Решение № 41 от 09.03.2022, Районен съд - Бяла
- Съд
- Районен съд - Бяла
- Дело
- Гражданско дело 368/2021
- Вид
- Решение № 41
- Подписан
- 09.03.2022
- В сила
- 31.03.2022
- Състав
- Ивелина Илиева Келлева Бонева
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.98а · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 41 гр. Бяла, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20214510100368 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от „Енерго-про продажби“ АД, с която молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответницата Х. Р. М. да им заплати сумата от 952.75 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен номер ***, в която са включени неплатени фактури за ел.енергия и такса за възстановяване в размер на 925.83 лева, представляваща главница за ел.енергия и такса възстановяване по фактури, издадени в периода 13.08.2020г. - 13.10.2020г., както и мораторна лихва върху главницата за ел.енергия в размер на 26.92 лева, представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел.енергия от падежа й до 15.01.2021г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл.№ 1700173250 към същата дата, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноските по делото.
С допълнителна молба е направено уточнение, че е налице частично погасяване на задълженията за главница, както и че исковата претенция е формирана единствено от задължения за ел.енергия, и поради допусната техническа грешка е останал текст „и такса възстановяване“. Моли съда да постанови решение ,по силата на което да осъди ответницата да заплати на ищеца следните суми: 149.98 лв., представляваща главница за ел.енергия по фактури издадени в периода15.09.2020г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 08.04.2021г. до окончателното изплащане; сумата в размер на 2.79 лв., представляваща мораторна лихва на всяка неплатена фактура за ел.енергия от падежа й до 15.01.2021г., както и сумата от 43.96 лв., представляваща лихва за забава на платената фактура №0297317688 на 17.04.2021г., изчислена от деня следващ падежа на същата до окончателното й 1 погасяване, а именно от 26.09.2020г. до 17.04.2021г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответницата чрез назначения й особен представител депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 11.09.2019 година с нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти №156, том IX, рег.№7401, н.д.№859 от 2019 година на Нотариус Сашенка Константинова, вписана под №385 в регистъра на Нотариалната камара с район на действие Районен съд град Бяла, вписан вх.рег.№3705 от 11.09.2019 г., акт №44, том X, дело №1819 от 2019 година , партида ДВР №3693 на Агенцията по вписванията, Служба по вписванията при Районен съд град Бяла ответницата Х. Р.
М. ,родена на 15.01.1992 година в град Шросбъри, Гражданин на Обединено Кралство Великобритания е закупила подробно описаните и индивидуализирани в нотариалния акт два недвижими имота, находящи се в село Брестовица, Община град Борово, Област град Русе.
В нотариалният акт е записано, че за сделката е назначен преводач Людмила Борисовна Арнаудова и са положени подписите на двамата продавачи, купувача Х. Р. М., предовача и нотариуса Сашенка Константинова.
На 17.09.2019 година е подадено от Х. Р. М. Заявление №5216792 /17.09.2019 г. за продажба на електрическа енергия от ЕНЕРГО-ПРО Продажби АД при Общи условия , КИН 1700173250.
От страна на ищеца по делото са представени неоспорени от ответната страна копия от извлечение от сметка към 15.01.2021г. на аб.№ 0209006078; справка за потребление през последните 12/24/36м. за кл.№ 1700173250; Фактура № 0297317688/13.08.2020г.; Фактура № 0299022603/15.09.2020г.; Фактура № 0299714178/13.10.2020г.; извлечение за фактури и плащания за период за кл.№ 1700173250; заявление № 5216792/17.09.2019г.; справка № 374937/01.04.2021г.; общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-про продажби“ АД; Решение № ОУ-061/07.11.2007г.; публикация на ОУ.
От приетото по делото заключение на вещото лице, изготвило допуснатата по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза се установява, че задълженията по издадените процесни фактури са на обща стойност 149.98 лева, а размера на мораторната лихва към 15.01.2021г.е 2.79 лв.,след приспадане на направеното частично плащане в размер на 775.85лв.
Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът го приема за обосновано и правилно, тъй като съответства на останалите доказателства по делото.
С оглед на така описаната фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявеният иск чл.98а ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът да докаже фактите, които 2 изключват, унищожават или погасяват това право.
Периодът, в който са възникнали претендираните от ищеца задължения на ответника за потребена електроенергия, обхваща времето от 13.08.2020г. до 13.10.2020г. В този период са били в сила ОУДПЕЕ на ответника, влезли в сила на 07.09.2014 г., одобрени с решение №ОУ-06/21.07.2014 г. на ДКЕВР /отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.
Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към процесният период „потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия". Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал.
6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.
Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".
Безспорно е, че партидата при ищеца се води на името на ответника за процесния период. От представената от ищеца справка за потребление и заключението на експертизата безспорно се установи, че претендираните с исковата молба суми по фактури са начислени в резултат на редовен отчет по партидата на ответника и съобразно утвърдените от ДКЕВР цени. От същото се установява още, че на 17.04.2021г. по ответницата е заплатила на ищеца сумата в размер на 775.85 лв., с която е погасено задължението на първата по фактура № 0297317688/13.08.2020г.,издадена за периода 21.06.2020г. до 20.07.2020г.Това обстоятелство – плащането, съгл. чл.235, ал.3 от ГПК, като настъпило след предявяване на иска следва да бъде взето предвид от съда при постановяване на решението. Тъй като към момента на приключване на съдебното дирене част от задължението е изпълнено чрез плащане на дължимата сума, то предявените искове относно главното и акцесорното вземане се явяват частично основателни до размера на сумата от 149.98 лв., представляваща главница за ел.енергия по фактури издадени в периода15.09.2020г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 08.04.2021г. до окончателното изплащане. Предвид основателността на главния иск, основателен се явява и иска за заплащане на мораторна лихва, обусловена от неизпълнението на главното задължение, по правилото на чл. 86 от ЗЗД и чл. 38 от ОУПЕЕ, съгласно който в случай на забавено плащане клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава, считано от първия ден на забавата до пълното погасяване на задължението. Размерът на мораторната лихва е определен от заключението на вещото лице на 2.79 лв., представляваща сбор от мораторна лихва на всяка неплатена фактура за ел.енергия от падежа й до 15.01.2021г. Изчислена е и лихвата за забава на платената фактура №0297317688 на 17.04.2021г., изчислена от деня следващ падежа на същата до окончателното й 3 погасяване, а именно сумата в размер на 43.96 лв.
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в производството по делото, както следва: 100,00 лв. – внесена държавна такса; 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, 300,00 лв. – внесен депозит за възнаграждение за особен представител и 205,00 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице, или всичко 705.00 лева. По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава на поведението на противната страна, предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е задължение за плащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е засегната нейната правна сфера. В настоящия случай ответникът е дал повод за образуване на исковото производство,като извършеното частично плащане е направено след образуване на същото и направените разноски се явяват далжими,като следва да се присъдят изцяло.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Р. М.,родена на 15.01.1992г., ЛНЧ ......., с адрес ....... да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, сумата в размер на 149.98 лв./ сто четиридесет и девет лева и 98 стотинки/, представляваща главница за ел.енергия за обект на потребление с аб.
№***, по фактури издадени в периода15.09.2020г. до 13.10.2020г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба - 08.04.2021г. до окончателното изплащане,като отхвърля иска за горницата над уважения от съда размер до претендирания с исковата молба размер от 952.75лв ; сумата в размер на 2.79 лв./два лева и 79 стотинки/, представляваща сбор от мораторна лихва на всяка неплатена фактура за ел.енергия от падежа й до 15.01.2021г., като отхвърля иска за горницата над уважения от съда размер до претендирания такъв от 26.92лв; сумата от 43.96 лв./четиридесет и три лева и 96 стотинки/, представляваща лихва за забава на платената фактура №0297317688 на 17.04.2021г., изчислена от деня следващ падежа на същата до окончателното й погасяване, а именно от 26.09.2020г. до 17.04.2021г.
ОСЪЖДА Х. Р. М., родена на 15.01.1992г. , ЛНЧ ***, с адрес с.Брестовица,община Борово, ул. “Мальовица“ №4, да заплати на ”ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК: 103533691, със седалище и адрес на управление гр.
Варна 9009, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Г, сумата в размер на 705,00 лв. /седемстотин и пет лева/, представляваща направени разноски в производството .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Бяла: _______________________
5