Решение № 602 от 19.08.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. София, 19.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Николай Ст. Метанов

Зорница Гладилова при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Николай Ст. Метанов Въззивно търговско дело № 20221001000210 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и сл.

ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№652 от 07.01.2022г. по описа на Софийски градски съд на „ВЕГА 3“ ЕООД, ЕИК 112505036, чрез адв. В.А. Б., срещу решение № 333 от 13.12.2021г. , постановено по т.д. № 1327 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, търговско отделение,

3 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ВЕГА 3“ ЕООД, ЕИК: 112505036, срещу Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. 92 ЗЗД, че ищецът не дължи на ответника сумата от 22 061,25 лева - дължима неустойка по чл.33, ал. 2 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Лозята“, разположено в землището на гр.***, община Септември, област Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за неизпълнение на задължението на концесионера по чл.7, ал.2, т.3, б.ж за представяне на отчет за изпълнение на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции за 2018година, както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността 1 на посоченото в отчета.

Въззивникът твърди, че в обжалваната част, решението е неправилно и незаконосъобразно, по подробно изложени съображения, като иска същото да бъда отменено и да бъде постановено ново решение по спора, с което да бъде уважен изцяло предявения иск.

Оспорва извода на съда, че неустоечната клауза не надхвърля своите обезпечителни, обезщетителни и санкционни функции, оттам наличието на противоречие с добрите нрави, което обуславя нищожност на клаузата.

Поддържа, че въпросът не е в това дали да се начислява неустойка при нарушение на договора, а в какъв размер да бъде тази неустойка. В тази връзка няма императивни правила за размера на неустойката.

В мотивите на обжалваното решение, в частта в която се анализира важността на задължението по чл.7, ал.2, т.3, буква „ж“ погрешно задължението за представянето на отчет за изпълнението на ГРП и за вложените инвестиции /за което е начислена процесната неустойка/ се бърка с задължението за предоставяне на отчети за добив и действително продадените количества пясъци и чакъли, както и за дължимото концесионно плащане чл.7, ал.2, т.3, буква „з“ от Договора. Съдът е приел, че несвоевременното упражняване на контрол, поради липса на точно изпълнение на задълженията за отчетност, може да доведе до незаплащане на концесионното възнаграждение в дължимия и уговорен в договора размер. Според въззивника това е невярно, тъй като задължението за плащане на концесионно възнаграждение и неговия размер са пряко свързани със задължението по чл. 7, ал. 2, т. 3, буква „з“ от Договора. Съдът неправилно приема размера на неустойката за неизпълнение на задължението по буква „ж“ за съизмерим с имуществените последици, които биха били настъпили, тъй като от това зависи размера на концесионното плащане.

Неправилно е прието от съда в мотивите на обжалваното решение, че е налице твърдяното от ответника нарушение на чл.7, ал.2, т.3, буква „ж“ от Договора. Ответникът е уведомен, че добив в находището не е започнал, съответно поради тази причина не са изпращани и отчети за изпълнение на ГРП и за вложени инвестиции.

Не споделя приетото от съда, че ответникът е изправна страна по Договора.

Представените покани с изх. № Е-26-В-185 от 03.07.2017 г. и изх. № Е-26-В-109 от 05.02.2018г. не са получени от концесионера. А във втората покана дори не е посочено дължимото вече задължение за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на отчет за изпълнението на ГРП за 2017г. В този смисъл концедентът е следвало да положи допълнителна грижа и да направи втори опит за връчване. Освен това видно от начина на връчване на фактурите /Фактура № 1000009007/27.06.2019г., Фактура № 1000009010/27.06.201 г. Фактура № 1000009011/27.06.2019г./, същите успешно са връчени на концесионера по електронна поща. С представения първи отчет за добивите и размера на концесионно плащане е посочен имейл, на който можеше да бъде изпратена първата фактура. По този начин – нямало да се стигне в ситуация за едно и също нарушение 2 концесионера да узнава след три години, когато неустойките са натрупани в пълен размер.

Концедента е изправна страна и неустойка не се дължи. Дори напротив, поради своето недобросъвестно поведение, а именно да не се уведоми концесионера своевременно за допуснато нарушение, неустойката достигнала своя пълен размер.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, е представила отговор, в който поддържа становище за несонователност на жалбата, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

„ВЕГА 3“ ЕООД, ЕИК 112505036, чрез адв. В.А. Б., е предявила срещу

Държавата, представлявана от министъра на енергетиката, обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл.124 ГПК, вр.92 ЗЗД, за признаване за установено, че не дължи на Държавата, представлявана от Министъра на енергетиката, задължения произтичащи от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Лозята“, разположено в землището на гр. ***, община Септември, област Пазарджик, както следва:

1. на основание чл.33, ал.2 от Договора сумата в размер на 457.88 лв., представляваща доплащане до пълния размер на неустойката, начислена за нарушение на чл.7, ал.2, т.3, буква „з“ от Договора за представени със закъснение шестмесечни отчети за добивите и действително продадени количества пясъци и чакъли, както и за дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2015 г.;

2. на основание чл.33, ал.2 от Договора сумата в размер на 686.81 лв., представляваща неустойка, начислена за нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3, буква "з" от Договора, а именно представени със закъснение шестмесечни отчети за добивите и действително продадени количества пясъци и чакъли, както и за дължимото концесионно плащане за първото полугодие на 2016 г.;

3. на основание чл. 33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 2 518.31 лв., представляваща неустойка за нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3, буква "з" от Договора, а именно представени със закъснение шестмесечни отчети за добивите и действително продадени количества пясъци и чакъли, както и за дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2016 г.

4. на основание чл.33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 2 247.75 лв., представляваща неустойка, за нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3, буква "з" от Договора, а именно представени със закъснение шестмесечни отчети за добивите и действително продадени количества пясъци и чакъли, както и за дължимото концесионно плащане за второто полугодие на 2017 г.

3

5. на основание чл. 33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 22 893.75 лв., представляваща неустойка, за нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3, буква "ж" от Договора, а именно непредставен отчет за изпълнението на ГРП и за вложените инвестиции през 2016 г.;

6. на основание чл. 33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 22 477.50 лв., представляваща неустойка, за нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 3, буква "ж" от Договора, а именно непредставен отчет за изпълнението на ГРП и за вложените инвестиции през 2017 г.;

7. на основание чл. 33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 22 061.25 лв., представляваща неустойка, за нарушение на чл.7, ал.2, т.3, буква „ ж“ от Договора, а именно непредставен отчет за изпълнението на ГРП и за вложените инвестиции през 2018

8.на основание чл. 33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 1 360.08 лв. представляваща лихва за забава за плащане на концесионно възнаграждение за първото полугодие на 2016 г.;

9. на основание чл. 33, ал. 2 от Договора сумата в размер на 8 623.32 лв., представляваща лихва за забава за плащане на концесионно възнаграждение за второто полугодие на 2016 г.;

Ищецът е основал исковете си на твърдения за:

- неоснователно начисляване на дължима неустойка, тъй като е изправна страна по договора ;

- нарушенията за които е начислена неустойка не са възникнали;

- разработването на находището не започнато и добив не се осъществява, отчетът за изпълнението на съответното ГРП е инкорпориран в самия ГРП. Поради тази причина концесионерът е счел, че е изпълнил своите задължения за представяне на отчет за изпълнение на ГРП.

- съгласно чл.34, ал. 1 при неизпълнение или забавено, или неточно изпълнение на някое от задълженията по договора, както и при нарушаване на условие за осъществяване на концесията, концедентът отправя писмена покана за доброволно изпълнение до концесионера, в която посочва вида на неизпълнението/нарушението и иска същото да бъде отстранено в разумен срок след получаване на поканата.

В случая концедентът МЕ не е изпълнил това свое задължение още към датата на първото твърдяно неизпълнение /до 31.01.2017г. за представяне на отчет за изпълнение на ГРП за 2016г./ Несвоевременното уведомяване води до натрупване на неустойка в максимален размер /50 на сто от размера на минималното концесионно плащане/.

- направено е и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, ЗЗД, вр.с чл. 114, ал.4 ЗЗД. б.„б“

Ответникът е оспорил предявените искове, като неоснователни, по подробно изложени съображения.

В обжалваното решение първоинстанционният съд, след като е описал представените 4 по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, е приел исковете за допустими, а разгледани по същество за основателни, с изключение на иска за сумата от 22 061,25 лева - дължима неустойка по чл.33, ал. 2 от Договор за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Лозята“, разположено в землището на гр.***, община Септември, област Пазарджик, сключен на 11.08.2015 година, за неизпълнение на задължението на концесионера по чл.7, ал.2, т.3, б.ж за представяне на отчет за изпълнение на годишния работен проект за добив и първична преработка и за вложените инвестиции за 2018 г., както и за изменението на запасите и ресурсите, включващ необходимите документи и доказателства, удостоверяващи верността на посоченото в отчета, който отхърлил със следните съображения.

Страните не спорят и съответно, по аргумент от чл. 153 ГПК, съдът е приел за доказани следните факти: наличието на сключен договор със съдържанието по представения с исковата молба, съдържащ и неустоечни клаузи, формулирани в чл. 33, ал. 2 и чл.32, отправено искане за плащане и усвояване на банковата гаранция от ответника с писмо от 12.03.2021 година във връзка с описаните в писмото и исковата молба неизпълнения на задължения на ищеца по договора.

От представените доказателства се установява, че с решение № 500 от 11.07.2014г. на МС е предоставена концесия за добив на подземни природни богатства - експлоатация на подземни богатства по чл.2, ал.1, т.5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ - строителни материали - пясъци и чакъли, представляващи изключителна държавна собственост, от находище Лозята, в землището на гр. ***. Концесионният договор е сключен на 11.08.2015 г. и е в сила от 17.08.2015 г. с оглед датата на представяне на банкова гаранция и на основание чл. 23, ал. 2 от договора.

Между страните е възникнало правоотношение, по което концедентът- ответник, е предоставил на концесионера – ищец, правото на добив чрез експлоатация на подземни природни богатства по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от ЗПБ от посоченото по-горе находище.