Решение № 1123 от 13.10.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1123 гр. Варна, 11.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. Недкова

Членове:

Константин Д. И.ов мл.с. Станислав М. А. при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. А. Въззивно гражданско дело № 20233100501420 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от Община Варна, с адрес гр. Варна, бул.

„Осми Приморски полк“ №43, чрез процесуален представител – юрисконсулт Б.Б., срещу Решение № 1713/18.05.2023 г., постановено по гр. д. № 20213110114761/2021 г. по описа на ВРС, 50-ти с-в, с което Районен съд – Варна, ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между страните Г. С. С., ЕГН **********, И. Г. С., ЕГН ********** и С. Г. С., ЕГН ********** от една страна и от друга - Община Варна, че ищците Г. С. С., И. Г. С., и С. Г. С. са изключителни собственици, на основание давностно владение, на по 1/3 ид. ч. за всеки, на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. "Чайка", с площ от 163 кв.м., като част от имот с номер от предходен план 197=41, при граници с имоти със следните идентификатори: ***; ***;

***; ***, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и ОСЪЖДА Община

Варна, да заплати на Г. С. С., И. Г. С. и С. Г. С. сумата от 1640 лв. /хиляда шестстотин и четиридесет лева/, представляваща направени пред Районен съд – Варна съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Въззивникът – Община Варна, моли, обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно и необосновано и съдът да постанови друго решение, с което да отхвърли подадената искова молба.

В открито съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, не изпраща представител, с молба входящ № 22932/25.09.2023 г. подадена от юрисконсулт Б. – процесуален представител на община Варна, моли да бъде постановено решение, с което искът срещу община Варна да бъде отхвърлен, по изложените в нея съображения.

1

Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцовата страна.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, от Г. С. С., И. Г.

С. и С. Г. С., чрез процесуалния им представител адв. И. Н. А. от АК-Варна , с който се моли съда, да остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното първоинстанционно решение, като обосновано, правилно и законосъобразно.

В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител поддържа отговора на жалбата и пледира за оставяне в сила на решението на районния съд, като законосъобразно, обосновано и правилно.

Претендират се разноски по делото.

Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Първоинстанционното производството е образувано по предявен от Г. С. С., И. Г. С. и С. Г. С. срещу Община Варна положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за приемане за установено, че ищците са изключителни собственици на основание давностно владение на по 1/3 ид.ч. за всеки от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. "Чайка", с площ от 163 кв.м., като част от имот с номер от предходен план 197=41, при граници с имоти със следните идентификатори:

***;

***;

***;

***.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор *** (предходни 3557=41), идентификатор ***

(настоящ), находящ се в гр. Варна, район Приморски, к.к. "Чайка", с площ по план 886 кв.м., с номер от предходен план 3557=41, а по документи 1000 кв.м., при граници: имоти със следните идентификатори: ***; ***; ***; ***;

10135.2573. 1186. Заявяват, че са владели имота без прекъсване от придобИ.ето му въз основа на постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002 г. по изпълнително дело № 10195/2001г. при Ст.Янк. – съдия изпълнител към ВРС, до настоящия момент. Сочат, че през 2001г., поради неизпълнение на задължения спрямо един от ищците Г. С. С., срещу бившите собственици В. и Т.Ст. е било образувано изпълнително дело № 10195/2001г. при ЧСИ Ст.Янк., като имотът е изнесен на публична продан от 29.04.2002г. до 29.05.2002 г.

Твърди се, че за процесния период не са се явили желаещи купувачи, поради което по искане на взискателя имотът е възложен на Г. С. С. съгласно Постановление за възлагане на недвижим имот от 06.06.2002 г. и е бил предаден на същия с протокол за принудително отнемане на вещи. Излагат се твърдения, че от 26.09.2002 г. – вписването на постановлението за възлагане на недвижим имот, ищецът Г. С. С. и съпругата му са били единствени собственици на поземления имот. Сочи се, че от 2003г.до 2008г. собствеността на поземления имот била преминавала през определени времеви периоди в патримониума на различни лица, когато през 2008г. отново ищците станали собственици на недвижимия имот. Излагат в хронологичен ред сделките: През 2003г. Г. С. С. и съпругата му Й.. И.ова С.а дарили своя собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО на своите синове С. Г.

С. и И. Г. С.; През 2004г. С. Г. С. и И. Г. С. прехвърлили имота чрез покупко-продажба на М. И.ова Здр.; През 2008г. М. И.ова Здр. дарила своя собствен недвижим имот на Й.. И.ова С.а; През 2018г. Й.. И.ова С.а е починала, като е оставила за наследници съпруг Г. С. С. и синове И. Г. С. и С. Г. С. при равни квоти. Заявяват, че през 2020г. Г. С. С. бил разбрал, че бившият собственик на процесния имот – В. Гр. Ст. се легитимирал като собственик на същия имот чрез издаден констативен нотариален акт, като относно това спорно обстоятелство е бил сезиран ВРС с положителен установителен иск и е образувано гр.д. № 6741/2020г., като с решение ВРС е приел, че В. и Т.Ст. не са собственици на поземлен имот № ***, като делото било висящо пред въззивна инстанция.

Твърдят, че В. и Т.Ст. без знанието на реалните собственици били инициирали 2 процедура пред Община Варна през 2017 г. за изготвяне на проект за изменение на северната и западната граница на имот *** с цел обособяване и нанасяне на нови обекти, а именно: *** (собственост на ищците по план) и 101.35.2573.1186 (актуван като ЧОС в последствие от Община Варна). Сочат, че в резултат от поисканото изменение, Община Варна чрез Дирекция "Общинска собственост, икономика и стопански дейности" разделила имот № *** (целият собственост на Г. С. и синовете му) на два отделна имота, а именно *** и ***, като за втория имот

Община Варна издава Акт за общинска собственост, като по този начин Община Варна придобива 163 кв.м. от собствеността на ищците по настоящото дело. Излагат твърдения, че съгласно КП от 2003г., Г. С. и неговото семейство са придобили собствеността върху процесния имот, отразен в кадастралните регистри под номер 41, като площта е 1000 кв.м.

Сочат, че по действащия тогава кадастрален план имотът е нанесен с площ 886 кв.м., но в действителност са упражнявали владение до границата с ПИ 40, т.е. общо 933 кв.м. Излагат твърдения, че с внесените изменения по искане на бившите собственици Ст. в кадастралните планове за територията с КП от 2018г., измененията в границите водят до намаляване площта на имота на 770 кв.м., като разликата между владените от ищците 933 кв.м., а именно 163 кв.м., са били конфигурирани и нанесени като отделен самостоятелен имот в последния КП от 2018г., като ПИ № *** със собственик Община Варна, същата се била „самообявила“ за собственик на този нов имот без каквото и да е правно основание.

Твърдят, че през всичките години след придобИ.ето на имота при публичен търг, семейството на Г. С. С. го владеело и след издаване на АОС на Община Варна не са били предявявани претенции от общината чрез нейни длъжностни лица и същият не е посещаван от общински органи. Сочат, че процесният имот от 933 кв.м. е ограден, като достъпът до него се осъществява единствено през врата, монтирана от ищците. Твърдят, че имотът е обитаем и се ползва сезонно, като в имота има изградена малка сграда и обслужващи постройки, като целия имот се охранява целогодишно. Сочат, че владението върху процесния имот е непрекъснато, явно и е установено след възлагане на имота с постановление на съдебен изпълнител и въвод в съществуващите и до настоящия момент имотни граници. Излагат твърдения, че имотът е ограден с телена мрежа, в него се влиза през единична портичка, която се заключва с верига и катинар към метални тръби и този достъп се контролира само и единствено от ищците. Сочат, че имотът се посещава периодично от ищците или от изрично допуснати от ищците трети лица, има поставен СОТ, обработва се несистемно, като се ползва по-активно през летния сезон. Твърдят, че няма граница между имота, записан като собственост на ищците и ПИ № ***, със собственик Община Варна. Сочат, че за настъпилите промени и намаляване площта на имота ищците никога не са били уведомявани, не са били възпрепятствани да упражняват правото си на собственост върху поземления имот, отразен върху кадастралната карта под № ***, със собственик Община Варна.

Излагат твърдения, че научавайки за издадената от изпълнителния директор на СГКК – Варна Заповед за заличаване на един обект № *** и нанасяне на два нови на кадастралната карта - № *** и № ***, ищците са сезирали

Административен съд – гр. Варна, при което е образувано адм. д. № 1750/2020г., което към настоящия момент било висящо.

В съдебно заседание ищците поддържат предявения иск молят за уважаването му.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Община Варна, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излагат се твърдения, че за посочения имот, към момента няма съставен акт за общинска собственост, като същият е образуван при разделянето на ПИ № *** след изменение на КККР от 2018г., като ПИ 197 не попада под разпоредбите на пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и за него не се издава заповед по пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокол за въвод във владение. Твърди, че не са налични данни за извършено отчуждаване и възстановяване по ЗВСОНИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др. Сочи, че не е бил осъществен 3 фактическия състав на придобивната давност на чл. 79 от ЗС, както и, че съществува забрана за придобИ.е по давност на имот № *** съгласно въведен мораториум за придобИ.е на имоти частна общинска собственост до 31.12.2022г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В открито съдебно заседание Община Варна редовно уведомена, не се представлява.

Постъпило е становище от ищеца по отговора на исковата молба, с което се оспорват релевираните в същия твърдения. Подчертава се, че не е налице отчуждителна процедура и че ответникът не е собственик на имота, доколкото предвиденият от закона способ за придобИ.е на собствеността върху него не се е осъществил.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С нотариален акт № 103, дело №17595/1994 г. за покупко-продажба на недвижим имот става видно, че Ст. Н.а Ат. и Ат. Н. Ат.ов продават на В. Гр. Ст. и Т.Т. Ст.а своя недвижим имот, представляващ лозе от 1000 кв.м. , находящо се в гр. Варна, кв. Виница местността Чайка , извън регулация.

С постановление за възлагане от 06.06.2002 г. на Ст.Янк. – съдия изпълнител към ВРС по изп.д. № 10195/2001г. недвижим имот, предмет на нотариален акт № 103, дело №17595/1994 г., с площ от 1000 кв.м., съставляващ парцел VI-3557, е възложен в цялост на Г. С. С.. С протокол за принудително отнемане на вещи от 11.10.2002гг. на Ст.Янк. – съдия изпълнител към ВРС по изп.д. № 10195/2001г. гореописания недвижим имот е предаден на купувача от публичната продан – Г. С..

Видно от нотариален акт за дарение №168/2003 г. Г. С. С. и съпругата му Й.. И.ова С.а даряват своя собствен недвижим имот, придобит в режим на СИО на своите синове С. Г.

С. и И. Г. С.;

С нотариален акт №16 от 2004г. С. Г. С. и И. Г. С. прехвърлят имота чрез покупкопродажба на М. И.ова Здр..