Решение № 36 от 24.03.2022, Районен съд - Белоградчик

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Белоградчик, 24.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, І-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Кайтазка при участието на секретаря Наташа Ст. Найденова като разгледа докладваното от Анна Ив. Кайтазка Административно наказателно дело № 20221310200018 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на АЛ. ЦВ. ИВ. от гр. Д., обл. В., ул.“ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********, срещу НП № 786/10.01.2022 г. на Директора на РДГ – Берковица, с което му е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 15 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

В жалбата, се излагат доводи най-общо за незаконосъобразност на наказателното постановление и се иска отмяната му, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, оспорва се и фактическата обстановка, излагана в АУАН и НП. В с.з. жалбоподателят не се явява лично, но от негово име, чрез надлежно упълномощен адвокат са постъпили писмени бележки по същество на казуса. В последните се поддържа искането за отмяна на НП, като се твърди, че в НП липсва място на извършване на нарушението, липсват мотиви за определяне размера на наказанието, и липсва един съставомерен признак на този вид деяние – не посочване на специалното качество на субекта на нарушението – „частен 1 лесовъд“.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по казуса.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна следното:

Жалбоподателят АЛ. ЦВ. ИВ. е лице, упражняващо частна лесовъдска практика, видно от издадено му Удостоверение № 14510/01.04.2021 г. на ИАГ, което не е представено по адм. нак. преписка, нито след това – по делото, но е достъпно в електронната информационна система на агенцията и съдът се запозна с тази информация.

В това си качество – на лицензиран лесовъд, Ал. И. на 12.10.2021 г., издал превозен билет № 12545/00083 от същата дата, за превоз на общо 8.0 пр. куб. м. дърва – от вида благун, които с този билет да се транспортират и са, от имота на едно ФЛ / в с. О., общ. Д., обл. В./ налични дърва до купувач – посочен също като ФЛ, с направление / т.е. място на доставяне/ в гр. Д., обл.

В..

На 15.10.2021 г. свидетелят по делото Б. Ж. – горски инспектор в РДГБерковица и колегите му Ем. Й. и Ст. В. – също горски инспектори при РДГБерковица, в присъствието на самия Ал. И., извършили проверка в ел. система на ИАГ – за издавани превозни билети, и установили, че в така издадения превозен билет от И. на 12.10.2021 г., явяващ се „преиздаден“ , липсвали данни / не бил попълнен задължителен реквизит/ за предходен билет – код, съдържащ букви и цифри. Поради това, проверяващите приели, че с преиздаване на Превозен билет № 12545/ 00083/12.10.2021 г., Ал. И. е извършил нарушение, за което следва д аму се състави АУАН. Своите констатации Б. Ж. отразил в Констативен протокол - № 142975/15.10.2021 г., в присъствието и на самия Ал. И., ведно с указания за съставяне на АУАН спрямо последния / без да сочи конкретен нормативен акт/.

Именно в изпълнение на решението си в констативния протокол, още на 15.10.2021 г., Ж. съставил и АУАН № 786 от същата дата на Ал. И., в неговото присъствие : за това, че “ преиздал Превозен билет № 12545/00083 от 12.10.2021 г. , без да е попълнил целия буквен и цифров код на предходния 2 билет – не попълнени реквизити“. В реквизита на АУАН “законови разпоредби, които са нарушени от извършителя”, Ж. отразил чл.15 ал.1 т.т.1 и 2 от Наредба №1/2012 г. за КОГТ. Свидетелите, отбелязани като такива на съставяне на акта и по констатиране на нарушението и същевременно, са фигуриращите в констативния протокол – Й. и В. Нарушителят подписал акта и получил копие от него, като не е заявил възражения към акта.

На 10.01.2022 г. въз основа на акт № 786/15.10.2021 г. на св. Ж., е издадено обжалваното НП № 786/2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, предмет на делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

При съставянето на АУАН и издаването на НП, съдът намира за допуснати съществени процесуални нарушения на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяната на постановлението - придадена е неправилна квалификация на вмененото деяние на И. и липсват съставомерни елементи.

Несъмнено установени за съда са: на първо място обстоятелството на качеството, което е имал жалбоподателят – лицензиран лесовъд, т.е. лице упражняващо лесовъдска практика, както изисква чл.257 ал.1 от ЗГ, за да може да носи отговорността, предвидена в тази разпоредба на закона.

Изрични доказателства за това обстоятелство – специалното качество на отговорния субект, не бяха представени, но при справка в ел. система на ИАГ – като общодостъпни данни, е видно, че има надлежен документ да това – Удостоверение на ръководителя на агенцията. На следващо място, не се спори относно фактите, че жалбоподателят Ал. И. е издал процесния документ – превозен билет № 12545/00083/12.10.21 г.

Съдът приема за истинни според него приобщените гласни доказателства – свидетелски показания на Б. Ж., който е извършил справка в ел. система на ИАГ и съвместно със свои колеги е констатирал нередности при издаването на нов билет от Ал. И., правоспособността му – на лицензиран лесовъд, местоиздаването на билета, и непълното попълване на реквизита – относно данните за предходен билет. Съдът оцени като истинни и приема и 3 писмените доказателства - представени с админ. наказателната преписка. От тези доказателства вкупом за съда се изяснява, безспорно, че И., в качеството си на лицензиран лесовъд, в гр. Д., е издал превозен билет № 12545/00083/12.10.2021 г., като е не посочил обаче в пълнота номера /кода/ на предходния билет за същата дървесина. Съгласно чл. 15 ал.1 т.1 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Забранява се: 1. издаването на превозни билети в нарушение на изискванията, определени с тази наредба и/или със заповедта за определяне на съответния образец“.

Съгласно чл. 15 ал.1 т.2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазването на горските територии „Забранява се: т.2 . издаването на превозни билети, в които не е посочен точен адреси/или други данни за мястото на доставка или претоварване на дървесината или посочения адрес или данни са непълни и/или неточни и не позволяват да се определи точно местоположението на доставката или претоварването.“ От една страна, действително в реквизита „въведени ръчно превозни билети“ в превозния билет, издаден от И. няма въведен 7-цифров и буквен код на евентуално предходен билет, има въведени само пет знака, и те са цифри / „11101“/ . Не се представи на съда доказателство на първо място, наистина ли има изискване за 7-цифрен код, и то състоящ се от цифри и букви / общ нормативен акт, съдът не установи да въвежда такова изискване/. От друга страна обаче, съдът констатира, че т.1 и т.2 на ал.1 от чл.15 на Наредба № 1/12 г. за КОГТ, предвиждат различни забрани. И докато т.1 има отношение към образците, респ. най-общо към реквизитите в тях - на издавани превозни билети, то т.2 ал.1 чл.15 – от посочената наредба, няма никакво отношение към казуса / тя касае единствено данните от билета, свързани с мястото на доставяне и/или претоварване на дървесина/. Необяснимо защо за съда, тя е посочена и от актосъставителя в АУАН, и после от АНО в НП, като квалификация на деянието. Съвсем отделен е и въпроса, че тъй като двете точки предвиждат различни задължения, респ. при неизпълнението им води до отделни , различни деяния – за колко деяния в случая е повдигнато обвинение към нарушителя и за колко е наказан / видно от НП - има наложено едно наказание, а цифровата квалификация е по двата текста на чл.15 ал.1 – и по т.1 и по т.2, макар че с думи, нарушението описва само евентуално противоправно поведение, свързано с т.1 на ал.1 чл.15.

Основателен се явява аргумента от страна на жалбоподателя – за липса 4 в самото обвинение на съставомерен признак на деянията по чл.257 ал.1 от ЗГ – тази разпоредба от закона изисква специално качество на субектите на нарушения – те да са лица по чл.108 ал.2 от ЗГ, т.е. упражняващи лесовъдска практика, след вписване в нарочен регистър - „лицензирани лесовъди“.

Въпреки, че съдът се сдоби сам с доказателство за притежаване на това качество от Ал. И. / чрез справка в публичния регистър на ИАГ/, т.е. установи, че то отговаря на обективната действителност, то този факт не е „приписан“ на нарушителя, нито в АУАН, нито в НП, и формално обвинението не е правилно, не съдържа този съставомерен признак.

На следващо място, основателно твърдяно също и от страна на жалбоподателя - няма посочено в АУАН и НП местоизвършване на нарушението, като задължителен реквизит на двата вида документа.

Безспорно, и в акта и в постановлението има посочен район – „територията на РДГ-Берковица“, но същият е достатъчно широко обхватен, ноторно известно на съда / а и може да се установи чрез справка в ел. система на ИАГ/, като в него попадат множество населени места и ненаселени такива – извън регулация, намиращи се в също множество административно определени райони – общини и области. / цяла Северозападна България/. Наистина по преписката към превозния билет /страницата на гърба му/ се разпечатва и снимково, сателитно изображение на мястото, което визират координатите като местоиздаване на документа в случая - географски координати – ширина и дължина, установени чрез задължително ползваната от този вид лица /издателите на билетите/ GPS система. Самото техническо средство – GPS, наслагва в картата, съдържаща се в устройството, информацията за координатите на определена точка от земната повърхност. Служебно известно на съда е, че при издаване на превозен билет лицензираният лесовъд задължително ползва подобни данни, а и същите дори автоматично от посочената система се отразяват в издавания от него документ – билета, след като включи системата за оформяне на документа. Така визирани, те /данните/ установяват конкретна точка като местоиздаване на документа, която е в случая и местоизвършване на нарушението. Съдът отчита и обстоятелството, че е налице свободен достъп в интернет пространството до GPS картова система и всяко лице може, при така зададени координати да установи точката на тяхното пресичане, респ. точката, в която се е осъществило едно действие в случая. От самия превозен билет по този начин 5 се изяснява, че мястото му на издаване е населено такова – гр. Д. Това обстоятелство – къде е издаден билета се заяви и от свид. Ж. но пред съда, чак в с.з. Но според решаващия сега орган, нито той – съдът, нито жалбоподателят е длъжен чрез достъп до подобни системи - GPS, сам, да търси и се сдобива с данни за конкретизация на местонахождението на дадена географска точка – населено или не място. Още повече, че този въпрос е достатъчно важен - свързан и с определяне подсъдността на делото в случая.

Или както посочи по-горе съда, следва да се приеме липсата на изчерпателна, точна и изрична конкретизация на местоиздаването на превозния билет, предмет на АУАН, НП и делото, респ. нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Ето защо съдът приема за основателен и довода за липса на установено и посочено местоизвършване на деянието от актосъставителя и АНО.

Предвид всички сочени до тук мотиви, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е не законосъобразно и неправилно, и като такова - следва да бъде отменено.

Водим от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 786/10.01.2022 г. на Директора на РДГ-Берковица, с което на АЛ. ЦВ. ИВ. от гр. Д., обл. В., ул.“ Д. Б.“ № ..., с ЕГН **********, е наложена „глоба” в размер на 300,00 лв. на основание чл.257 ал.1 т.2 от ЗГ, за нарушение на чл. 15 ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.