г. до изплащане на вземането и сумата 91,56 лева (деветдесет и един лева и 56 стотинки), представляваща лихва за забава за период от 15.02.2024 г. до 01.08.2024 г., както и държавна такса в размер на 254,80 лева (двеста петдесет и четири лева и 80 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 780,00 лева (седемстотин и осемдесет лева).

След връчването на посочената заповед на сдружението - ответник, същият подал възражение срещу нея по реда и в срока по чл. чл.414, ал.2 ГПК – чрез пълномощника си адв. В. А. от САК, в което възражение било посочено, че сдружението не дължи изпълнение на вземанията по заповедта, като оспорва претенцията на заявителя по основание и размер. С оглед на това бил предявен и настоящия иск за установяване дължимостта на процесните, посочени по – горе парични суми.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съдинени положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1, т.1 ГПК, вр. чл. 318 ТЗ за установяване дължимостта на парични задължения по търговски сделки, представляващи неформални договори за покупко – продажба и иск по чл. 86 ЗЗД за установяване дължимостта на лихва за забава върху тези парични задължения, поради тяхното неизпълнение.

По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, е да установи твърдените от него факти и обстоятелства, а именно, че между него и ответното дружество е сключено валидно облигационно правоотношение по повод продажбата и доставката на въпросните горива; че във връзка с това от страна на ищцовото дружеството на ответното такова са продадени и доставени съответните горива, подробно описани в представените по делото фактури; че сдружението – ответник не е заплатило, респ. заплатило е само част от задълженията си по посочените фактури, като дължи съответните суми по тях, ведно със законната лихва върху главницата по всяка една фактура от датата на изпадането му в забава.

Предвид неподаването на отговор от страна на ответника, в негова 5 тежест, при условията на обратно доказване, е да установи релевантните за него факти и обстоятелства в подаденото от него възражение по реда на чл.

414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземанията, визирани в процесната заповед за изпълнение.

Съгласно чл. 318, ал. 1 ТЗ търговска е продажбата, която според разпоредбите на този закон е търговска сделка. Съгласно чл. 286, ал. 1 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. Според ал. 2 на чл. 286 ТЗ търговски са и всички сделки по чл. 1, т. 1 ТЗ /в това число и покупката на стоки или други вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид/, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Според ал. 3 на чл. 286 ТЗ при наличие на съмнение относно извършената от търговеца сделка, се счита, че тя е свързана с неговото занятие. Съгласно чл. 321 ТЗ, по искане на купувача, продавачът е длъжен да издаде фактура, а по съгласие на страните – и други документи. Съгласно чл. 324 ТЗ купувачът трябва да прегледа стоката и ако не отговаря на изискванията, да уведоми незабавно продавача.Ако купувачът не направи това, стоката се смята за одобрена като съответстваща на изискванията, освен за скрити недостатъци. В разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ се въвежда задължение на купувачът да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. Съгласно ал. 3 на същия законов текст, когато няма такива договорки между страните по сделката, се прилагат общите правила на глава XXI ТЗ, касаеща изпълнението и неизпълнението на търговските сделки, респ. сроковете за изпълнение на парични задължения, визирани в чл. 303а ТЗ.