Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1784 от 20.11.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 3898/2022
Вид
Протокол № 1784
Подписан
20.11.2023
В сила
20.11.2023
Състав
Николинка Николова Попова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1784 гр. Пазарджик, 14.11.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседае на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Н. П. при участието на секретаря Десислава Буюклие

Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. П. Гражданско дело № 20225220103898 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

И на второ повикване в 10:02 часа, се явиха:

Ищцата К. Г. К. - редовно призована, се явява лично и с пълномощника си адв. М. Н. от АК-Пазарджик - редовно упълномощена от преди.

Ответникът И. Е. К. - редовно призован се явява лично и с адв. М. П. от АК-Пазарджик - редовно упълномощена от преди.

Не се явява вещото лице М. К.. От същата е постъпила молба, с която се моли да й се даде възможност да изготви заключение по поставената задача, тъй като срокът за изготвяне на експертизата е бил твърде кратък за това.

Явяват се допуснатите по делото свидетели.

АДВ. Н.: – Уважаема госпожо съдия, считам, че няма процесуална пречка, поради което ще Ви моля да дадете ход на делото.

АДВ. П.: – Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основае чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпи към изясняване на делото от фактическа страна.

АДВ. Н.: Поддържаме исковата молба и отговора на насрещната искова молба. Оспорваме отговора и насрещната искова молба.

АДВ. П.: Оспорваме исковата и отговора на насрещната искова молба.

1

Поддържаме отговора и насрещната искова молба.

На основае чл. 146, ал. 1 от ГПК съдът пристъпи към излагане на ДОКЛАДА си делото:

Производството е по реда на чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 143 от СК.

В подадената искова молба от К. Г. К., ЕГН **********, майка и законен представител на малолетното си дете Е. И. К., ЕГН **********, роден на **., с постоянен адрес ** с адрес за призоваване: гр. Пазарджик, у** против И. Е. К. ЕГН **********, с адрес с. **1, са изложени твърдения, че същата била живяла с И. К. на съпружески начала от 2016 до Ноември 2022г. в негово жилище/или на родителите му/ в с.б, общ.Септември. Граждански брак не били сключвали. От съвместно им съжителство на 11.05.2017 год., се бил родил синът им Е. К., ответникът бил записан като баща на детето.

Твърди, че поради несходство в характерите и несериозно отношение към нея и детето, в края на Ноември 2022г., се били разделили и прекратили съвместното им съжителство. Твърди, че почти от началото на съвместното им съжителство и особено след раждането на детето им, ответникът бил започнал да се държи агресивно и пренебрежително към нея и детето, не желаел да й помага за отглеждането на детето и да полага грижи за него.

Налагало се било тя да изисква и да го приканва, дори да упражнява натиск върху него, за да й помага в грижите за Е.. Твърди, че постоянно й се било казвало, че тя била длъжна да прави всичко за детето – да готви, да пере, да го води на градина, на плуване, на танци и други, на които била записала сина им, като заявявал, че той не бил детегледач, и че това отношение целяло да я превърне в негов роб. Твърди, че вместо да й помага в грижите за детето им, той предпочитал да остави всичко на нея, а той да ходи на срещи с приятели и др. подобни. Твърди, че му била обяснявала, че не било нормално да не се интересува и да не се грижи за нея и детето им, както и, това, че не било нормално поведение на съпруг и родител към своето дете. Твърди, че в интерес на детето им и с цел да бъдат преодолени неговите разбирая за съвместния им живот и грижите за детето, търпяла неговото неадекватно и обидно поведение спрямо нея, като се получавало така, че грижите за синът им и почти цялата му издръжка се осигурявала от нея и от нейните родители, както и, че дори когато детето боледувало, тя не можела да разчита на бащата ответника И., а разчитала на родителите й, за да го заведат на лекар, да вземат лекарства и да се грижат за него докато е болен и го лекуват. Твърди, че свидетелите на това отношение към нея и детето били много, и те били виждали, как тя била принудена сама и почти без никаква помощ от ответника И. да се грижи за детето им Е.. Твърди, че през месец юни 2022 г., ответникът се бил обадил по телефона на баща й, и му бил казал, че се разделят и да идвал да я взима от б, без тя да знае за това обаждане. Твърди, 2 че баща й се бил притеснил сериозно, и й бил съобщил за това обаждане, като от тогава и особено от м. юли 2022г., ответникът бил започнал да се държи агресивно и унизително спрямо нея и детето – започнал без всякакъв повод да я обижда, станал агресивен, нервен, умишлено търсел скандали без да му бъде даван някакъв повод. Твърди се още, че към тази негова агресия спрямо ищцата се била присъединила и неговата сестра в, която живеела в същата къща в с. б, като същата, пред детето им Е. била обиждала и заплашвала с физическа разправа, а именно, че щяла да набие ищцата, с предположение, че това било вероятно под въздействието на брат си И.. Ищцата твърди, че била разбрала, че между нея и ответника било настъпило сериозно влошаване на отношенията и били възникнали непреодолими различия, усетила, че ответникът не се интересувал от нея като жена и майка на сина му, не проявявал никакви грижи към нея и бил довел нещата до там, че между тях липсвали близост и уважение един към друг. Твърди, че ответникът бил оставял на нея почти цялата издръжка на детето и нейната, но тя се справяла, с парите, които получавала и с помощта на родителите й, като ответникът плащал разходите за къщата, в която живеели. Ищцата твърди, че била разказала за поведението на ответника на майка й, баща й и баба й, както и че запознати били и част от други нейни роднини. Сочи, че това арогантно и агресивно поведение продължило до средата на ноември 2022г., когато не издържала на този тормоз и с детето се изнесли от къщата в с. б и се прибрали да живеят при родителите й на ул. **, където е й нейният постоянен адрес.

Твърди, че след изнасянето от жилището му, ответникът бил започнал да проявява интерес към детето им, да иска да го взима от градина, да иска да го води на плуване, да го взима да преспива в къщата в б, както и, една вечер, на **г., вторник, го бил взел, за да го води на плуване и след това детето се прибрало в къщи видимо уплашено и стресирано, не могло да спи спокойно и си личало, че му е било въздействано сериозно психически, било настройвано срещу ищцата и му били наговорени най-различни неистини, според ищцата, като се посочва, че всичко това силно разстройвало детето, което било на 5 години и не можело да осмисли информацията предоставена му от баща му.

Ищцата твърди, че това наложило да потърси психологическа помощ за детето от социалните служби на Община Пазарджик. Твърди се още, че след като се преместили с детето в жилището на родителите й, грижите за сина им и издръжката му се осигурявали от нея с помощта от нейните родители, детето живеело в нормални условия, разполагали със самостоятелна стая, имали всички удобства и се полагали всички необходими грижи за него.

Твърди, че детето продължавало да ходи на детска градина, на спорт, животът му продължавал нормално, на голяма част от всичко описано до тук свидетели били майката, бащата и бабата на ищцата, която живеела с тях, както и твърди, че всичко важно, което се било случвало между нея и 3 ответника го била споделяла с тях и с нейни роднини.

Изложени са следните твърдения относно предоставяне упражняването на родителските права над детето Е. И. К., ЕГН ********** и определяне на местоживеенето му, а именно, че упражняването на родителските права следвало да бъдат предоставени на нея, като майка на сина им Е., че към момента синът им бил на пет /5/ години, че все още е малолетен и на този етап единствено тя, с помощта на нейните родители може да се грижи адекватно за детето, за неговото възпитае, да задоволява нуждите му, да го води на градина, на спорт и др. Твърди още, че на детето са осигурени необходимите материално-битови условия за това, като ищцата можела да разчита на помощ и подкрепа от страна на родителите й. Твърди, че до сега, почти винаги тя с помощта на родители й е водила и взимала детето от градина, на плуване, преди това и на танци. Счита, че тя като майка притежава родителските качества и необходимия родителски капацитет за правилното отглеждане и възпитае на детето им. Твърди, че ответникът започнал да се интересува да взима детето от градина и да го води на плуване едва след като се преместили с детето да живеят при родителите, като преди това, й бил казвал, че това не било негова работа. Въз основа на горното смята, че са налице всички основая, местоживеенето на детето ни Е. да бъде определено при нея, в дома на родителите й, който е и нейн дом, в гр.Пазарджик, **, като сочи, че апартаментът имал четири стаи, като тя и детето разполагали със самостоятелна стая, ремонтирана, отоплявана отлично с климатици, и въобще имало всички условия за нормалното му развитие.

На следващо място, относно определяне на режим на лични отношения на бащата с детето, ищцата предлага да бъде определен следният режим на лични отношения на бащата с детето, съобразен с неговата петгодишна възраст, а именно: седмичен режим - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 12.00 часа в събота до 18.00 в неделя, с право на преспИ.е и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с нейния платения годишен отпуск.

По отношение на издръжката на детето, се сочи, че с оглед нормативните разпоредби на СК, във връзка с това, че е налице висока инфлация и нарастване на цените, както и това, че основно ищцата и нейните родители се грижат финансово за задоволяване нуждите и потребностите за детето, като ищцата твърди, че заплащала по 60 ле такса за тренировките по плуване на месец, също и 58 ле такса за детската градина, част от сумите за ток, вода и др. в апартамента на родителите й, в който живее с детето, че брутната й работна заплата като оперативен счетоводител в фирма „**“ ООД, гр.Пазарджик била в размер на 1150 ле, че цените за дрехи, ел.енергия, храна, лекарства и др., в България се покачвали постоянно, че професионалната 4 квалификация на ответника и трудоспособната му възраст представлявали обстоятелства, които обуславяли възможността му като родител да реализира доходи, чрез които да поеме както собствената си издръжка, така и частта, необходима за издръжката на малолетното им дете Е., като според изчисленията й, общата минимална месечна издръжка на сина им била в размер на 600 /шестстотин/лв., която следвало, според ищцата да се подели между нея като майка и бащата на Е., поравно, по 300 /триста ле/ на родител на месец. Счита, че в такъв размер издръжката щяла да покрие донякъде нуждите на детето и щяла да му осигури такива условия на живот, каквито двамата като родители биха били му създали ако живеели заедно. Сочи се съдебна практика на ВКС.

Оформен е петитум, с който се моли съдът да постанови съдебно решение, с което основае чл. 127, ал. 2 СК, да предостави на ищцата упражняването на родителските права над детето Е. И., като бъде определено местоживеенето на детето Е., на адреса на ищцата в гр.Пазарджик, **, където имало необходимите условия за отглеждането и възпитаето му, да бъде определен режим на лични отношения с бащата на детето както следва: седмичен режим - всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 11.00 часа в събота до 18.00 в неделя, с право на преспИ.е и един месец през лятната ваканция, който не съвпада с моя платения годишен отпуск. Моли се съдът да осъди ответника да заплаща издръжка за детето в размер на 300 /триста ле/ месечно, считано от подаване на исковата молба до настъпване на законна причина за изменяването или прекратяването й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Формулирано е искане на основае чл. 323, ал. 1 от ГПК, съдът да определи привременни мерки, по които съдът се е произнесъл в предходно съдебно заседае.

Сочат се доказателства. Формулира са доказателствени иская.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника И.